„Длъжен ли е съдът, сезиран с иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, да направи преценка и да изложи мотиви относно намерението за увреждане, като обсъди всички конкретните факти по спора?” (по поставения въпрос твърди противоречие с Решение №27/28.02.2013 г. по търг. д. №410/2012 г., ТК, I отд.). За да обоснове поставения процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на правния спор, предмет на въззивното производство, касаторът твърди, че апелативният съд не е обсъдил събрани по делото доказателствени средства, от които се установявала истинността на поддържаното в исковия процес фактическо съждение, че управителят на „Стенисофт” ЕООД не е знаел за наличието на публични задължения на това търговско дружество, като този факт изключва намерението за увреждане на публичния взискател. Това фактическо твърдение се изяснявало от обстоятелствата, удостоверени в свидетелските показания на св. А. Г. и в съвкупността от следните документи (отправена от управителя на „Стенисофт” ЕООД до счетоводителката на дружеството нотариална покана от 12.04.2018 г. за предаване на счетоводната документация на дружеството, връчена на адресата на 25.04.2018 г.; жалба до Районна прокуратура-Бургас с вх. №3529/20.04.2018 г.; съставен на 28.05.2018 г. - с участието на свидетелката Г. и Протокол за липсващите счетоводни документи).