чл. 135 ал. 1 изр. 2 ЗЗД
Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
чл. 135 ал. 1 изр. 2 ЗЗД
Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
за наличието на субективния елемент при сключването на първата сделка САС е съобразил, че тя е възмездна, поради което е необходимо както длъжникът, така и лицето, с което той е договарял – „Кафсима Петролеум“ООД, да са знаели за увреждането (при прилагане на чл. 135, ал. 1, предл. второ ЗЗД). Изложил е, че естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено, на основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти, материализиращи субективното намерение за увреждане. В случая САС е счел, че от значение е обстоятелството, че страни по сделката са юридически лица, едноличен собственик на капитала и управител на които е едно и също физическо лице – К. А. Пападопопулос. Обединяващо в себе си фигурата на волеобразуващ орган на двете дружества (в качеството си на едноличен собственик на капитала им, който решава въпросите, които са от компетентността на общото събрание на дружество с ограничена отговорност - чл. 147, ал. 2 ТЗ) и на техен волеизяваващ орган (в качество си на управител и законен представител), това лице е знаело, че в деня на извършването на сделката дружеството - продавач има изискуеми публични задължения в общ размер 337 613,96 лв., както и че имотите - предмет на сделката имат твърде значителна стойност и несъмнено биха послужили за удовлетворяването на държавата в бъдещо производство по принудително изпълнение. САС е приел, че коментираните разпоредителни волеизявления са обективно проявление на съзнателното намерение на страните по сделката да постигнат желания от тях правен резултат - длъжникът да бъде лишен от свое имущество, като по този начин да бъде затруднено удовлетворението на кредитора. Съдът е заключил, че при наличието на всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма договорът за покупко - продажба, сключен с нотариален акт №138 от 19.04.2019 г. следва да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 147 ал. 2 ТЗ, чл. 247 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет по делото, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, подкрепящи защитните тези на страните, и изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?“; 2. „В хипотезата на възмездно разпореждане с недвижим имот, знанието на приобретателя по сделката за неговия увреждащ ефект по отношение на кредитор на прехвърлителя, като условие за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, следва ли да се отнася и до личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане?“ и 3. „С какви доказателствени средства следва да се установи знанието на лицата, с които длъжникът е договарял, за увреждане на кредитора: дали знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1 ЗЗД следва да се установи с преки доказателства или може да се счита доказано въз основа на поредица от установени косвени факти и обстоятелства?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с решение №134/30.12.2013 г. по т. д. №34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №75/20.06.2016 г. по т. д. №1608/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №94/13.09.2016 г. по т. д. №3768/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №161/04.10.2016 г. по т. д. №2220/2015 г. на ВКС на II т. о. и решение №202/25.01.2018 г. по т. д. №1826/2016 г. на ВКС, I т. о., вторият с решение №60/20.04.2017 г. по гр. д. №3094/2016 г. на ВКС, IV г. о. и третият с решение №61/01.03.2016 г. по гр. д. №4578/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение №189/17.01.2018 г. по т. д. №2646/2016 г. на ВКС, II т. о. Поддържа и, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Василка Илиева
чл. 12 ГПК, чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 135 ал. 2 ЗЗД, чл. 135 ал. 3 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
е намерил, че Агенция за приватизация и следприватизационен контрол се явява кредитор на „Гарант – М-98“ЕООД, както и че с атакуваната сделка чрез прехвърляне на собствеността върху процесния недвижим имот на Б. А. П., безспорно се уврежда ищецът, като кредитор с парични вземания спрямо ЕООД, тъй като го лишава от възможността да се удовлетвори за вземанията си от посочения имот.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение №343 от 03.12.2018г. по т. д. №396/2018г. г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №169/21.02.2011г. по т. д. №27/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №18 от 04.02.2015г. по гр. д. №3396/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение №34 от 04.05.2022г. по гр. д. №1250/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение №60164 от 31.05.2022г. по т. д. №1895/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №64 от 07.05.2021г. по гр. д. №2549/2020г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение №189 от 17.01.2018г. по т. д. №2646/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.), както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
