чл. 290 ГПК
Разглеждане на касационната жалба
Чл. 290. (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание.
(2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
Длъжен ли е въззивният съд да допусне разпит на свидетел при наличие на наведени доводи и оплаквания във въззивната жалба, сочещи на неизясняване на делото от фактическа страна и необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция, при положение че страната е поискала свидетеля своевременно с отговора, първата инстанция, без да излага мотиви, е отказала допускането му, а впоследствие с решението е приела, че допуснатият свидетел не е установил обстоятелствата, за които е допуснат да свидетелства, и съставлява ли това основание по чл. 266, ал. 3 ГПК?
При въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно, в частност експертиза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, оплаквания и възражения на страните?
Може ли при определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът само декларативно да изброи кои критерии е приложил, без да е обсъдил и преценил обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди?
Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определянето на обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки един от тези критерии е обусловило преценката му за конкретно определения размер на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД?
Длъжен ли е съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението?
Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост?
Следва ли съдът да приложи установените с ППВС №4/68 г. общи и специални за конкретния случай критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?
Във връзка с приложението на установените в ППВС №4/68 г. критерии, длъжен ли е въззивният съд да съобрази съдебната практика по сходни казуси, когато присъжда обезщетение с по-висок от обичайния размер?
По въпроса за начина на формиране на вътрешното убеждение на съда?
До какъв порок на съдебния акт води несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхващащо грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, при прилагане на правила от неюридически характер – на формалната логика или на емпиричното и научно – теоретичното знание?
Какви факти и обстоятелства следва да съобрази въззивният съд при преценката дали е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
При определяне степента на съпричиняването длъжен ли е въззивният съд да съпостави тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да установи действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите?
Следва ли определеният размер на обезщетението от въззивния съд да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и самостоятелно да прецени всички събрани по делото доказателства?
Длъжен ли е въззивният съд да мотивира своите изводи в решението, позовавайки се на неговата нова преценка на доказателствата?
По какъв начин съдът следва да определи обезщетението за неимуществени вреди? Длъжен ли е съдът да направи нова преценка на претърпените неимуществени вреди с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото, вземайки предвид отношенията на всеки един от близките с починалата?
По какъв начин съдът следва да определя процента на съпричиняване от пострадалия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Какъв е фактическият състав и приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка? Моментът на узнаване елемент ли е от фактическия състав? Чия е тежестта за доказване?
Следва ли да бъде изрично доказан моментът на узнаване при направено възражение за недействителност на сделката по реда на чл. 301 ТЗ? Чия е тежестта за доказване на момента на узнаване? В случай, че ответникът твърди, че е узнал за сделката при връчването на исковата молба, чия е тежестта за доказване, че ответникът е узнал в по-ранен момент?
След като е прието, че е налице висяща недействителност при търговските сделки до момента на узнаването, следва ли изрично да бъде установен по делото моментът на узнаване?
Чия е тежестта за доказване на отрицателен факт – „не съм узнал за сключената от мнимия представител сделка“?
Когато противопоставянето е извършено с отговора на процесуалното действие, от което органният представител е узнал за сключената сделка, приема ли се за своевременно противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ?
По какъв начин органният представител на акционерно дружество може да узнае за наличието на сделка? Осчетоводяването на фактура в търговските книги на търговец с годишен оборот през съответната счетоводна година в размер над 40 000 000 лв. установява ли, че органният представител на акционерното дружество е узнал за оспорената по реда на чл. 301 ТЗ сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е изключен риск, респективно дали процесната клауза за изключението от застрахователното покритие е неравноправна и нищожна или зададен иначе, но в същия смисъл: неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 ЗЗП процесната клауза за изключено застрахователно покритие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Каква е тежестта на доказване при оспорване достоверността на датата на договор като частен диспозитивен документ, подписан от органния представител на юридическото лице, оспорващо собственото си удостоверително изявление в документа относно неговата дата, когато датата има значение за валидността на договора?
Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест за установяване достоверността на датата на договор в случай че датата на договора има значение за валидността му – за страната, която се позовава на него, или за страната, която го оспорва?
