чл. 133 ЗЗД
Чл. 133. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност на договор за цесия, когато ищецът (длъжникът по цесията) не е дал съгласие за цесията и разполага с възможност да извърши прихващане по чл. 103, ал. 3 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Съществува ли задължение за съда да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Дохода на лишените от свобода по личната им партида, когато е от възнаграждение за труд, несеквестируем ли е?
Налице ли е причинна връзка между налагането на запор върху несеквестируем доход и причиняването на вреда?
Налице ли е очевидно неправилно решение при положение, че е наложен запор от ЧСИ върху несеквестируем доход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При предявен иск по чл. 135 ЗЗД задължен ли е съдът да изследва въпрос за съществуване на вземането и към момента на постановяване на решението?
Когато към момента на постановяване на решението по обуславящото дело не е налице изискуемост на вземането, но такава настъпи в хода на въззивното производство, следва ли съдът по иска по чл. 135 ЗЗД да съобрази тези факти и да изложи мотиви към кой момент възниква активната легитимация на ищеца по този иск?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 210 ГПК при субективно и обективно съединяване на искове от един и същи ответник срещу различни ответници при условията на чл. 215 ГПК и задължен ли е съдът да приложи тази разпоредба?
Въвежда ли законът изрична забрана за съединяване на искове срещу различни ответници, когато техните права и задължения произтичат от различни основания и в случай на такова съединяване длъжен ли е съдът да раздели производствата, независимо от наличието или липсата на предпоставките на чл. 210, ал. 2 ГПК?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди и обоснове решението си въз основа на всички събрани доказателства, доводите във въззивната жалба и отговора към нея и въз основа на анализ на същите да обоснове мотивирано решението си?
Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение, поддържат противоречие с ТР №1/19.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение №222/.6.04.2017 г. по т. д. №425/2015 г. на ІІ ТО, решение №212/10.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ІІ ТО и др.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
В хипотеза, в която изпълнително дело е образувано за вземания, произтичащи от два АУЗД и впоследствие с влязъл в сила съдебен акт е постановено спиране на предварителното изпълнение по единия АУЗД следва ли ЧСИ да спре изпълнителното дело изцяло, ако вземането по него е многократно по-ниско от това по АУЗД, по който предварителното изпълнение е било спряно, кредитор по вземанията и по двата АУЗД е един и същ и в негова ползва са наложени обезпечения многократно надвишаващи по стойност вземането по АУЗД, по който предварителното изпълнение не е спряно?
Допустимо ли е частично спиране на изпълнителното дело в хипотеза, различна от визираната в чл. 421 ГПК?
Приложими ли са пряко, на основание чл. 5, ал. 4 Конституцията на Република България, правните стандарти по чл. 1 Протокол №1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, свързани с изискването за съразмерност на всяко ограничение в правото на притежание при насочване на принудително изпълнение върху имуществото на едно лице, при преценката за законосъобразност на действията на частния съдебен изпълнител и преди влизането в сила на чл. 441, ал. 2 ГПК?
Наличието на повече от един взискател освобождава ли съдебния изпълнител и съда от задължението да съобразят принципа на пропорционалност и да изберат такива изпълнителни мерки, които, доколкото е възможно, постигат удовлетворяване на вземанията с най-малка намеса в правото на собственост на длъжника?
Преценката за несъразмерност на наложените от частният съдебен изпълнител обезпечения зависи ли от броя на имотите, обект на обезпечителни мерки или от тяхната пазарна оценка на имотите?
За да е нарушено изискването за пропорционалност по смисъла на чл. 441, ал. 2 ГПК и по смисъла на чл. 1 Протокол №1 към Конвенцията, достатъчно ли е наложените обезпечения да са явно несъразмерни или е необходимо да се е стигнало до насочване на изпълнението върху имущество, служещо за обезпечение и то да е на несъразмерно по-висока стойност от тази на дълга?
