съдия Веска Райчева
Съдебни актове, докладвани от съдия Веска Райчева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
е: По силата на договора за заем за послужване на заемателя се предоставя за временно ползване една чужда вещ, с която той следва да си служи съобразно нейното предназначение и договорът се счита сключен с предаването на веща. Заемателят трябва да полага грижата на добрия стопанин и да предпочете запазването на заетата вещ пред запазването на собствените си вещи - чл. 244 ЗЗД, като вещта следва да се върне при изтичане на уговорения срок или уговорено ползване в добро състояние. Заемодателят може винаги да иска веща си обратно, ако не е уговорен срок за ползването й или не е определена целта на ползването - чл. 249, ал. 2 ЗЗД.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли възивният съд да укаже на страната кои са подлежащите на доказване факти, за които не сочи доказателства, когато е достигнал до извода, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 ГПК?
Длъжен ли е възивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?
Длъжен ли е съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите от значение за решаване на делото, да им осигури възможност да посочат фактите, на които основават исканията си и да представят доказателства за тях, да се запознаят с исканията и доводите на насрещната страна и да изразят становище по тях?
Изключва ли добросъвестността на третото лице по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД основателността на предявен установителен иск за прогласяване на висяща недействителност на договор с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД?
Вписването на декларация за оттегляне на пълномощно в регистър „Единство", създаден с Наредба №32/29 януари 1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори изпълнява ли изискването за вписване прекратяване на пълномощието по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД?
При конкуренция между правата на мнимо представлявания по чл. 42, ал. 1 ЗЗД да се позове на недействителността на сделка, сключена без представителна власт, и правата на трето добросъвестно лице, черпещо права от същата сделка при условията на чл. 41 ЗЗД, на кого следва да се признае предимство и как се определя съотношението между двете разпоредби?
Изключва ли защитата на добросъвестното трето лице по чл. 41 ЗЗД възможността мнимо представляваният да противопостави недействителността на сделката по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, когато правата им се намират в конкуренция?
Поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2 ГПК- недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба-съдът не е констатирал противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, за да може да конкретизира какво е правното основание- по чл. 26, ал. 2 ЗЗД или по чл. 42 ЗЗД.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът да изследва по какъв начин ще се отрази на децата промяната в средата, в която те ще се отглеждат и възпитават, в резултат на предоставеното упражняване на родителските права върху родителя, с когото децата не са живели самостоятелно до сега, при извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 СК и по пар. 1, т. 5 ДР ЗЗакрД, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка, и в частност - следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето, следва ли при спор относно упражняването на родителски права съдът да съобрази всички факти, относими към възпитателните качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности, при спор относно упражняването на родителските права съдът следва ли да извърши преценка относно възможността на родителя да полага грижи за децата, при съобразяване на служебната му ангажираност, налице ли е процесуално нарушение, когато при постановяване на решението си съдът не е обсъдил всички приети по делото доказателства и всички направени от страните доводи и възражения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички своевременно направени възражения на страните имащи отношение към описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и възраженията, че такива не са допуснати от ищеца, а наложените дисциплинарни наказания са незаконосъобразни, както и доказателствата въз основа на които е направил изводите си за законосъобразността на заповедта за уволнение, нарушени ли са чл. 12, чл. 154, aл. 1 и чл. 235 вр. чл. 269, изр. 2 ГПК, при формиране на правните си изводи и фактически констатации, нарушил ли е работодателя критерия „системност“ по смисъла на чл. 190 aл. 1, т. 3 КТ, когато установените нарушения и наказания не са еднакви по вид и включващи „лишаване от премия" на ищеца като дисциплинарно наказание, може ли да се приеме, че то има такъв характер при положение, че в чл. 188 КТ точно са посочени дисциплинарните наказания, които се налагат по КТ - „забележка, „предупреждение за уволнение и „уволнение и при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът съобразява ли вида на дисциплинарните нарушения с техните обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, налице ли е противоправно неизпълнение на трудовите задължения от на работника описани в заповедта за наказание и реализиране на трудовата му функция и връзката с възложената му работа, свързано ли е естеството на нарушенията описани в заповедта за наказание с трудовите му функции и по какъв начин се индивидуализират трудовите функции на работника, за изпълнението, на които се задължил, кои са относимите нарушения към възложената трудова функция, за да носи ищецът дисциплинарна отговорност по КТ за виновно неизпълнение на конкретен вид задължения по чл. 186 и чл. 187 КТ и кои са те по смисъла на чл. 188, ал. 3 КТ, с кои доказателства ответникът работодател е доказал, че ищецът е извършил всички посочени в заповедта нарушения, които са му дали основание да наложи дисциплинарното наказание „уволнение“ в какъвто смисъл