чл. 236 ал. 2 ГПК
Съдържание на решението
Чл. 236. […] (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
чл. 236 ал. 2 ГПК
Съдържание на решението
Чл. 236. […] (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
може ли съдът като прилага чл. 52 ЗЗД да определи по-малко от предложеното му по административен ред обезщетение, и без да застъпва виждането на първоинстанционния съд, че по иска не може да присъди обезщетение в по-малък размер от вече предложения по реда на гл. Третаа ЗСВ, въззивният Софийски окръжен съд е приел предложеното на ищеца обезщетение от 7800 лева за правилно определено, съобразно изяснената обстановка и релевантните факти. Размерът се определя с оглед общия критерии за справедливост/чл. 52 ЗЗД/ Доказано е било от свидетелските показания, че всяко отлагане на делото се отразявало тежко на психиката на ищеца– чувствал се стресиран, обезпокоен, раздразнен и в безизходица, от това, че делото продължава безкрайно дълго време. До пълния предявен размер искът е приет за неоснователен, отчетена е изключителната натовареност на съдиите, като правилно ответниците са осъдени да заплатят обезщетението ведно със законната лихва за забава и разноски при солидарност, тъй като ответните съдилища са правораздавали по идентичен казус и отговорността на държавата по чл. 2б ЗОДОВ е обективна, като следва да се реализира чрез нейните органи.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Допустимо ли е кумулирането на неустойка и обезщетение за вреди за прието от съда неизпълнение на едно и също договорно задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1) при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът длъжен ли е да съобрази само изчерпателно описаните в исковата молба телесни увреждания и психологически последици; 2) при довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно размера на обезщетението за обезвреда спрямо характера на травматичните увреждания от ПТП, длъжен ли е въззивният съд да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани и относими доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2, във вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми; и 3) следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички възражения и доводи на страните, и обосновани мотиви защо съдът счита доводите и възраженията за неоснователни. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че тези въпроси се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като счита, че разглеждането им ще допринесе за развитие на съдебната практика, както и че приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на настоящото дело според точния смисъл на законите и ще създаде съдебна практика по прилагането им.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 129 НК, чл. 130 НК, чл. 137а ал. 1 ЗДвП, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 266 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 493 ал. 1 т. 5 КЗ, чл. 52 ЗЗД, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 86 ЗЗД
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Какви са предпоставките/критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лица, извън очертания кръг в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., от причинена смърт на техен близък? Как се прилага задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първи въпрос – в противоречие с решение №60114/28.10.2021 г. по търг. д.№1751/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., втори въпрос – в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по т. д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, трети въпрос – в противоречие с ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г. и ППВС №1/1985 г., т. 19 Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, Решение №554 от 08.02.2012 г. по гр. д.№1163/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение №157 от 08.11.2011 г. по търг. д.№823/2010 г. на ВКС, ІV г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1./ При формиране на изводи за наличие или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва ли същият да бъде безспорно установен или предположението за такъв е достатъчно? Твърди се противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №84/15.08.2016г. по т. д. №1508/2015г. на ІІ т. о. и 2./ При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП? Навеждат се доводи за противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №15/19.02.2020г. по т. д.№146/2019г. ІІ т. о.; решение №97/06.07.2009г. по т. д.№745/2008г. ІІ т. о.; решение №33/04.04.2012г. по т. д.№172/2011г. ІІ т. о.; решение №96/15.10.2012г. по т. д. №936/2011г. І т. о.; решение №39/16.07.2010г. по т. д.№551/2009г. ІІ т. о.; решение №49/15.04.2009г. по т. д.№648/2008г. ІІ т. о.; решение №60126/19.11.2021г. по т. д. №1999/2021г. І т. о.; решение №206/12.03.2010г. по т. д.№35/2009г. ІІ т. о.; решение №98/24.06.2013г. по т. д.№596/2012г. ІІ т. о.; решение №16/04.02.2014г. по т. д.№1858/2013г. І т. о.; решение №99/08.10.2013г. по т. д.№44/2012г. ІІ т. о.; решение №54/22.05.2012г. по т. д. №316/2011г. ІІ т. о.; решение №33/04.04.2012г. по т. д.№172/2011г. ІІ т. о.; решение №159/24.11.2010г. по т. д.№1117/2009г. ІІ т. о.; решение №118/27.06.2014г. по т. д. №3871/2013г. І т. о. и решение №97/06.07.2009г. по т. д.№745/2008г. ІІ т. о. Във връзка с начина на определяне степента на съпричиняване е поставен и въпросът: „При определяне степента на съпричиняването, следва ли въззивният съд за съпостави тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП“, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поставените въпроси са свързани с предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 432 КЗ. По този въпрос е налице трайно установена практика на ВКС, включително и сочената от касаторите, в която е прието, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е още, че приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице (то да е спомогнало за увреждането си, като без неговото поведение не би се стигнало до същото), както и този принос да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Въззивното решение е постановено в съответствие с така дадените разрешения. При постановяването му съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, свързани с поведението на участниците в произшествието и допуснатите от всеки от тях нарушения. Отчел е пряката причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, както и приносът на поведението на всеки от участниците за настъпване на произшествието. С оглед на това, по тези въпроси не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Наличието на практика по чл. 290 ГПК изключва и приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не е налице и второто наведено основание. Несъгласието на касатора с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване /в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решенията, посочени в изложението, са възприети същите принципни разрешения по тълкуване и приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с този по настоящото дело.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 12 ГПК, чл. 20 ал. 2 ЗДвП, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 432 КЗ, чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
