Разглеждане на касационната жалба
Чл. 290. (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание.
(2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.
За предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване.
1. Допустим ли е разпит в качеството на свидетел на законен представител на малолетен в процеса? 2. Следва ли да бъдат изключени събраните по надлежен ред свидетелски показания от лице което е законен представител на малолетен в процеса? 3. Как следва да се ценят събраните в процеса свидетелски показания от лице което е законен представител на малолетен в процеса? 4. Събраните в процеса свидетелски показания от лице, което е законен представител на малолетен в процеса могат ли да се ценят като даване на обяснения на страната /чл. 176 ГПК/? Сочи се, че поставените въпроси се поставят по-реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 4-1. Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност? Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения за тях? По този въпрос се сочи, че е поставен по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че обжалваното решение противоречи на решение №60112 от 01.12.2021 г. по т. д. №1221/2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во търговско отделение; Материалноправен въпрос: 5. Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател? Сочи се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а решението на БАС противоречи на решение №103 от 02.11.2020 г. по т. д. №2181/2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во търговско отделение; 6. Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалия и настъпилите последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите? Трябва ли и как следва да се отчете изяснения в хода на делото времеви период, през който пострадалият ще търпи уврежданията ПТП и следва ли да се вземе предвид възрастта на пострадалия и отраженията от последиците от ПТП върху качеството на живот занапред? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/68 г. Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката? Сочи се, че поставените въпроси са по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №151/12.11.2013 г. по т. д. №486/2012 г., II т. о. на ВКС и решение №104/25.07.2014 г. по т. д. №2998/2013 г., I т. о. на ВКС; решение №103/ 09.11.2020 г. по т. д. №2546/2019 г., II т. о. на ВКС; 7. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий? Твърди се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е разрешен в противоречие с решение №124/11.11.2010 г. по т. д. №708/2009 г., II т. о. на ВКС; 8. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия? Следва ли в решението съдът задължително да посочва, че е отчетен лимита при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при определяне на справедливото обезщетение? Следва ли съда задължително да посочи към кой момент определя обезщетението? Следва ли съдът да посочи какъв е действащия лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит? Твърди се, че поставените въпроси са по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са разрешени в противоречие с решение №27/15.04.2015г. по т. д. №457/2014 г., II т. о. на ВКС и с решение №28/09.04.2014г. по т. д. №1948/2013г., II т. о. на ВКС; 9. Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити? Сочи се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е разрешен в противоречие с решение №184/08.11.2011 г. по т. д. №217/2011 г., II т. о. на ВКС; 10. Определянето на обезщетения, очевидно несъразмерими с търпените морални вреди и с установения лимит и занижаването им, представлява ли нарушаване на изискването на справедливост? Твърди се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е разрешен в противоречие с: решение №28/09.04.2014г. по т. д. №1948/2013 г., II т. о. на ВКС, решение №23/25.03.2014 г. по т. д. №1154/2013г., II т. о. на ВКС.
Налице ли са пречки, по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС, когато поради незаконно строителство на границите на два имота собственикът на единия имот е принуден да промени начина на ползване на имота си и да полага грижи, различни от обичайните?
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? (По установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК за това, че ищеца не дължи ответника „Електроразпределение Север” АД сума, представляваща начислена ел. енергия – фактурирана от ответника сума след процедура по корекция)
Поради вероятността въззивното решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба с оглед броя и вида на предявените искове за собственост, която нередовност не е била констатирана по делото.
За придобивната давност върху имот, частна държавна собственост.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил, като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад?Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и може ли пълното доказване да се осъществява чрез всички допустими от ГПК доказателствени средства?
Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността ѝ?
Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?
1. Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС №4/1986 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 2. Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията – обезценяването на лева и нарастването на цените. Въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС.