Търговски сделки
Дела, третиращи въпроси на правото на търговските сделки
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Конституционосъобразна ли е разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, която ограничава възможността за касационно обжалване на определени въззивни решения?
Следва ли съдът да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, когато Конституционният съд е допуснал за разглеждане искане за установяване противоконституционност на приложим по делото закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
на касатора са от значение за изхода на спора. По тези въпроси е образувано тълкувателно дело №1 по описа за 2026 г. на ОСГК на ВКС. С разпореждане от 23 март 1016 г. на Председателя на ВКС въпросите са редактирани по следния начин:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е довереникът по договор за поръчка да не уведоми доверителя си и да не даде, чрез активни действия, отчет за извършеното и предаде полученото по договора за поръчка?
В случаите, когато е изтеглена сума от банкова сметка от пълномощник, допустимо ли е единствено и само от осчетоводяването на изтеглената сума като „касова наличност“ или като друг актив на дружеството – упълномощител да се приеме, че е извършено предаването на изтеглената сума от довереника на доверителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Когато съдът анализира действия или бездействия на изключвания съдружник, в хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, следва ли да бъдат взети предвид такива (факти и обстоятелства) извършени и/или настъпили след датата на предупреждението и/или след решението на ОС за изключване; Длъжен ли е съдът, по аналогия с чл. 235, ал. 3 ГПК, да вземе предвид факти и обстоятелства настъпили в периода от датата на връчване на предупреждението до датата на ОС и в периода след това до отнасяне на спора пред съда, особено ако те доказват дълготраен негативен ефект от еднократно действие отразено в предупреждението и/или решението на ОС, или че неправомерните действия с/у интересите на дружеството продължават.
Достатъчно ли е съдът да се позове на „служебни отношения“, за да постави под съмнение свидетелски показания във връзка с преценката за „заинтересованост“ по аргумент от чл. 172 ГПК. Когато мястото и спецификата на дейността обуславят присъствието, предимно или изцяло на лица (потенциални свидетели) извършващи тази дейност по занятие, евентуалните им свидетелски показания могат ли да бъдат поставени под съмнения единствено по критерий „служебни отношения“ със страна по процеса (работодател или възложител) или съдът следва да ги преценява предварително, в хода на процеса, индивидуално и аргументирано за всеки свидетел. Ако съдът индивидуално и аргументирано прецени, че „служебните отношения“ са пречка за кредитирането на показанията на определен свидетел(и), следва ли да уведоми заинтересованата страна за заключението си, в хода на процеса. Следва ли съдът да прилага аргумента за „служебни отношения“ към всички свидетели по делото (тези на ищеца и ответника), по аргумент от чл. 172.
Когато противоправните действия на изключвания съдружник - управител са силни по интезитет и имат дълготраен негативен ефект върху нормалното функциониране на дружеството, могат ли същите (действия), макар извършени в рамките на един ден, да се приравнят от съда на системни действия, компрометиращи дейността на дружеството и тежко нарушение на задълженията на съдружник - управител, по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и съответно (тези действия) да бъдат достатъчно основание за изключване. Съдът следва ли да бъде по-взискателен и критичен към потенциално компрометиращи дружеството извършени действия (бездействия) от съдружник-управител, ако същият контролира дружеството и го представлява само заедно с другия съдружник. Съдът следва ли да бъде по-взискателен и критичен към потенциално компрометиращи дружеството извършени действия (бездействия) от съдружник- управител, ако дружеството извършва особена дейност под лицензионен режим, извършвана на територията на данъчен склад (по ЗАДС), предвид по-строгите изисквания към тази дейност, завишен контрол и отчетност към държавните органи. Достатъчно тежко нарушение по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, ли е временното или постоянно преустановяване на дейността на данъчен склад на дружеството регистриран на определен адрес, смущаване на нормалната му дейност, или преместването му, предизвикано от еднократно действие на съдружник-управител, като дадени ултимативни нареждания и заплахи отправени до другия съдружник- управител и лицата обслужващи ежедневната дейност на дружеството.
Допустимо ли е съдът да мотивира решението си, отменящо решението на ОС за изключване на съдружник, с мотиви за взаимни неправомерните действия на съдружниците, ако не е сезиран е този въпрос по делото и допустимо ли е съдът да заключава взаимно „неправомерно поведение на съдружниците само въз основа на установена по делото извършвана „сходна дейност“ на дружества на всеки от съдружниците, с тази на общото им дружество.
Допустимо ли е съдът да препоръчва на съдружниците решение за прекратяване на дружеството или следва да изследва до край възможностите за изключване на провинил се съдружник, като се защитят интересите на дружеството, чрез запазване на неговата дейност и следва ли съдът да вземе предвид при преценката си особената дейност на дружеството-лиценз по ЗАДС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд, при извършване на анализ на начислените разходи за амортизации в баланса на предприятието, служебно да допусне доказателства, необходими за прилагане на императивни материалноправни норми относно разходите за амортизации, тъй като при изготвяне на експертното заключение вещите лица не са посочили дали са спазени приложимите счетоводни стандарти - конкретно НСС-8.2.?
С оглед нормите на чл. 12 ГПК длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства и да се мотивира защо приема изводите на вещите лица по приетото от него заключение на СИЕ, при наличие на предходни такива, които му противоречат и длъжен ли е съгласно чл. 202 ГПК да го обсъди във връзка с всички останали доказателства по спора?
Длъжен ли е съдът при определяне на стойността на дружествен дял на напуснал ООД съдружник да изследва въпроса дали при доначисляването на разходи за амортизация за предходни отчетни периоди в текущия и/или междинния баланс, съответства на изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по възражение, че междинният баланс по отношение на начислените разходи за амортизации по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ на едно предприятие не съответства на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти?
