чл. 255 НК
Чл. 255. (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:
1. не подаде декларация;
2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
3. не издаде фактура или друг счетоводен документ;
4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;
5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;
6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;
7. приспадне неследващ се данъчен кредит,
се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до две хиляди лева.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
(3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3-лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да съобрази и посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди? При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се държи сметка и за обществените критерии за справедливост-обща икономическа среда, покупателна способност, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост на обезвредата? Съдът длъжен ли е да съобрази размера на обезщетението за неимуществени вреди със социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната? При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът трябва ли да съобрази и да посочи в мотивите на решението си конкретни обективни икономически критерии за съответствие на обезщетението със социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, като например: средна работна заплата, среден доход на домакинство, официални статистически данни за разходите за издръжка на живот според НСИ, минимална потребителска кошница, официалните индекси на цените на основни стоки и услуги/електроенергия, горива, храни, жилища/, инфлацията за съответния период, както и публикувани от БНБ и МФ макроикономически показатели за съответния период? Към кой момент следва да бъдат съобразени от съда социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната-към момента на влизане в сила на оправдателната присъда по наказателното дело, или към момента на постановяването на решението за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от съда в производството по ЗОДОВ, или към някакъв друг релевантен момент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допуснал ли е въззивният съд нарушение на материалния закон като е приел, че не съществува връзка между престъпната дейност на ответника и придобитото имущество за периода 2004 г. – 2005 г., въпреки че престъплението по чл. 257 НК е инкорпорирано в по-късните редакции на чл. 255 НК, които изрично попадат в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД /отм./?
Следва ли да се приеме, че съществува обосновано предположение за незаконен произход на имуществото, когато ответникът не е успял да докаже законния произход на средствата, с които е придобито имуществото, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./?
Очевидно неправилен ли е решаващ извод, че в случая осъждането за престъплението по чл. 257 НК не следва да бъде взето предвид от съда при преценката му за наличие на основателно предположение по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ относно придобиванията на ответниците за периода 2004 - 2006 г., защото това престъпно деяние не попада в предметния обхват на закона след изменението му (обн. ДВ, бр. 75/2006 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Представляват ли „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР от ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на пар. 1, т. 3 ДР ДОНПИ парични вземания на ответниците, възникнали в резултат на предоставени през проверявания период заеми на търговски дружества, които не са им възстановени в края на проверявания период?
Допустимо ли е без да бъдат представени изискуеми писмени доказателства, а именно сключени договори и_или обратно писмо за удостоверяване на симулативна сделка между страните, съдът да приеме за доказана предполагаема воля само на основание дадени свидетелски показания без да бъдат изпълнени условията на чл. 172 ГПК при постановяване на акта?
Задължен ли е съдът при преценка на показанията на свидетел /близък роднина на страна по делото/ да подходи със засилена критичност, с оглед на неговата заинтересованост от изхода на спора, както и да изложи подробни мотиви поради какви причини кредитира показанията му, да посочи с кое конкретно писмено доказателство по делото кореспондират неговите показания и да изложи мотиви дали тези показания се подкрепят или противоречат на отговора на исковата молба? Длъжен ли е съдът и да анализира тези показания с оглед на тяхното съответствие с житейската логика, с твърденията в отговора на исковата молба и с оглед на всички други доказателства по делото в тяхната съвкупност?
„Гражданската конфискация“, приложима по смисъла на ЗОНПИ, в противоречие ли е с решение от 19.03.20, постановено по дело №. С-234/2018 на СЕС, и решение от 28.10.21 по дело №. С-319/2019 СЕС? Посочените решения определят ли задължението на КОНПИ за доказване на връзка – пряка или косвена, между незаконно придобитото имущество и престъпната дейност и/или незаконосъобразно действие/бездействие на проверяваното лице?
Съставлява ли процесуална пречка за основателността на предявен иск за отнемане на незаконно придобитото имущество липсата на връзка - пряка или косвена, между незаконно придобитото имущество и престъпната дейност и/или незаконосъобразно действие/бездействие на проверяваното лице?
