чл. 33 ал. 2 ЗС
Чл. 33. […] (2) Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Ако ищците са предявили иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и обосновават правния си интерес с това, че този въпрос не е бил разрешаван в предходните искови производства и не бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт, но едновременно с това сочат, че са платили процесната сума от 15 000 лв. в резултат на съдебния спор като продажна цена във връзка с признато в тяхна полза по съдебен ред право на изкупуване, то това противоречие не сочи ли на недопустимост на предявения иск за връщане на сумата съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, защото първо трябва да отпадне с обратна сила признатото право на изкупуване и само след това да се претендира връщане на платените пари? Ако е не, то допустимо ли е да бъде удовлетворен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на платената като продажна цена сума по признатото право на изкупуване, когато самото право по чл. 33, ал. 2 ЗС остане в сила и да остават правни последици, породени от съдебния акт, с който е признато това право?
Допустимо ли е за въззивния съд позоваването в крайните мотиви на решението си на влязлото в сила друго решение по гражданското дело, където ответницата не е участвала, но въззивната инстанция от него прави извод, че задължението на ответницата да върне парите, макар че нито в диспозитива, нито в мотивите на решението такава констатация няма?
Може ли да служи влязлото в сила съдебно решение за оправдание за получаване на парите по искове с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, които са получени като продажна цена във връзка с признато право на изкупуване?
Какво е основанието, което може да послужи за оправдание за получаване на нещо по смисъла на чл. 55 ЗЗД: влязъл в сила съдебен акт или предмет на съдебния спор (5/6 ид. ч. от апартамента)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
В частта по произнасяне по първоинстанционното решение по чл. 251 ГПК - за преценка съответствие със залегналото в чл. 268 ГПК основно съдопроизводствено правило.
В частта по произнасянето по първоинстанционното определение за оставяне без разглеждане по молбите на ответниците по чл. 33, ал. 3 ЗС - за преценка наличието на пречка за постановяването му в тази част по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, различна от посочената от въззивния съд.
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 2 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 248 ал. 3 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 251 ГПК, чл. 268 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 278 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 305 ГПК, чл. 33 ал. 1 ЗС, чл. 33 ал. 2 ЗС, чл. 33 ал. 3 ЗС, чл. 33 ЗС, чл. 37 ГПК, чл. 58 ал. 3 ЗК, чл. 59 ГПК, чл. 64 ал. 1 ГПК, чл. 64 ал. 2 ГПК, чл. 64 ГПК, чл. 66 ал. 2 ГПК, чл. 69 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 694 ал. 1 ТЗ, чл. 74 ал. 2 ТЗ, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При анализ на доказателствата по делото и извършените действия, свързани с тяхната оценка и съотносимост към доказателствената теза на страната, в какви граници е допустимо /и изобщо допустимо ли е/ извършване на повторен анализ от въззивния съд на същите доказателства с установяване на противоположни изводи от тези, постановени от първата инстанция?
Доколко магистратите имат свободата да прилагат вътрешното си убеждение върху обективните доказателства, при положение, че приемат, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение, а изразяването на вътрешното убеждение се свежда до „липса на житейска логика и доколко този израз може да бъде възприет като основание за вземане на решение, след като същият е неясен и прекалено общ?
След като за едни и същи доказателства, различните съдебни състави възприемат противоположни заключения, коя трябва да бъде разграничителната линия за обсъждането им по начин, който да не създава предпоставки на страната да възприеме, че е проведен справедлив процес; колко трябва да присъства в едно решение субективното вътрешно убеждение, и независимо че е част от нормативната база, трябва ли да бъде мотивирано, а не да се изрази само като констатация под общата формулировка житейска логика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Недопустимо ли е въззивното решение, като постановено от родово некомпетентен съд, съмнение за което се поражда от посочената от ищеца цена на иска с исковата молба – 30 000 лв., за която цена няма данни да е променяна по реда на чл. 70 ГПК, и от характера на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, който е облигационен иск, а не е иск за защита на вещно право?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Налице ли е прехвърляне на спорното право по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК в случаите, когато в хода на висящо делбено производство е осъществено изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на правата на праводател на страна по делото, която не е участвала в процеса по предявения конститутивен иск за изкупуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивния съд при постановяване на решението си да направи цялостна преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбите на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди показанията на всички разпитани свидетели по делото по отделно и в съвкупност с целия доказателствен материал, да прецени всички обстоятелства, свързани с възприемането от свидетелите на изложените пред съда факти, а при противоречие в показанията им, да изложи обосновани мотиви относно това на кои свидетели дава вяра и на кои не, да извърши преценка на обективността на показанията на свидетел, за който е приел, че е заинтересован по смисъла на чл. 172 ГПК и да ги цени, ако от данните по делото може да се приеме, че евентуалната заинтересованост на свидетеля не влияе на достоверността на показанията му?