В случай че страна в процеса, която е юридическото лице, на което се противопоставя частен документ, съставен с участието на органния му представител, оспорва собственото си волеизявление и в частност достоверността на датата на договор, подписан от органния представител на юридическото лице, намира ли приложение правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК и как следва да бъде разпределена доказателствената тежест по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли съдът по свой почин да променя правната квалификация на иска по време на висящ процес, като презумира основанието, на което е сключен определен договор между страните в процеса? Може ли да се приеме, че представляващият ЮЛ е задължил самото юридическо лице, когато при изписване и/или подписване на документ същият не е написал качеството в което се подписва, липсва ЕИК на юридическото лице, а е изписано само ЕГН на физическото лице? Необходима ли е отчетна сделка в отношенията ФЛ от една страна и представляващ ЮЛ дори и същите да се съвпадат, за да се приеме, че заемател, респ. ползвател е ЮЛ, за да се ангажира отговорността на същото ЮЛ? След като договорът за заем (както го е квалифицирал съдът) е реален договор и заемната сума не е постъпвала в касата на дружеството, съответно няма такава счетоводни записвания, как се определя кой е реалният заемополучател (ако има качество на такъв изобщо)? Следва ли да се прилагат по аналогия мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ВКС по т. д. №4/2016 г. на ОСГТК при липса на решение на УС на кооперацията за сключване на договор за заем изобщо и да се ангажира отговорността на кооперацията при липса на такова решение? Следва ли да се счита договорът за заем за сключен с кооперация, при положение, че председателят в качеството му на ФЛ е получил сума с разходен касов ордер от трето лице, без реални пари да са постъпвали в касата или по банковите сметки на кооперацията, която той представлява? Налице ли е незавършен фактически състав на сделката, тъй като липсва елемент на фактическия състав на договора за заем (както го е квалифицирал съдът) - реалното получаване на сумата от кооперацията заемополучател? Ако сумата е получена от председателя на кооперацията, но не е предадена реално в касата или по банкова сметка на кооперацията, кой е заемополучателят по договора? В случая важат ли правилата по аналогия на мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ВКС по т. д. №4/2016 г. на ОСГТК, тъй като тълкувателното решение е издадено във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 Закона за кооперациите, а настоящата хипотеза е във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 21, ал. 2 Закона за кооперациите? Когато „Договорът за подпомагане включва в себе си елементи на договор за съвместна дейност или такъв за подпомагане на земеделски производители, какво е основанието на което се търси връщане на дадената сума с оглед квалифицирането му от страна на съда като договор за заем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 133 ГПК, чл. 164 ГПК, чл. 165 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 252 НК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 3 ЗК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Компетентен ли е българският съд да се произнесе по претенция за вреди от непозволено увреждане, ако вредоносното деяние е извършено извън България и делинквентът е чуждестранно лице с постоянно местопребиваване извън България, и претенцията е заявена чрез възражение, а не чрез насрещен иск?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички, събрани по делото, доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
чл. 131 ГПК, чл. 18 ал. 1 КМЧП, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Недопустимо ли е въззивното съдебно решение, доколкото липсва произнасяне от въззивния съд по направеното искане за спиране производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до приключване на производството по дело, образувано по предявен от ответницата установителен иск за собственост, основан на твърдения за изтекла в нейна полза придобивна давност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли съдът да излиза извън пределите на заявената искова претенция и да се произнася свръхпетитум по отношение правото на собственост?
Може ли съдът да постанови решение при отрицателен установителен иск, без да се произнесе относно правото на собственост на ищеца и/или възможността за придобиване на такова?
Допустимо ли е решение по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, в което съдът се е произнесъл само относно правния интерес от водене на иска, но не се е произнесъл с оглед разясненията, дадени в ТР 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Може ли съдът да постанови решение при отрицателен установителен иск, в което е посочено само доказателствата, въз основа на които прави правните си изводи, без да посочи за какво свидетелстват тези доказателства или да изложи конкретни факти?
Задължително ли е горестоящата съдебна инстанция при осъществяване на контрол по законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт да изложи мотиви по всички възражения, с които е сезирана?
Следва ли в производството по отрицателен установителен иск ищецът да установи в условията на пълно и главно доказване противопоставимите права, които има спрямо ответника, относно правото на собственост върху един имот?
Може ли да се придобие собствеността върху имот чрез закупуването му от лице, което не притежава правото на собственост върху този имот?
При владение, което не е било осъществено явно по отношение на ответника по иска, може ли да се презумира, че е налице осъществен състав на давностно владение?
Може ли да се презумира държавна собственост при действието на ЗС в редакцията към 1979 г., върху имоти, за които физически лица са се снабдили с констативни нотариални актове по ГПК?
Приема ли се, че държавата става собственик на имотите, които нямат друг собственик по силата на закона - чл. 6 ЗС (1951 г.) или отново е задължително ангажирането на доказателства в тази насока, и ако да липсата на такива доказателства води ли до презумцията, че имотът не е държавен. Т. е. чл. 6 ЗС следва ли да се прилага по презумпция (макар и оборима) или задължително следва да се проведе доказване, за да се приложи хипотезата на чл. 6 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 14 ал. 1 т. 1 ЗСПЗЗ, чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 56 ал. 1 ЗОС, чл. 59 ал. 1 ЗОС, чл. 6 ЗС, чл. 78 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.