чл. 283 ГПК
Срок за касационно обжалване
Чл. 283. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали за да се приеме, че преобразувано по реда на чл. 17а ЗППДОП /отм./ дружество е придобило собствеността върху недвижим имот, следва по делото да е доказано, че имотът е бил заприходен в баланса на търговското дружество преди преобразуването му. Следва ли държавата да е собственик на конкретния недвижим имот?
Допустимо ли е с Постановление №137/20.08.1962 г. на МС за създаване на учебно-опитно държавно земеделско стопанство държавата да придобие собствеността върху земеделските земи, които са преминали към държавния поземлен фонд?
Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и всички доводи и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какво е действителността на завещанието в зависимост от изразените в него мотиви съгласно чл. 42, б. в ЗН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължена ли е въззивната инстанция да прецени доколко са били спазени изискванията първоинстанционният съд да изясни въпроса дали имотът, представляващ масивна сграда на един етаж – търговски обект /магазин/ с площ от 72 кв. м., находящ се в частна общинска собственост, съставляващ УПИ *-магазин в кв. 57 по регулационния план на [населено място], ведно с всички подобрения и приращения в имота, предмет на делбата, е поделяем по критериите на чл. 203 ЗУТ, преди да избере способ за извършване на делбата? В случай че правото на собственост върху две сгради, предмет на делбеното производство, са на две различни групи съсобственици, приложима ли е разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН за разпределение на реален дял на всеки съделител? Следва ли въззивната инстанция да обследва въпроса и да прецени при постановяване на делбата и разпределение на собствеността на делбените имоти дали между съделителите е съблюдаван принципът да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове от всеки един от съделителите? Следва ли, при условие, че няма доказателства за това че касационният жалбоподател е лишил или да е създал пречки за неползващите съсобственици да ползват съсобствената вещ съобразно правата си, да се присъди обезщетение за лишаване от ползване на допуснати до съдебна делба търговски обект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли фактът на упражняване на фактическа власт върху недвижим имот от частно лице да се доказва с косвени доказателства?
Може ли да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС, ако не е доказано при пълно и главно доказване, че ответникът владее и държи имота, предмет на иска?
Упражняването на фактическа власт, представлява ли демонстриране на намерение за своене и спрямо лицето, което се легитимира по документ като собственик?
Извършването на административни действия в експлоатационните предприятия, касаещи прекратяване на партиди в процесните имоти, представляват ли държане или владение?
Относно съдържанието на мотивите на въззивния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 108 ЗС, чл. 172 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 362 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Особеният ред, по който се предоставят за ползване земеделските земи от ДПФ, по-конкретно в частта на предвиденото предварително съгласие с клаузите на договорите, обуславя ли неоснователност на последваща претенция за прекомерност на неустойката към момента на неизпълнение на договора? В случай, че при тази хипотеза не е налице неоснователност на претенцията, на база на какви критерии съдът следва да възприеме за доказан размера на претърпените вреди и изчисляването на размера им? Предвид особения статут на обектите на тръжната процедура допустимо ли е да се приеме, че санкционният характер на неустойката има толкова съществен превес, че следва същата да бъде възприета като санкция за неизпълнение?
С оглед териториалния обхват, типовия и унифициран характер на договорите за земи от ДПФ, евентуално уважаване на претенция за прекомерност на неустойката, предвидена в тези договори, нарушава ли нормативно установените равни условия по отношение на всички участници в тръжната процедура?
Какви са правомощията на въззивната инстанция относно преценката на доводите и възраженията на страните, която се извършва по делото, с оглед включването на същите в доклада?