Определената от законодателя цел в чл. 2, т. 3 вр. с чл. 5, ал. 1 ЗОНПИ в противоречие ли е с решение №.13/13.10.12 по к. д.№.6/2012 на КС?
При какви обстоятелства и факти, установени и събрани в хода на гражданското производство, в това число и значително несъответствие, съдът следва да се позовава на чл. 1 Протокол 1 към КЗПЧОС предвид легитимната цел на ЗОНПИ, изразяваща се в предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, която е насочена към защита на обществения интерес, като се има предвид, че производството по реда на ЗОНПИ се развива независимо от наказателното?
При нормативно гарантираните принципи в чл. 4, ал. 1, т. 4/зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите/ и т. 5/пропорционалност на намесата в личния и семейния живот/ от ЗОНПИ, следва ли да се позовава гражданския съд на чл. 1 Протокол 1 към КЗПЧОС, предвид идентитета на предвидените гаранции на защитата на правата в специалния закон и Протокол 1 към КЗПЧОС?
Съобразно императивните разпоредби на чл. 108, ал. 4 и чл. 153, ал. 5 ЗОНПИ, предвижда ли се и на какво основание, вмененото задължение от страна на гражданския съд да бъде доказана връзка-пряка ли косвена, между придобитото имущество и извършеното деяние в производството по реда на ЗОНПИ, за да бъде основателен искът на КОНПИ при условията на чл. 1 Протокол №.1 към КЗПЧОС?
Определената от законодателя цел в чл. 2, т. 3 вр. с чл. 5, ал. 1 ЗОНПИ в противоречие ли е с норми в КЗПЧОС?
Съществува ли идентитет между ЗОПДИППД /отм./ и ЗОНПИ по отношение на вложената цел в отменителния закон – ограничаване и предотвратяване придобиването на имущество в резултат на извършена престъпна дейност, и сега действащия – предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него? Допустимо ли е приравняване и съпоставяне между постановено решение на ЕСПЧ по водени дела по реда на ЗОПДИППД /отм./ с тези, образувани и водени по реда на ЗОНПИ?
Допустимо ли е прилагането и позоваването на решенията по делата „Т. и други срещу България /жалба 50705/11/“ и делата „Й. и други срещу България /жалби 265/2016 и 26473/18/“ на ЕСПЧ, в които волята на ЕСПЧ е обвързана с приложението на ЗОПДИППД /отм./, при водените дела по реда на ЗОНПИ, развиващи се независимо от изхода на наказателното производство?
Попадат ли в приложното поле на чл. 1 Протокол №.1 към КЗПЧОС предявените искове по реда на ЗОНПИ, когато основанието за образуване на проверката по реда на чл. 108, ал. 1е за деяние, попадащо в изброените такива в т. 18 от закона, и по-конкретно за чл. 255 НК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Представляват ли доходи, приходи и източници на финансиране и следва ли да намерят отражение в анализа за определяне на нетния доход получени средства от продажба на движимо имущество – придобито и отчуждено през проверявания период, когато по делото не е установен законен източник за придобиването му?
Допустимо ли е, предвид разпоредбата на пар. 1, т. 2 ДР ЗОНПИ, за законен доход да се признават всички получени суми от продажба на имущество или други доходи от имущество, без предварителен анализ дали за придобиването му са установени законни източници на средства?
Следва ли в производството по ЗОНПИ да се приемат за доказани възраженията на ответниците за дарени суми от родител, когато са установени само доходи на това лице, без да са изследвани и доказани и други относими доказателства за неговите разходи и задължения към момента на твърдяното предоставяне на сумите, т. е. действителната му възможност да извърши дарение?
Допустимо ли е номиналното сравняване и съпоставяне на причинената с престъплението вреда и/или придобитата облага, установена в хода на наказателното производство и стойността на установеното и претендирано имущество по ЗОНПИ?
Попада ли в приложното поле на Протокол №1 към КЗПЧОС/ по ар от чл. 1, пар. 2 от същия/ укриването на данъци и следва ли да се търси пропорционалност на мярката за отнемане на имущество при установено от съда несъответствие и извършено от лицето данъчно престъпление в периода на проверката?