пар. 1 ДР ТЗ, чл. 10 ГПК, чл. 13 ГПК, чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 135 ал. 2 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 5 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 81 ГПК
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
не са решени в противоречие с цитираната практика на ВКС. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на оплакванията за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Евгений Стайков
чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 214 ал. 1 ГПК, чл. 214 ГПК, чл. 270 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 647 ал. 1 т. 2 ТЗ, чл. 649 ал. 1 ТЗ, чл. 649 ал. 2 ТЗ, чл. 649 ал. 6 ТЗ, чл. 67 ТЗ
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Налице ли е правен интерес за синдика, съответно за кредитора, с цел попълване масата на несъстоятелността, да атакуват с иск по чл. 135 ЗЗД всяка от поредицата увреждащи сделки или действия с имуществото на несъстоятелния длъжник, ако атакуваните сделки или действия са последвани от публична продан на имота, извън производството по несъстоятелността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Евгений Стайков
чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 1 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 496 ал. 1 ГПК, чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ, чл. 647 ТЗ, чл. 648 ТЗ, чл. 649 ал. 1 ТЗ, чл. 649 ал. 2 ТЗ, чл. 649 ал. 3 ТЗ, чл. 649 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване. При разрешаване на посочения правен въпрос, въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС. Изцяло в съответствие с тълкуването на чл. 135 ЗЗД по отношение на доказване на знанието на третите лица относно задължения у прехвърлителя, въззивният съд е обсъдил всички твърдени доказателства и обстоятелства, съпоставил е свидетелските показания, продажната цена, както и данъчната оценка и е направил извод, че липсват косвени доказателства, които в съвкупната си стойност да обосновават извод за наличие на знание у приобритателя на имота за наличие на увреждане на кредитора, знание за задълженията на прехвърлителя към сключване на сделката, както и че липсват преки доказателства. Изцяло в съответствие с цитираната от касатора и служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, е даденото разрешение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като по въпроси от №1 до №13 включително се позовава на решение №218/11.10.2013г. по гр. д. №1778/2013г. на ВКС, III г. о., решение №226/12.07.2011г. по гр. д. №921/2010г. на ВКС, IV г. о., решение №61/01.03.2016г. по гр. д. №4578/2015г. на ВКС, IV г. о., решение №139/06.08.2018г. по гр. д. №2508/2017г. на ВКС, IV г. о., решение №141/04.01.2021г. по гр. д. №478/2020г. на ВКС, I г. о., решение №31/09.03.2012г. по гр. д. №502/2011г. на ВКС, III г. о., решение №841/19.01.2010г. по гр. д. №3530/2008г. на ВКС, IV г. о., решение №72/25.06.2018г. по гр. д. №1934/2017г. на ВКС, IV г. о., решение №197/10.05.2011г. по гр. д. №430/2010г. на ВКС, I г. о., решение №162/01.07.2014г. по гр. д. №7320/2013г. на ВКС, III г. о., решение №134/05.08.2019г. по гр. д. №3482/2018г. на ВКС, IV г. о., решение №27/10.04.2019г. по гр. д. №2339/2018г. на ВКС, III г. о. и решение №189/17.01.2018г. по т. д. №2646/2016г. на ВКС, II т. о.; по въпроси №14 и №15 – на решение №162/01.07.2014г. по гр. д. №7320/2013г. на ВКС, III г. о.; по въпроси №16 и №17 – на решение №218/11.10.2013г. по гр. д. №1778/2013г. на ВКС, III г. о., решение №226/12.07.2011г. по гр. д. №921/2010г. на ВКС, IV г. о., решение №61/01.03.2016г. по гр. д. №4578/2015г. на ВКС, IV г. о., решение №139/06.08.2018г. по гр. д. №2508/2017г. на ВКС, IV г. о., решение №141/04.01.2021г. по гр. д. №478/2020г. на ВКС, I г. о., решение №31/09.03.2012г. по гр. д. №502/2011г. на ВКС, III г. о., решение №841/19.01.2010г. по гр. д. №3530/2008г. на ВКС, IV г. о., решение №72/25.06.2018г. по гр. д. №1934/2017г. на ВКС, IV г. о., решение №162/01.07.2014г. по гр. д. №7320/2013г. на ВКС, III г. о., решение №134/05.08.2019г. по гр. д. №3482/2018г. на ВКС, IV