чл. 235 ал. 3 ГПК

Когато съдът анализира действия или бездействия на изключвания съдружник, в хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, следва ли да бъдат взети предвид такива (факти и обстоятелства) извършени и/или настъпили след датата на предупреждението и/или след решението на ОС за изключване; Длъжен ли е съдът, по аналогия с чл. 235, ал. 3 ГПК, да вземе предвид факти и обстоятелства настъпили в периода от датата на връчване на предупреждението до датата на ОС и в периода след това до отнасяне на спора пред съда, особено ако те доказват дълготраен негативен ефект от еднократно действие отразено в предупреждението и/или решението на ОС, или че неправомерните действия с/у интересите на дружеството продължават.
Достатъчно ли е съдът да се позове на „служебни отношения“, за да постави под съмнение свидетелски показания във връзка с преценката за „заинтересованост“ по аргумент от чл. 172 ГПК. Когато мястото и спецификата на дейността обуславят присъствието, предимно или изцяло на лица (потенциални свидетели) извършващи тази дейност по занятие, евентуалните им свидетелски показания могат ли да бъдат поставени под съмнения единствено по критерий „служебни отношения“ със страна по процеса (работодател или възложител) или съдът следва да ги преценява предварително, в хода на процеса, индивидуално и аргументирано за всеки свидетел. Ако съдът индивидуално и аргументирано прецени, че „служебните отношения“ са пречка за кредитирането на показанията на определен свидетел(и), следва ли да уведоми заинтересованата страна за заключението си, в хода на процеса. Следва ли съдът да прилага аргумента за „служебни отношения“ към всички свидетели по делото (тези на ищеца и ответника), по аргумент от чл. 172.
Когато противоправните действия на изключвания съдружник - управител са силни по интезитет и имат дълготраен негативен ефект върху нормалното функциониране на дружеството, могат ли същите (действия), макар извършени в рамките на един ден, да се приравнят от съда на системни действия, компрометиращи дейността на дружеството и тежко нарушение на задълженията на съдружник - управител, по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и съответно (тези действия) да бъдат достатъчно основание за изключване. Съдът следва ли да бъде по-взискателен и критичен към потенциално компрометиращи дружеството извършени действия (бездействия) от съдружник-управител, ако същият контролира дружеството и го представлява само заедно с другия съдружник. Съдът следва ли да бъде по-взискателен и критичен към потенциално компрометиращи дружеството извършени действия (бездействия) от съдружник- управител, ако дружеството извършва особена дейност под лицензионен режим, извършвана на територията на данъчен склад (по ЗАДС), предвид по-строгите изисквания към тази дейност, завишен контрол и отчетност към държавните органи. Достатъчно тежко нарушение по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, ли е временното или постоянно преустановяване на дейността на данъчен склад на дружеството регистриран на определен адрес, смущаване на нормалната му дейност, или преместването му, предизвикано от еднократно действие на съдружник-управител, като дадени ултимативни нареждания и заплахи отправени до другия съдружник- управител и лицата обслужващи ежедневната дейност на дружеството.
Допустимо ли е съдът да мотивира решението си, отменящо решението на ОС за изключване на съдружник, с мотиви за взаимни неправомерните действия на съдружниците, ако не е сезиран е този въпрос по делото и допустимо ли е съдът да заключава взаимно „неправомерно поведение на съдружниците само въз основа на установена по делото извършвана „сходна дейност“ на дружества на всеки от съдружниците, с тази на общото им дружество.
Допустимо ли е съдът да препоръчва на съдружниците решение за прекратяване на дружеството или следва да изследва до край възможностите за изключване на провинил се съдружник, като се защитят интересите на дружеството, чрез запазване на неговата дейност и следва ли съдът да вземе предвид при преценката си особената дейност на дружеството-лиценз по ЗАДС.