Как следва да процедира съдът, установявайки прекомерност на неустойката – до колко да бъде намалена и при съобразяване на какви принципи се разглежда това възражение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Таня Орешарова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Обвързан ли е гражданският съд, който разглежда гражданските последици от деянието, с влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това дали е извършено същото това деяние, относно неговата противоправност, относно виновността на дееца и настъпването на преки и непосредствени вреди при положение, че е налице пълно тъждество между деянието, предмет на влязлата в сила оправдателна присъда, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд? Налице ли е пълна имуществена отговорност по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за отчетник, ако искът се основава на правопораждащи факти за възникване на отчетническа отговорност и поверяване на материалната ценност за пазене и съхранение преди сключване на трудовия договор, при действието на друго правоотношение с работодателя /служебно/, а липсата на материалната ценност е констатирана по време на действие на трудовото правоотношение? Сключването на договор за изработка на паметник от ръководител на ведомство, извършено по възлагане на тази дейност от МС, представлява ли факт, удостоверяващ наличието на задължения за ръководителя на това ведомство за отчетническо боравене с имуществото – паметника и констатиране на изработката му с констативен протокол за изработката на паметника, предназначен за поставяне в чужда държава по решение на МС, представлява ли факт за възникване на задължение на ръководителя на това ведомство за неговото съхраняване, опазване и отчитане? Допустимо ли е доказателствените средства, чрез които се доказва възникване на отчетническа отговорност в производство по търсене на пълна имуществена отговорност, да са създадени и да датират от период преди сключване на трудовия договор? Кои са основанията да се приеме, че лице с ръководни функции съвместява и отчетнически функции спрямо ръководеното от него предприятие и такова лице носи ли пълна имуществена отговорност при констатиране на липса на материална ценност? Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, да обсъди всички доводи и възражения на страните, да анализира всички доказателства по делото и да посочи с ясни мотиви на кои от тях дава вяра, кои не кредитира и защо приема, че твърдян правнорелевантен факт се е осъществил или не се е осъществил и да постанови решението си след съвкупната преценка на всички доказателства по делото? При възлагане на конкретни действия от МС по сключване на договор за изработка на паметник на държавно учреждение, с предназначение на паметника да бъде поставен в друга страна, определена от МС, изработеният паметник става ли част от имуществото на учреждението, което да е легитимирано за предявяване на иск за вреди при липсата на паметника? Кога е налице липса при търсене на пълна имуществена отговорност от отчетническа дейност и следва ли материалната ценност, чиято липса се търси в производството по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ да е актив, част от имуществото на работодателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се основават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?
Сключването на договор за наем на земеделска земя от съсобственици, притежаващи по-малко от 50% от правото на собственост, представлява ли действие на обикновено управление по смисъла на чл. 229, ал. 2 ЗЗД и противопоставим ли е същият този договор на трето лице-приобретател, придобил правото на собственост след вписване на договора за наем в имотния регистър и преди изтичане срока на действието му на основание чл. 237, ал. 1 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 229 ал. 2 ЗЗД, чл. 229 ал. 3 ЗЗД, чл. 229 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 237 ал. 1 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 32 ал. 1 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Противоправно ли е поведението и представлява ли клевета изказването на мнение с негативна оценка за определено лице, пряко или косвено, когато неговото име се коментира във връзка неговата дейност като публично известно лице, заемащо ръководна позиция в обект от национално обществено значение? Какви са правните последици при изказване на негативно мнение при направен цялостен анализ на кадровата политика на служебно правителство по време на предизборна кампания, за пореден избор на лице на длъжност, при наличие на данни за извършени множество проверки от надлежни държавни органи относно изпълнение на работата му на тази длъжност в предходни години? Как следва да се прави разграничение на изнесената информация като факт или мнение, когато става въпрос за публично известно лице, заемащо ръководна позиция в обект от национално обществено значение и когато неговото име се коментира именно във връзка неговата дейност? Длъжен ли е съдът да посочи ясно, конкретно и мотивирано въз основа на какво прави разграничение между оценка и факт, респективно как приема, че излагането на даден факт накърнява достойнството и доброто име на личността, в контекста на това че същата има статут на „публична личност“? Докъде се простират по-широките граници на допустима критика срещу лице, което заема публично отговорна длъжност в държавна институция, когато по отношение на него в публичното пространство е налична информация, основана на реално съществуващи проверки от различни контролиращи и одитиращи институции, пряко свързани с осъществяване на финансовия контрол за целесъобразност и законност на действията и/или бездействията на лица, които заемат или са заемали ръководни длъжности от обществено важно значение? Обстоятелството, че спрямо лице, което е заемало/заема отговорна длъжност в държавна и/или общинска институция, е изнесена публично известна информация, че същото е било обект на една или няколко ревизии, проверки от различни контролиращи и одитиращи институции, може ли да се приеме като позорно, накърняващо честта и неговото достойнство? Така изнесената информация, като факт следва ли да се приеме като способ и начин за осведомяване на обществеността за това, как държавата осъществява обществения контрол за целесъобразност и законност на действията и/или бездействията на лицата, които заемат или са заемали ръководни длъжности от обществено важно значение, т. е. става дума за осведомяване на обществеността за прозрачността на назначенията? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани и приети по делото доказателства и да изложи собствени мотиви по съществото на спора въз основа самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на възраженията и доводите на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустим ли е избор от страна на съда в поредността на разглеждането на възраженията на ответниците спрямо доказване на исковата претенция, и то така, че да елиминира възраженията на ищеца спрямо възраженията на ответниците, т. е. ищецът не може да придобие на основание чл. 79, ал. 1 ЗС собствеността, поради това че ответникът не е изгубил собствеността на основание чл. 99 ЗС?
