чл. 648 ТЗ

Следва ли ищецът по реституционната претенция по чл. 648 ТЗ, предявена чрез осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, да посочи претендираните вещи посредством индивидуализиращите им белези, а именно марка, модел, година на производство и сериен номер, при положение че се касае за заместими, родово определени вещи, машини и съоръжения?
Следва ли ищецът по реституционната претенция по чл. 648 ТЗ да предяви главен иск срещу съконтрагента си по отменената сделка, с който да търси връщане на движимите вещи по отменената сделка и едва ако се установи, че последният не владее търсените вещи или се е разпоредил с тях, връщането да бъде поискано от последния им приобретател при условията на евентуалност?
Обвързани ли са последващите приобретатели на търсените движими вещи по реституционната претенция по чл. 648 ТЗ, предявена като обусловен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, от решението по уважения отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, когато не са страни в производството по несъстоятелност, нито са свързани лица по смисъла на ТЗ с несъстоятелния длъжник или с кредиторите му?
Може ли съдът да извърши индивидуализация на специализирани движими вещи /машини и съоръжения/, без по делото да са ангажирани технически документи, които да посочват вещите посредством индивидуализиращите им белези и при незачитане на изготвените по делото СТЕ, които са изследвали тези въпроси?
При направено възражение за наличието на движими вещи от същия вид като процесните, чието връщане се търси, какви са индивидуализиращите белези, по които съдът следва да извърши обоснована преценка дали се касае за едни и същи движими вещи или съответно за други вещи от същия вид, чието връщане неоснователно се търси?
Достатъчна индивидуализация на търсените движими вещи ли е посочването от страна на ищеца на предполагаемото им физическо местонахождение, без да са ангажирани доказателства за индвивидуализиращите им белези?
Следва ли всяка от страните по отменената сделка на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ да получи по силата на реституционното право единствено това, което е дала, като когато се касае за движими вещи те следва да отговарят изцяло на бройка, марка, модел, година на производство и сериен номер на предоставените по отменената сделка?
Какви факти подлежат на изследване и установяване от въззивния съд при изследване на въпроса за наличието на добросъвестност при лицето, което основава правата си на чл. 78, ал. 1 ЗС, когато се касае за движими вещи, предмет на уважен отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ?
Следва ли въззивният при изследване на въпроса за добросъвестност на последния приобретател на движимите вещи, да установи, че същият е знаел, че посредством сключената от него придобивна сделка се увреждат интересите на кредиторите на несъстоятелността, при положение, че не е участник в производството по несъстоятелност, нито е свързано лице с длъжника или с кредиторите?
Следва ли да се приеме за доказано наличието на недобросъвестност по смисъла на чл. 78, ал. 1 ЗС при последния приобретател на движими вещи, без по делото да са налице доказателства за наличието на отношения между приобретателя и прехвърлителя по сделката и несъстоятелния длъжник и могат ли те да почиват на подозрения и предположения?
Задължен ли е последният приобретател на движими вещи, който основава собственически си права по чл. 78, ал. 1 ЗС, да изследва отношенията между страните по предходната прехвърлителна сделка със същите движими вещи, въз основа на която неговият праводател е придобил правата си върху вещите, когато се касае за движими вещи, предмет на отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ, при положение че последният приобретател нито е участник в производството по несъстоятелност, нито пък е договарял пряко с несъстоятелния длъжник?
В хипотезата на наложен запор върху движими вещи – машини и съоръжения, когато съдебният изпълнител не е извършил опис на движимите вещи, но като правно основание на изпълнителното действие е посочена разпоредбата на чл. 450, ал. 1 ГПК, може ли автоматично да се счита за приложима в хипотезата на ал. 2 от същия член, без да е налице индивидуализация на запорираните движими вещи?
Следва ли в запорното съобщение да е посочено като основание за налагане на запора на движими вещи чл. 450, ал. 2 ГПК, за да може да се приеме, че запорът е произвел правно действие и какви са индивидуализиращите белези на посочените в запорното съобщение движими вещи – машини и съоръжения, които следва да са посочени, за да се приеме, че вещите, обект на запора, са индивидуализирани надлежно?
При налагане на запор върху родово определени движими вещи, достатъчно ли е да е посочено единствено тяхното родово наименование, без да се сочат марка, модел и година на производство, за да се приеме, че е изпълнена хипотезата на чл. 450, ал. 2 ГПК и запорът е валидно наложен, с произтичащите от това правни последици?