чл. 281 т. 3 ГПК

1) допустимо ли е понятието „значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ да бъде отъждествявано с имущество на стойност на или над 150 000 лв.; 2) може ли да бъде отнето имущество на стойност под 150 000 лв. в края на проверявания период, при установено значително съотвествие в размер над 150 000 лв. по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ; 3) по смисъла на ТР №4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, следва ли като разход да бъдат отразени средствата за придобиване на имущества, които не са налични в края на проверявания период и не са преобразувани в реални активи; 4) допустимо ли е и следва ли съдът да изчислява сам наличието или липсата на несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, без да излага мотиви, защо не кредитира експертното заключение на приетата съдебно-икономическа експертиза по делото; 5) трябва ли съдът, независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата; 6) как следва съдът да цени заключението на приетата по делото съдебна експертиза, с оглед изискванията на нормата на чл. 202 ГПК; 7) следва ли получен банков кредит да се приеме за законен доход, в случай, че лицето не разполага със средства за изплащане на вноските по кредита; 8) суми, отпуснати от търговска банка по договор за кредит, представляват ли винаги законен източник на доход, в случай, че средствата, използвани за погасяване на кредита, са незаконно придобити; 9) задължен ли е въззивният съд да извърши конкретна преценка относно начина и средствата за придобиване на имущество, претендирано за отнемане в полза на държавата по реда на ЗОНПИ; 10) има ли изискване в ЗОНПИ и предвидена ли е като трета предпоставка, обуславяща основателност иска на КОНПИ, връзката между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, извършването на която е послужило като основание за проверката пред Комисията и за производството пред съда за отнемане; и 11) какво е значението на наказателното дело срещу лицето – ответник по гражданско дело, за правилното решаване на спора в производството по отнемане на незаконно придобитото имущество, при условие, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОНПИ то се провежда независимо от наказателното производство. По отношение на първите девет въпроса касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като излага съображения, че въззивният съд решил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на последните два въпроса сочи допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.