се е произнесъл въззивният съд, какви са били критериите за това, извършил ли е въззивният съд съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, на първо място относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ, т. е. като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, обусловена ли е законността на уволнението извършено по чл. 190, ал. 1 КТ от изпълнението на задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика предвид предмета на уволнението, може ли работодателят да откаже изплащане на уговорено в индивидуален трудов договор на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати, след положен от служителя труд с позоваване на утвърден от него Правилник за заплащане на труда в „Топлофикация Русе АД, както и да му налага такава санкция в нарушение на този правилник, вложен ли е противоположен смисъл на нормата на чл. 188 КТ, в който са определени само три дисциплинарни наказания, а въззивният съд е приел, че има и четвърто, приемайки удръжката на премията като такова и влагайки и смисъл противоположен на съдържанието и е налице очевидна неправилност на обжалваното решение в хипотезата на приложение на материалноправната норма по чл. 188 КТ, в смисъл противоположен на съдържанието и решението явна необоснованост на мотивите му, представлява ли злоупотреба с право и ползване на права от неправомерно поведение при прекратяване на трудовия договор на ищеца или е налице добросъвестност от страна на ответника - работодател при положение, че е използвал незаконни средства за тази цел, а именно налагане на дисциплинарни наказания за възложена несвойствена работа и удръжка на премия като дисциплинарно наказание, което липсва в закона, допустимо ли е налагането на дисциплинарно наказание, което не е предвидено в изчерпателно изброените в чл. 188 КТ и съставлява ли лишаването от допълнително материално стимулиране „законосъобразен способ за реализиране на дисциплинарна отговорност, преднамерено ли работодателя е използвал правата си не в смисъла и насоката определени в закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
чл. 188 т. 3 КТ, чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 189 ал. 2 КТ, чл. 189 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 190 КТ, чл. 193 КТ, чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 198 КТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При постановяване на решение по чл. 294, ал. 1 ГПК и предоставени задължителни изрични указания в този смисъл, длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди поотделно и в съвкупност всички относими към правния спор ангажирани доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, както и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира изцяло, при постановяване на решение по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК и предоставени задължителни изрични указания от ВКС в този смисъл, допустимо ли е преценката на въззивния съд по основния съществен за изхода на спора по делото въпрос за отговорността аз несключването на окончателен договор, респективно - за изпълнението и неизпълнението на страните по сключените помежду им Договор за посреднически услуги и Споразумение, да се основава предимно или само на доводите и възраженията на една от страните и приобщените от нея доказателства, без да бъдат взети предвид и подробно анализирани всички въведени от другата страна доводи и възражения, както и приобщените от последната доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания?
Как се прценяват противоречиви показания на две групи свидетели?
Следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК?
Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения за страните, както и всички събрани по делото доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кои са обстоятелствата, относими към преценката на съда за най-добрия интерес на детето при определяне режима на лични отношения межди детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Има ли задължение въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните, като обсъди и изложи мотиви по тези възражения и доводи, следва ли съдът при постановяване на решението си да възприеме заключението на вещото лице, без да мотивира и без да го обсъди заедно с другите доказателства по делото? (По иск на основание чл. 153 ЗОНПИ)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Представлява ли „разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход, внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?
Длъжен ли е съдът да обсъди заявените от страните доводи и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи за решаването на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях свои изводи съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК?
Пропорционална ли е намесата в правото на собственост по чл. 1 Протокол №1 към КЗПЧОС при отнемане на имущество по ЗОНПИ, когато от доказателствата по делото се установява висящо наказателно производство за престъпление годно да генерира значителен доход, значително неъответствие между имуществото и нетните доходи, и може да се формира обосновано въз основа на доказателствата по делото и правилата на формалната логика предположение за връзка между престъпната дейност и имуществото, без да е необходимо доказване по несъмнен начин на пряка трансформация на средствата от престъплението в конкретни имуществени обекти?
Допустимо ли е непосредствено прилагане на критериите за пропорционалност, изведени от ЕСПЧ по отношение на отменените ЗОПДНПИ и ЗОПДИППД в делата Й. и други срещу България и Т. и други срещу България, към производства по действащия ЗОНПИ, без анализ на различията в легитимните цели и правната философия на законодателните режими, и без наличие на решения на ЕСПЧ, които да установят изискване за доказване на връзка между престъпна дейност и имущество при прилагането на ЗОНПИ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.