Следва ли съдът да се позовава на чл. 1 Протокол №1 към КЗПЧОС предвид легитимната цел на ЗОНПИ, изразяваща се в предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, която е насочена към защита на обществения интерес, в производство, което се развива независимо от наказателното, съгл. разпоредбата на чл. 153, ал. 5 ЗОНПИ?
Допустимо ли е приравняване и съпоставяне на цитираните постановени от ЕСПЧ решения по водени дела по отменените ЗОПДИППД и ЗОПДНПИ, с тези, образувани и водени по реда на ЗОНПИ, развиващ се независимо от наказателното производство?
Задължен ли е съдът да формира своето вътрешно убеждение по правнорелевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства при спазване на научните, опитните и логическите правила? Допустимо ли е решението да се базира на недоказани обстоятелства и да бъде обосновано с логически съждения, които не са подкрепени с конкретни доказателства?
Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, за да формира своето вътрешно убеждение? Какви са последиците от необсъждането на всички доказателства и правилното им тълкуване за процеса?
Може ли да се приеме за изплатена цената по сделка за придобиване на имущество въз основа на логически съждения, без да са събрани доказателства за такова плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Определянето на неимуществени вреди следва ли да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД?
Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?
Следва ли решаващият съд при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в наказателното производство да прецени фактическата и правна сложност на наказателното дело, вида и тежестта на обвинението и интензитета на приложената процесуална принуда, както и положил ли е пострадалият дължимата грижа при осъществяване на защитата си?
Следва ли въззивният съд да направи задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, както и да изложи мотиви за значението им при определяне на размера на дължимото обезщетение?
Какъв е справедливият размер на обезщетението на претърпените неимуществени вреди съобразно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, според което се изисква сходно разрешаване на аналогични случаи?
Дължи ли въззивния съд изрично обсъждане и излагане на мотиви защо и на база какви обстоятелства приема, дали и на какви основания размерът на всеки един от уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство според него съществено надвишава разумния и обичаен размер?
Налице ли е съществено разминаване между заплатения за всеки отделен етап от наказателното производство адвокатски хонорар и разумния и обичаен размер, когато за дело със значителна фактическа, така и правна сложност са уговорени и заплатени адвокатски хонорари, чиито размер надвишава неколкократно предвидените като най-малък полагащ се размер за адвокатско възнаграждение?
При преценка какъв е дължимият размер на уговорения и заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, който е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение и следва да бъде обезщетен, длъжен ли е съдът да изчисли и присъди и съответния размер на ДДС върху това адвокатско възнаграждение, щом като ищецът е заплатил и ДДС върху внесения адвокатски хонорар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. първо ЗОДОВ, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 255 НК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 321 НК, чл. 4 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 81 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Приложима ли е разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отд./ в случай, че по едно от основните престъпления, попадащи в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отд./ лицето е оправдано, но има множество други извършени престъпления, част от които не попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отд./?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ да бъде оборена при условията на пълно и главно доказване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е възобновяване на националното производство и отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК при установено от ЕСПЧ нарушение на чл. 1 Протокол №1 към КЗПЧОС?
Следва ли националният съд в производството по молба за отмяна да установява наличието на причинно-следствена връзка между отнетото имущество и престъпната дейност, поради която е постановено първоначалното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допуснал ли е въззивният съд нарушение на материалния закон като е приел, че не съществува връзка между престъпната дейност на ответника и придобитото имущество за периода 2004 г. – 2005 г., въпреки че престъплението по чл. 257 НК е инкорпорирано в по-късните редакции на чл. 255 НК, които изрично попадат в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД /отм./?
Следва ли да се приеме, че съществува обосновано предположение за незаконен произход на имуществото, когато ответникът не е успял да докаже законния произход на средствата, с които е придобито имуществото, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./?
Очевидно неправилен ли е решаващ извод, че в случая осъждането за престъплението по чл. 257 НК не следва да бъде взето предвид от съда при преценката му за наличие на основателно предположение по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ относно придобиванията на ответниците за периода 2004 - 2006 г., защото това престъпно деяние не попада в предметния обхват на закона след изменението му (обн. ДВ, бр. 75/2006 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.