Предвид нормите на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗСч, чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗСч, чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗСч., вр. чл. 3, ал. 3 ЗСч и т. 4.2 НСС 4, НСС 8, приложими на основание чл. 24, ал. 2 ЗСч и вр. чл. 55, ал. 2 ТЗ, допустимо ли е при установена грешка от минали години, свързана с неначисляване на разходи за амортизации, целият размер на неначислените разходи за амортизации да бъдат еднократно начислени през текущия отчетен период?
При липса на доказателства, че даден актив не е бил използван по предназначение в предходните периоди, възниква ли за дружеството право да начисли разходи за амортизации в текущ или бъдещ период, избран от дружеството?
Длъжен ли е съдът да се произнесе със своето решение дали е налице е нарушение на принципа на „съпоставимост между приходи и разходи“ чрез неначисляване на счетоводна амортизация за продължителни периоди, водещи до надценяване на ДМА, налице ли е нарушаване на принципа на документалната обоснованост на стопанските операции - спиране на начисляване на амортизация без наличие на съответните документи (амортизационен план и счетоводна политика), доказващи временното изваждане на употреба на ДМА?
Следва ли еднократното начисляване в текущия отчетен период на стари амортизации от предходни години да се извърши при съблюдаване на изискванията на Национален счетоводен стандарт 8 (НСС 8) – „Нетни печалби или загуби за текущия период, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика чрез оповестяване на фундаментална счетоводна грешка?
Допустимо ли е приложението към дружествата с ограничена отговорност по аналогия на нормата на чл. 247а ТЗ, която норма е относима към акционерните дружества?
При констатиране на недостиг на печалба за разпределяне като дивидент за определена година длъжен ли е въззивният съд със своето решение да намали размера на начисления дивидент до размера на печалбата за съответната година като установи правилния размер на допустимия за разпределяне дивидент?
Следва ли целият размер на сумата на разходите за придобиване на ДМА, отразена в счетоводните книги на търговец като „незавършено производство“, да се отрази в приходната част на ОПР на ред „Разходи за придобиване на активи по стоп. начин“?
Налице ли е нарушение на счетоводните стандарти (НСС - 1) и чл. 4, ал. 2 и ал. 3 Директива 2013/34/ЕС за вярно и честно представяне на финансовите отчети, както и нарушение на принципа на „съпоставимост между приходи и разходи“?
Представлява ли злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 Конституцията на РБ, необичайното начисляване на разходи за заплати, които не са характерни и/или обичайни за едно предприятие, нито се базират на реална трудова основа и/или трудови договори?
Представлява ли съществено нарушение на въззивния съд, липсата на анализ на счетоводните записвания и на стопанските операции в нарушение на служебното задължение съдът да изясни и с помощта на вещо лице, обстоятелствата от значение за спора и липсата на мотиви, в нарушение на чл. 236 ГПК?
Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства по делото?
За задължението на управителя да представи на своя работодател всички документи, установяващи вида и размера на направените разходи във връзка с изпълнението на неговите функции по организиране и водене на текущата дейност на дружеството, както и тежестта за доказване в процеса на управителя, че е изпълнил това свое задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Подаването на искане за възобновяване на производство по несъстоятелност в законовия едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, достатъчно условие ли е, за да не бъде прекратено производството по несъстоятелност и да бъде постановено заличаване на длъжника ТР на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ или е необходимо едновременно с това да се удостовери, че е налице достатъчно имущество или да се депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски?
При направено искане за възобновяване на производство по несъстоятелност в законовия едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, следва ли доказателствата за наличие на предпоставките за възобновяване да бъдат събрани в открито съдебно заседание с участието на страните при спазване на принципите на публичност и непосредственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Настъпва ли преклузия по чл. 370 ГПК, когато исковата молба е страдала от нередовности по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК към момента на връчването на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Никола Чомпалов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД капитализирането по време на гратисния период на договорна лихва с отложен (ненастъпил) падеж към непадежирала главница по договор за кредит, сключен при условията на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, вкл. предвид факта, че тази капитализация е предвидена в съдържанието на Типовия договор, утвърден от ведомствата, натоварени с държавната политика в областта на финансиране на образованието /обн. ДВ, бр. 33 от 30.04.2010 г./, и сключен с банката - кредитор по реда на чл. 7 ЗКСД?
Следва ли натрупаната през гратисния период и капитализирана към главницата възнаградителна лихва по договор за кредит, сключен при условията на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, да бъде отграничена и претендирана от кредитора-ищец в отделен самостоятелен петитум на исковата молба, за да дължи съдът произнасяне и за тази сума?
Следва ли съдът да даде самостоятелни указания за уточняване на петитума, респ. допустимо ли е произнасяне с решението без наличие на нарочни указания за уточняване на петитума, в случай че натрупаната през гратисния период и капитализирана към главницата възнаградителна лихва по договор за кредит, сключен при условията на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, не е отграничена и претендирана от кредитора - ищец в отделен самостоятелен петитум на исковата молба?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?
Налице ли е пълна недействителност на процесния договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 25.02.2015 г., предвиждащ погасяване на главницата чрез последователни вноски, да съдържа подробна разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
пар. 13 т. 1 ДР ЗЗП, чл. 10 ал. 3 ЗЗД, чл. 10 ЗЗД, чл. 107 ЗЗД, чл. 146 ал. 5 ЗЗП, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 4 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 1 ТЗ, чл. 430 ал. 2 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
е разгледан по същество или първоинстанционният акт е обезсилен. Обжалваемост пред ВКС не може да се обоснове и с евентуална недопустимост на акта на въззивния съд (ако определението за „спиране се разгледа не като преграждащ производството по несъстоятелност акт, а като отказ на съда да разреши продължаване на проданта към настоящия момент).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.