г. о., решение №27/10.04.2019г. по гр. д. №2339/2018г. на ВКС, III г. о. и решение №189/17.01.2018г. по т. д. №2646/2016г. на ВКС, II т. о.; по въпроси №18 и №19 – на решение №27/10.04.2019г. по гр. д. №2339/2018г. на ВКС, III г. о., решение №218/11.10.2013г. по гр. д. №1778/2013г. на ВКС, III г. о., решение №61/01.03.2016г. по гр. д. №4578/2015г. на ВКС, IV г. о. и решение №189/17.01.2018г. по т. д. №2646/2016г. на ВКС, II т. о.; по въпрос №20 – решение №108/25.06.2020г. по гр. д. №1538/2019г. на ВКС, IV г. о., решение №8/06.04.2020г. по гр. д. №1618/2019г. на ВКС, IV г. о., решение №250/21.12.2015г. по гр. д. №3897/2015г. на ВКС, I г. о., решение №154/24.08.2016г. по гр. д. №3848/2015г. на ВКС, IV г. о., решение №146/13.11.2015г. по т. д. №2687/2014г. на ВКС, II т. о., решение №231/01.11.2016г. по гр. д. №1614/2016г. на ВКС, III г. о., решение №23/02.02.2018г. по гр. д. №920/2017г. на ВКС, IV г. о., решение №17/03.04.2018г. по гр. д. №836/2017г. на ВКС, II г. о. и решение №205/02.11.2016г. по гр. д. №1499/2016г. на ВКС, I г. о.; по въпрос №21 – на решение №162/01.07.2014г. по гр. д. №7320/2013г. на ВКС, III г. о., решение №24/28.01.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на ВКС, I г. о., решение №58/13.02.2012г. по гр. д. №408/2010г. на ВКС, I г. о., решение №24/07.03.2014г. по т. д. №1040/2012г. на ВКС, I т. о., решение №98/21.03.2011г. по гр. д. №952/2010г. на ВКС, IV г. о. и решение №134/05.08.2019г. по гр. д. №3482/2018г. на ВКС, IV г. о.; по въпрос №22 – на решение №98/28.01.2020г. по т. д. №2897/2018г. на ВКС, I т. о., решение №210/09.02.2018г. по т. д. №1115/2017г. на ВКС, I т. о. и решение №338/27.03.2018г. по гр. д. №706/2017г. на ВКС, IV г. о.; по въпроси №23 и №24 – на решение №18/28.01.2019г. по гр. д. №978/2018г. на ВКС, I г. о.; по въпрос №25 – на решение №23/02.02.2016г. по гр. д. №4553/2015г. на ВКС, IV г. о.; по въпрос №26 – на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; по въпрос №27 – на ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г., ППВС №1/1985г., Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. по гр. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение №212/01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г. на ВКС, II т. о., решение №17/23.07.2014г. по т. д. №811/2012г. на ВКС, II т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, II т. о., решение №136/06.11.2015г. по т. д. №2483/2014г. на ВКС, II т. о., решение №180/11.01.2016г. по т. д. №1618/2014г. на ВКС, II т. о., решение №94/13.09.2016г. по т. д. №3768/2014г. на ВКС, II т. о., решение №161/04.10.2016г. по т. д. №2220/2015г. на ВКС, II т. о., решение №388/17.10.2011г. по гр. д. №19755/2010г. на ВКС, IV г. о. и решение №217/09.06.2011г. по гр. д. №761/2010г. на ВКС, IV г. о.; по въпрос №28 – на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, а по въпроси №29 и №30 – на т. 19 Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. по гр. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение №212/01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г. на ВКС, II т. о., решение №24/28.01.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на ВКС, I г. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, II т. о., решение №73/21.08.2015г. по гр. д. №4704/2014г. на ВКС, IV г. о. и решение №94/28.03.2014г. по гр. д. №2623/2013г. на ВКС, IV г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 12 ГПК, чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 135 ал. 2 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 266 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи въз основа на кои доказателства намира определени факти за установени, а други за неосъществили се, да посочи защо приема едни доводи и възражения за основателни, а други не, и да обоснове крайните си изводи като посочи съображенията си за тях? (По конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца-касатор на сключения между ответниците договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Спрямо кого следва да се извърши преценката за наличие на знание за увреждане по см. на чл 135, ал. 1 ЗЗД на страните по атакуваната сделка – по отношение на конкретния кредитор, предявил иска по чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ, или спрямо кредиторите на несъстоятелността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 172 ал. 1 ЗЗД, чл. 173 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 47 ал. 5 ГПК, чл. 632 ал. 2 ТЗ, чл. 649 ал. 1 ТЗ, чл. 649 ал. 4 ТЗ, чл. 649 ал. 5 ТЗ, чл. 99 ал. 3 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.