При преценката дали действията на ЧСИ по налагането на обезпечение са диспропорционални коя стойност на имотите, върху които са наложени възбрани, следва да се има предвид – пазарната стойност на имотите към датата на налагане на възбрани върху тях или стойността, на която са продадени при публичната продан?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
т. 26 ТТРЗЧСИ, чл. 107 ал. 3 ДОПК, чл. 133 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 432 ал. 1 ГПК, чл. 441 ал. 1 ГПК, чл. 441 ГПК, чл. 442 ГПК, чл. 443 ГПК, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 452 ал. 1 ГПК, чл. 458 ГПК, чл. 74 ЗЧСИ, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Деликтна или договорна е отговорността по чл. 57, ал. 3 ЗБН и в тази връзка приложим ли е критерият дължима грижа при определяне наличието на предпоставките за възникване и реализиране на тази отговорност /противоправност на поведението, причинна връзка между него и вредата и вина/ или бившият администратор на банка би отговарял за вреди само при допуснато отклонение от изрично предписано негово задължение за поведение?
Следва ли предявяването или непредявяването на косвен иск по чл. 134 ЗЗД за упражняване имуществените права на кредитополучателя и на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо банката на увреждащи действия на кредитополучателя да се обсъди от съда по иск за ангажиране на отговорността на бивши администратори на банката по чл. 57, ал. 3 ЗБН във връзка с преценката дали синдиците на несъстоятелна банка са предприели всички адекватни съдебни действия срещу кредитополучателя и са изчерпали всички предвидени в закона средства за откриване, обезпечаване, съхранение на и изпълнение върху имущество на кредитополучателя, при положение, че по делото е налична информация за бездействие на кредитополучателя спрямо притежавано негово имущество и за разпоредителни сделки с притежавано към момента на неизпълнението по кредита негово имущество?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства?
Към кой момент следва да се извърши преценка за предвидимост на вредите по чл. 82 ЗЗД и в частност може ли да се приеме, че несъбираемостта на отпуснат банков кредит е била предвидима към момента на предоставяне на кредита при положение, че впоследствие кредитополучателят е бил обявен в несъстоятелност, а началната дата на неплатежоспособността /определена с решението по несъстоятелност, което действа спрямо всички/ следхожда датата на отпускане на кредита с повече от 6 месеца?
Чрез какви доказателствени способи се установява несъбираемост на вземане по договор за банков кредит, съществуваща към момента на отпускането на кредита?
При наличие на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗКИ съществува ли задължение за изпълнителните директори самостоятелно да извършват преценка на кредитния риск или следва да се приложи предвидената законодателно делегация, съгласно приетата организация, създадени правила в изпълнение на същия текст на чл. 73, ал. 1 ЗКИ?
След като отговорността на администраторите на банката е договорна, то вината във формата на небрежност се презюмира и съответно отговорността обхваща предвидимите вреди, а за да обхваща всички вреди следва ли формата на вината да е умисъл или груба небрежност и следва ли тази форма на вината да подлежи на доказване?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правнорелевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото, като реши спора по същество и направи собствени изводи от събраните доказателства и по всички наведени от страните доводи?
Какъв е обхватът на дължимата грижа на администратор, следва ли дължимата грижа на добрия банкер и следва ли този обхват да включва и оправданото професионално предположение на добрия банкер, че е възможно да настъпи неплатежоспособност и оттам несъбираемост на вземането към един по-късен момент?
Ако дължимата грижа на добрия банкер обхваща и този елемент, то как се установява, че е било обективно възможно да се извърши такова оправдано професионално предположение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
пар. 1 т. 7 ДР ЗБН, чл. 10 ал. 1 ЗКИ, чл. 133 ЗЗД, чл. 134 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 237 ал. 2 ТЗ, чл. 240 ал. 2 ТЗ, чл. 240 ТЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 57 ал. 1 ЗБН, чл. 57 ал. 3 ЗБН, чл. 60а ЗБН, чл. 625 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 735 ал. 1 т. 2 ТЗ, чл. 739 ал. 2 ТЗ, чл. 739 ТЗ, чл. 82 ЗЗД, чл. 83 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е съдът косвено (преюдициално) да обявява (санкционира) като нищожни договори или отделни клаузи от договор, когато въпросите за тяхната действителност са били предмет на друго съдебно производство между същите страни, по което е постановено влязло в сила решение и въпросите за действителността на съответните клаузи са решени със сила на пресъдено нещо?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Съобразени ли са правилно процесуалните задължения на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и доводи на страните в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, включително и относно правния интерес на ищцата?