Изводът на съда, че едно лице е започнало да упражнява самостоятелна фактическа власт върху спорния имот на основание, което не произтича от наследяване, с оглед на което презумпцията на чл. 69 ЗС е приложима, може ли да почина на предположение или следва да се основава на надлежни доказателства?
Изявлението на собственика, че след смъртта му желае имота да остане на лице, което не е негов наследник има ли правно значение за установяване на владение, ако имота не е предаден на това лице и то не е установило фактическа власт върху него?
Какви действия следва да бъдат извършени върху незастроен поземлен имот, за да се приеме, че лицето изпълнява обективният елемент от владението – упражняване на фактическа власт върху имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
чл. 12 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 217 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 237 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 33 ал. 2 ЗС, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 587 ал. 2 ГПК, чл. 68 ал. 1 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 77 ЗС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 83 ЗС
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Допустим ли е косвен съдебен контрол за законосъобразност върху административен акт, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която е участвала в административното производство по издаването му?
Какви са допустимите възражения на ответниците срещу материалната законосъобразност на такъв акт, когато същите не противопоставят собствени права към момента на обобществяване на земята?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кои са онези обекти на правото на собственост, за които е налице изключение от приложното поле на чл. 33 ЗС;
Правото на собственост върху урегулиран поземлен имот в режим на съсобственост, върху който са построени сгради, върху които има самостоятелно право на собственост, може ли да бъде свободно прехвърлян от съсобствениците в полза на трети лица, без да бъде спазено правилото, скрепено в чл. 33 ЗС;
Урегулираният поземлен имот, върху който са построени сгради, явява ли се по правен характер обща част, прилежаща към постройките, или е годен самостоятелен обект на правото на собственост;
Съществува ли хоризонтална етажна собственост, ако съществува – какви са нейните правноиндивидуализационни белези и полага ли се към нея по аналогия правният режим и нормативната уредба, относими към обикновената етажна собственост, уредена в Закона за собствеността;
Има ли значение типът на постройките, спрямо които са налице самостоятелни права на собственост – чиито титуляри са отделни правни субекти, находящи се в общия съсобствен имот, тяхното трайно предназначение и начин на ползване при определяне на възникване на съществуване на „хоризонтална етажна собственост;
Допустимо ли е да съществува „хоризонтална етажна собственост, ако нито една от сградите не е в режим на етажна собственост и ако собствениците на сградите в общия поземлен имот не се ползват от същите поради невъзможността на същите да бъдат ефективно ползвани по предназначение.
Следва ли, за да е налице архитектурно-строително оформление на сгради, находящи се върху съсобствен поземлен имот във вид на „хоризонтална етажна собственост, да са налице всички елементи, характерни за вертикалната етажна собственост – собственост върху самостоятелно обособени обекти; общи части, служещи за осигуряване на ползването на обектите и самоуправляваща се правна и социална общност от лица /собственици, ползватели и наематели/;
От приемане на Закона за собствеността до настоящия момент налице ли са изменения на обществените отношения, които да доведат до промяна на стопанската политика и икономиката в страната, което би наложило законодателно изменение. Не следва ли в процеса на правоприлагане и тълкуване на закона съдът да съобрази всички изменения в обществения живот и по-конкретно виждания и тълкувания по отношение на правото на собственост върху отделните обекти.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.