не може да се прецени като обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото въззивният съд не е извел обуславящ за изхода на делото извод /във връзка с депозираната молба по чл. 745 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност/, основа на това, дали е допустимо възобновяване по молба на кредитор, чието вземане не е било установено по съдебен ред преди откриване на производството по несъстоятелност. Действително, в мотивите към определението са съпоставени хипотезите на прекратяване на производство по несъстоятелност - с решение по чл. 632, ал. 5 ТЗ /при постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630, ал. 1 или чл. 630, ал. 2 ТЗ/; с решение по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ /при изчерпване на масата на несъстоятелността/ или с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ /в която хипотеза се касае за начална липса на маса на несъстоятелност/. Именно въз основа на тази съпоставка е и обективираното в атакуваното атакувания съдебен акт становище на апелативния съд, че легитимиран да подаде искането по чл. 745 ТЗ, при прекратено производство по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, е само длъжникът. Крайният правен извод се явява в съответствие и с мотивите към т. 1 Тълкувателно решение №2/2018 г. на ОСТК на ВКС, в частта им относно възможността за възобновяване на производството по несъстоятелност по чл. 744 ТЗ по молба на длъжника или по молба на кредитор с прието /по чл. 693 ТЗ/ или установено по съдебен ред вземане /с решение по чл. 694 или чл. 637, ал. 3 ТЗ, което се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо всички участници в производството по несъстоятелност/. С оглед задължителния характер и на мотивите към посочения акт на нормативно тълкуване, в случая не се дължи произнасяне дали е налице противоречие с постановено ВКС решение по т. д. №464/2005 год., I т. о.