чл. 216 ал. 1 т. 4 ДОПК

Може ли въззивният съд да основава решението си на обстоятелства, които ищецът не е заявил като основание на иска си в обстоятелствената част на исковата молба?
Допустимо ли е съдът да уважи иска на невъведени от ищеца твърдения и представлява ли това нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес?
Може ли въззивният съд да даде разрешение на правния спор за недействителност на сделка, като обоснове изводите си с поведение /намерение/ цел за сключване на двамата участници в сделката – продавач и купувач, поради това, че същите не са извършили плащане по нея, каквото не е заявено от оспорващата сделката страна?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях?
Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти, доколкото предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение?
Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички възражения, като изложи собствени мотиви по всички възражения на страните?
Подписването на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, с която представляващият декларира, че дружеството-продавач няма задължения, достатъчно доказателство ли е да се приеме намерение у длъжника за увреждане на кредитора?
Изявлението на страните, участници в договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, относно плащането и съответно получаването на продажната цена по банков път, може ли да се опровергае от съда по служебен път?
Съставлява ли доказателство, че фактът на плащане/получаване на продажната цена се е осъществил, след изявлението на продавача и купувача, обективирано в нотариалния акт?
При продажба на имущество, ако за продадената вещ продавачът-длъжник е получил равна или по-висока цена от пазарната й стойност, води ли това до намаляване на имуществото му?
Налице ли е увреждане на кредитора при всяка продажба на имущество на длъжника с евентуални и/или установени задължения към фиска?
Фактът на трансформация на имущество от вещ в пари винаги ли се приема, че длъжникът действа с намерение да увреди кредитора?
Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви във връзка с намерението за увреждане на длъжника като елемент от фактическия състав, пораждащ правото по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК?
Може ли съдът без да е налице оспорване от страните по процеса, да опровергае твърдението на участниците по нотариалната сделка, че покупно-продажната цена за имота, предмет на сделката, е получена?
Достатъчно доказателство ли е представено по делото извлечение от банковата сметка на купувача по сделка, за да бъде доказано плащането на продажната цена на имота, предмет на нотариалния акт?
Уведомяването на кредитора от страна на длъжника за предстоящи сделки с имущество на длъжника, предполага ли намерение у длъжника за увреждане на кредитора?
Когато стойността на продадена вещ от продавача-длъжник не надвишава получената цена за нея от купувача, налице ли е увреждане на кредитора?