Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ

Отговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: […]
3. обвинение в извършване на престъп-ление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ

Отговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: […]
3. обвинение в извършване на престъп-ление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Следва ли да съществува пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните вреди? Твърди, че въпросът е решен в противоречие с т. 11 ТР №3/2004г. и т. 19 ТР №1/2001г., като съдът не е изложил мотиви за причинно-следствената връзка и преценка какви конкретни по вид неимуществени вреди са доказани по делото, а това е от основно значение за приложимост на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД; 2/ Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и следва ли определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши от съда след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства, от значение за точното приложение на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС в т. ІІ от ППВС №4/1968 г. на ВС, т. 3 и т. 11 ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС, както и на т. 19 ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС. и 3/ За критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, разрешен в противоречие с практиката на ВКС: ППВС №4/23.12.1968г.; т. 11 ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС; решение №112/14.06.2011г. по г. д.№372/2010г. на ІV г. о.; решение №376/21.10.2015г. по г. д.№514/2012г. на ІV г. о.; решение №832/10.12.2010г. по г. д.№593/2010г. на ІV г. о.; решение №449/16.05.2013г. по г. д.№1393/2011г. на ІV г. о.; решение №554/2012г. по г. д.№266/2012г. на ІV г. о.; решение №263/21.03.2017г. по г. д.№627/2016г. на ІV г. о.; решение №70/29.03.2016г. по г. д.№5257/2015г. на ІV г. о.; решение №251/21.12.2015г. по г. д.№812/2015г. на ІІІ г. о.; решение №61/28.04.2016г. по г. д.№4546/2015г. на ІІІ г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за определянето на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, както и дали съдът следва да определи обезщетение с оглед личността, професията и занаята, упражняван от ищеца. В същата хипотеза е поставен и въпросът за задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, като вземе предвид всички факти от значение за спора, както и критериите за определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от повдигнатото незаконно обвинение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за задължението на съда, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл. 52 ЗЗД, като се поддържа, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.II от ППВС №4/23.12.1968 г.; т. 3 и т. 11 ТР №3/22.04.2005 г. по т. д. №3/2004 г. и т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Поставя се и въпроса как се определя и какво и съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като се поддържа допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №241 от 16.11.2012 г. по гр. д. №1618/2011 г. на III г. о.; решение №50286 от 10.01.2023 г. по гр. д. №596/2023 г. на IV г. о.; решение №87 от 31.05.2021 г. по гр. д. №1620/2020 г. на IV г. о. и решение №23 от 3.02.2009 г. по гр. д. №816/2008 г. на V г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен въпроса: „Следва ли да се присъждат като имуществени вреди заплатени разноски за адвокатски хонорар, за които страната не е представила доказателства за реално извършени и заплатени такива в рамките на наказателното производство?“. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че по въпроса въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС обективирана в т. 1 ТР №6/06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

според касатора решението на САС противоречи на т. II от ППВС №4/23.12.1968г.; на т. 3 и т. 11 ТР №3/22.04.2005г. по т. д. №3/2004г. на ОСГК, както и на т. 19 ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и понесените вреди.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

/които в същността си са идентични/, не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото четвъртият не е от значение за изхода на спора, а всички са разрешени от въззивния съд съобразено установената съдебна практика, изградена върху базисните постановки, съдържащи се в ППВС №4/1968г. Съгласно същите - справедливото обезщетение се определя при съобразяване с всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ релевантни са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; причиняване на здравословно увреждане. В хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от значение е още тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, интензивността на предприетите процесуални действия; фазата, до която е достигнало производството /дали е постановен съдебен акт, включително и осъдителен/, наложените мерки за неотклонение – тяхната тежест и вид, налице ли е ограничаване на права и в каква степен. Във всички случаи паричният еквивалент на неимущественото увреждане се определя към датата на прекратяване на наказателното производство, като се отчитат съответните общественоикономическите условия в страната. Доколкото, съгласно Постановление №4/23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална, приложените от страните решения са ирелевантни, защото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни. В случая, въззивният съд е преценил всички групи обстоятелства, които са от значение за спора, като е изследвал и конкретното им отражение върху личността на пострадалата. Принципът за справедливост е съобразен, защото дължимият размер на обезщетение е определен след преценка на конкретно установените факти и наведените възражения, при съобразяване както на обстоятелствата, обуславящи по- висок размер, така и тези, обуславящи по-нисък размер на обезщетение. След като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, включително и факта, че обвинението е свързано с професионалната дейност на увреденото лице и произтичащите от това вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на пострадалата и състоянието й – към момента на повдигане на обвинението, нейното обществено и социално положение, отражението върху начина й на живот и обичайна среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда; установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

123206 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право