Съставлява ли правопогасяващо или правоизключващо давностното владение възражение на невладеещия собственик за наличие на възникнало право на собственост чрез правна сделка без разглеждане на владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС?
По какъв начин следва да се разглеждат от съда доказателствата и възраженията на ответниците и възраженията на ищеца срещу възраженията на ответниците, след като вътрешнопроцесуалният ефект от последователността на разглеждане на ищцовата претенция и след това на възраженията на ответниците определя материалноправния ефект на съдебното решение?
Нарушени ли са принципът на равнопоставеност на страните и установяване на истината, когато се приема, че ако възраженията на ответниците се считат за основателни, то не следва да се разглеждат възраженията на ищеца срещу възраженията на ответниците, както и разглеждане на провеждането на главно и пълно доказване на ищцовата претенция?
Установяването на владение следва ли да е само на правно основание, или може да се установи с едностранните действия по завладяване, както и двустранни отношения между владелеца и собствениците на имота?
От значение ли са за владението установените между страните отношения. Ако такива са наведени, твърдени и доказани, следва ли да се обсъдят от съда?
Упражняването на фактическата власт и демонстрацията на своене следва ли да бъдат съобразени с особеностите на самия имот, с неговия вид, предназначение и начин на ползване?
Действията на отблъскване на владението, с оглед конкретните отношения между страните, следва ли да бъдат демонстрирани по начин, който да стигне до и да е ясен за владелеца /ищеца/, че невладеещите собственици отблъскват неговото владение. И ако такъв е демонстриран, има ли значение дали е след изтеклия 10-годишен срок на давностното владение и след заявено желание за уреждане на отношенията. Имат ли значение за прекратяване на вече придобитото давностно владение?
Следва ли собственикът да отблъсне започналото владение по начин, който да е недвусмислен за владелеца, че прекъсва владението. Следва ли това отблъскване да е по смисъла на чл. 116 ЗЗД вр. чл. 84 ЗС?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и според действителния им смисъл, да съобрази доводите страната, сочени във въззивната жалба, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема, и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателства за тях?
Съставлява ли начало на писмено доказателство относно нищожността на договора за покупко-продажба на недвижимия имот между А. К. и О. Т. - постановлението за възлагане с посочване на цената, която е формирана въз основа на оценка на пазарната стойност на имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 116 ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 19 ЗСПЗЗ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 496 ал. 3 ГПК, чл. 68 ал. 1 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 84 ЗС, чл. 99 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Основателен ли е искът по чл. 109 ЗС при отглеждане на животни в съседен надлежно регистриран животновъден обект съгласно разпоредбите на ЗВМД, в обхвата на издаденото надлежно удостоверение за регистрация? Налице ли е накърняване на имуществената сфера на ищеца и от тук накърнено ли е упражняването правото му на собственост и попада ли в обхвата на понятието „неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС дейността по отглеждане на животни в надлежно регистриран животновъден обект съгласно разпоредбите на ЗВМД, в обхвата на издаденото надлежно удостоверение за регистрация? Как следва да се определи какъв е меродавният брой животни, надвишаването на който да се приеме, че попада в обхвата на понятието „неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС – този по Приложение №1 към Наредба №9 на Общински съвет - Брезово, или съобразно разрешените в приложените удостоверения от 28.06.2021 г. и 05.07.2021 г. за регистрация на животновъдни обекти, издадени от ОБДХ-Пловдив, обективиращи разпоредбите на ЗВМД и Наредба №44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и съответно до който брой евентуално следва да се редуцира броят на животните, така щото да се приеме, че са премахнати последиците от „неоснователни действия“ по см. на чл. 109 ЗС и в този смисъл коя е приложимата разпоредба? Налице ли е накърняване на имуществената сфера на ищеца и накърнено ли е упражняване правото му на собственост, с посочените от съда „усещане на силната и остра миризма от отделените от животните биологични отпадъци“, т. е. същите попадат в обхвата на понятието „неоснователни действия“ по см. на чл. 109 ЗС в конкретния казус и в частност може ли чрез негаторен иск да се търси защита срещи въздействия, които създават психически дискомфорт на ищеца, но не нарушават установената от нормативен акт забрана и не засягат пряко имота на търсещия защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.