Налице ли е кредиторово качество и интерес на ищцата за предявяване на исковете по чл. 464, ал. 1 ГПК, чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД с оглед конкретните факти, включително участието ѝ като взискател в изпълнителното производство срещу „Оратранс“ ООД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
За да отговори на въпроса дали претендираната в случая обезпечителна мярка би могла да гарантира съхранението на имуществото на длъжника с цел евентуалната възможност за удовлетворяване на кредитора от това имущество и дали обезпечителната мярка би ограничила правната сфера на длъжника съразмерно на обезпечителната нужда на ищеца по иска, който се обезпечава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 127 ал. 2 ЗЗД, чл. 133 ЗЗД, чл. 181 ЗЗД, чл. 261 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 391 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 391 ГПК, чл. 396 ал. 1 ГПК, чл. 396 ал. 2 изр. 3 ГПК, чл. 397 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 398 ал. 2 ГПК, чл. 442 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли въззивният съд да основава решението си на обстоятелства, които ищецът не е заявил като основание на иска си в обстоятелствената част на исковата молба?
Допустимо ли е съдът да уважи иска на невъведени от ищеца твърдения и представлява ли това нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес?
Може ли въззивният съд да даде разрешение на правния спор за недействителност на сделка, като обоснове изводите си с поведение /намерение/ цел за сключване на двамата участници в сделката – продавач и купувач, поради това, че същите не са извършили плащане по нея, каквото не е заявено от оспорващата сделката страна?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях?
Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти, доколкото предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение?
Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички възражения, като изложи собствени мотиви по всички възражения на страните?
Подписването на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, с която представляващият декларира, че дружеството-продавач няма задължения, достатъчно доказателство ли е да се приеме намерение у длъжника за увреждане на кредитора?
Изявлението на страните, участници в договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, относно плащането и съответно получаването на продажната цена по банков път, може ли да се опровергае от съда по служебен път?
Съставлява ли доказателство, че фактът на плащане/получаване на продажната цена се е осъществил, след изявлението на продавача и купувача, обективирано в нотариалния акт?
При продажба на имущество, ако за продадената вещ продавачът-длъжник е получил равна или по-висока цена от пазарната й стойност, води ли това до намаляване на имуществото му?
Налице ли е увреждане на кредитора при всяка продажба на имущество на длъжника с евентуални и/или установени задължения към фиска?
Фактът на трансформация на имущество от вещ в пари винаги ли се приема, че длъжникът действа с намерение да увреди кредитора?
Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви във връзка с намерението за увреждане на длъжника като елемент от фактическия състав, пораждащ правото по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК?
Може ли съдът без да е налице оспорване от страните по процеса, да опровергае твърдението на участниците по нотариалната сделка, че покупно-продажната цена за имота, предмет на сделката, е получена?
Достатъчно доказателство ли е представено по делото извлечение от банковата сметка на купувача по сделка, за да бъде доказано плащането на продажната цена на имота, предмет на нотариалния акт?
Уведомяването на кредитора от страна на длъжника за предстоящи сделки с имущество на длъжника, предполага ли намерение у длъжника за увреждане на кредитора?
Когато стойността на продадена вещ от продавача-длъжник не надвишава получената цена за нея от купувача, налице ли е увреждане на кредитора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 133 ЗЗД, чл. 216 ал. 1 т. 4 ДОПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 264 ал. 1 ДОПК, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.