и си отговарят. Счита, че в разговорите се споделят неща, които, според него, не се споделят между родител и дете, като неприятни епитети по отношение на единия от родителите. Според него майката споделя с децата неща за бащата, които са неприемливи в разговор между майка и деца- къде са му парите, че ще се палят къщи, ще се палят с кибрити, като заявява, че е присъствал лично на този разговор и е чул казаното от майката. Свидетелят заявява още, че откакто страните са разделени, не е виждал майката на децата да идва в Перник, в дома на бащата. Сочи, че преди раздялата прическата на Т. е била странна- много късо подстригана и не се различавало дали детето е момче или момиче, зъбите й били развалени, а облеклото й включвало раздърпан пуловер. Отбелязва, че сега не е така, като зъбите на Т. не са развалени, което се вижда, когато детето се усмихне. Разпитана, свидетелката Е. А. Б. е заявила, че децата не са при майка си в [населено място], тъй като се вземат насилствено от майката и са при бащата. Поради това майката многократно чрез различни институции се е опитвала да изпълни съдебното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 59 ал. 4 СК, чл. 59 ал. 6 СК, чл. 59 ал. 9 СК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. „Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена средна или тежка телесна повреда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип?“; 2. „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона?“. Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие ППВС №4/1968 г.; Решение №93/23.06.2011 г. по т. д. №43/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение №259/19.12.2014 г. по гр. д. №1746/2014 г. на ВКС, III г. о.; Решение №136/01.03.2012 г. по гр. д. №414/2010 г. на ВКС, III г. о.; Решение №88/17.06.2014 г. по т. д. №2974/2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение №158/17.10.2014 г. по т. д. №3594/2013 г. на ВКС, I т. о. и др. По втория въпрос се сочи противоречие с ППВС №1/1953 г., Решение №470/16.01.2012 г. по гр. д. №1318/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение №127/09.06.2011 г. по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, IV г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
като спорен от предмета на делото; 10) включва ли се в тежестта на доказване законността на уволнението и установяване на извършените от работодателя проверки преди налагане на дисциплинарното наказание, с цел осъществяване на съдебен контрол от въззивната инстанция и кои са допустимите доказателствени средства; 11) следва ли при преценката дали нарушението е „тежко“, а наложеното наказание съразмерно на допуснатото нарушение да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя; 12) кои са обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението; 13) по какъв начин се установява обемът и съдържанието на задълженията на служителя; 14) дали при преценка на понятието „тежко нарушение на трудовата дисциплина освен посочените в чл. 189 КТ критерии, следва да бъдат съобразени и всички други имащи значение за конкретния случай факти и обстоятелства, вкл. характера и важността на работата, възможните неблагоприятни последици за работодателя с оглед обществената му значимост и субективното отношение на служителя към извършеното и липсата на самокритичност; 15) налице ли е неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл. 187, т. 3 КТ предвид конкретните задължения, залегнали в длъжностната характеристика на уволненото лице; 16) следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя; 17) как се преценява тежестта на нарушението, с оглед възложената трудова функция на работника или служителя и с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, когато трудовата функция изисква една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие, а осъществяващия тази дейност работник или служител е длъжен при изпълнение на задълженията си да престира поведение, при което да полага, съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа, отчитайки характера на дейността и статута на дружеството работодател. Касаторът сочи практика на ВКС, на която според него въззивното решение противоречи. Бланкетно се поддържат и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ценка Георгиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Съдът по иска по чл. 135 ЗЗД длъжен ли е да се произнесе по всички възражения, с които възникването на вземането се оспорва от длъжника и от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил? 2. За отговора на въпроса има ли значение, че вземането е установено със сила на пресъдено нещо, но лицето, в полза на което длъжникът се е разпоредил, не е участвало в процеса по постановеното влязло в сила решение? и 3. Длъжен ли е съдът по иска за обявяване на относителната недействителност на разпоредителна сделка поради личен дълг на единия съпруг – за 1/2 ид. част от имота, да се произнесе по възражението на длъжника или на лицето, в чиято полза последният се е разпоредил, че макар имотът да е бил придобит по договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, е станал собственост на съпруга-недлъжник поради пълна трансформация на лично имущество? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърдят, че въззивният съд е отговорил на първия в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, на третия - в противоречие с решение №193/22.07.2016 г. по гр. д. №4144/2015 г. ВКС, IV-то ГО, а вторият, повдигнат само от касатора Л. П., да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество се оплакват, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения (по чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 296 ГПК), причината за неправилното прилагане и на чл. 135, ал. 1 ЗЗД – касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и 2 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.