всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Ценни книги

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Ценни книги” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Разполага ли кредиторът с вземания за разноски за съхранение и пазене на ремонтирана движима вещ, с възможност да защити и реализира привилегията си на предпочтително удовлетворение на вземанията за тези разноски, произтичаща от упражненото право на задържане по чл. 91 ЗЗД и чл. 315 ТЗ, в рамките на индивидуално принудително изпълнение, инициирано от същия този кредитор, когато собственикът на вещта не е предявил иск за нейното връщане и поради това възражението за право на задържане не може да бъде релевирано по съдебен ред?
Необходимо ли е съдебно признание на правото на задържане, за да се реализира привилегията на предпочтително удовлетворение по чл. 136, т. 4 ЗЗД (да се приложи от съдебния изпълнител) в рамките на индивидуално принудително изпълнение за тези вземания срещу собственика на вещта?
Допустимо ли е правото на задържане да бъде предявено като самостоятелен иск, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск за защита на вземанията за разноски по ремонт, съхранение и охрана на движима вещ, предявени срещу собственика й?
Допустимо ли е правото на задържане да бъде предявено като самостоятелен иск, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск за защита на вземанията за разноски по ремонт, съхранение и охрана на движима вещ, предявени срещу собственика й?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Как се разпределя доказателствената тежест за установяване датата на издаване на запис на заповед при релевирано от издателя възражение за антидатиране на ценната книга като съставена в по-късен момент от негов бивш органен представител след прекратяване на представителното правоотношение при предявен иск по реда на чл. 422 ГПК при издадена заповед за изпълнение въз основа на менителничния документ?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, в тяхната съвкупност, както и доводите на страните и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото и върху закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Какви обстоятелства трябва съдът да съобрази, за да приеме едно вземане на длъжника за несъбираемо при преценка за наличие на състояние на неплатежоспособност в производство по откриване на производство по несъстоятелност на длъжника? Достатъчно ли е да се прецени едно вземане като несъбираемо само поради наличието на наложени запори от кредитори на длъжника, или съдът следва да изследва и обективното състояние и характеристики на вземането и на наложените върху него запори, както и дали по своя характер и правни последици наложените запори са обезпечителни или изпълнителни?
Може ли вземане на държавата по предявен от КОНПИ осъдителен иск по чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ (чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ да бъде предявено в открито производството по несъстоятелност на ответник по иска, и приложима ли е разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ по отношение на това вземане в случай на неговото непредявяване в преклузивия срок по чл. чл. 688, ал. 1, във връзка с чл. 685, ал. 1 ТЗ?
Длъжен ли е съдът по несъстоятелността (включително въззивният съд) при разглеждане на делото за откриване на производство по несъстоятелност служебно да установява факти и да събира доказателства, релевантни към въпроса за наличието или липсата на състояние на неплатежоспособност на длъжника, в т. ч. да назначи съдебна финансово-икономическа експертиза за установяване на реалното съществуване в актива на дружеството на посочени в неговия счетоводен баланс краткосрочни инвестиции и други краткотрайни активи?
Може ли съдът да приеме за недоказан факт, който е релевантен за конкретния спор и е от решаващо значение за делото, без да е посочил този факт като нуждаещ се от доказване и без преди това във въззивното производство да е уведомил страните, че го счита за спорен?
Каква е степента на задължителност на указанията на Върховен касационен съд по прилагането и тълкуването на закона за въззивния съд, на когото делото се връща за ново разглеждане, съобразно разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК - безусловна ли е тази задължителност или са допустими отклонения от указанията при повторното разглеждане на делото от въззивния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При твърдения в исковата молба, че взискателят е „събрал дълг, отречен със съдебно решение, налице ли е неоснователно обогатяване или страните изрично трябва да посочат, че е налице такова?
Длъжни ли са страните да посочат правната квалификация на иска, или определянето ѝ е задължение на съда, и трябва ли страната да прави възражения за правната квалификация, или съдът следи служебно за нея?
Може ли съдът да разгледа алтернативни искове, като разгледа различни правни квалификации, при разглеждането на едни и същи факти, или е ограничен до посочването на една правна квалификация, в случай че ищецът изрично не е посочил алтернативни искове?
Преклудира ли се въобще правото на страната пред въззивната инстанция да поиска промяна на правната квалификация и може ли правната квалификация да бъде изменена на въззивна, респективно на касационна инстанция?
Следва ли съдът да укаже на съответната страна в доклада по делото, че в нейна тежест е да докаже валидността на депозирания чек по изпълнителното дело, при условие че валидност могат да докажат единствено банките?
Извършването на публична продан на имущество на длъжника, след надлежно плащане на дълга, незаконосъобразно ли е?
Банковият чек надлежно платежно средство/инструмент ли е в изпълнителното производство и ако е такъв, налице ли е реално плащане, равнозначно на парично погашение в деня на депозирането му по изпълнителното дело (съгласно данъчното законодателство - чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон /ЗДДС/ лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, като фискалният бон е хартиен документ, регистриращ продажба на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова, кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип), или е друго имущество - ценна книга?
В кой момент се счита, че е извършено плащането с чека - при депозирането или при последващото му осребряване?
Следва ли съдебният изпълнител при плащане с чек да спре изпълнението, като задържи обезпечителните мерки върху другото имущество, до извършване на осребряването на чека и/или е задължен да признае плащането незабавно?
Качеството на взискателя има ли значение при плащането с чек, с оглед на отказа му да приеме този начин на плащане или поставянето на неизпълними условия - до края на деня заверяване по банковата му сметка на сумата, при условие че обслужването на чекове е част от предмета му на дейност (касателно доказване на вина за увреда на длъжника)?
Има ли право взискателят да откаже плащане с валиден чек, за да насочи изпълнението върху друго имущество на длъжника, доколкото е негово право да избира върху какво имущество да изпълнява при изричната норма на чл. 542 ТЗ, че чекът не подлежи на приемане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Относно допустимостта на поставената от въззивния съд допълнителна задача след приемането на заключение по допуснатата в съдебното производство повторната комплексна експертиза и при положение, че заключението на първата не е била надлежно оспорена от заинтересованата страна?
За задължението на съда да обсъди две противоречащи си заключения на в. л. и в този случай да назначи разширена тройна експертиза?
За допустимостта на определянето на експерт, различен от вещите лица по първата експертиза?
За задължението на съда да следи дали заключението е пълно, ясно и обосновано и да обсъди всички възражения на страната срещу него?
Следва ли съдът да формира вътрешно убеждение на база събраните доказателства, процесуалните правила и тези на формалната логика?
За необходимостта да изложи съображения за това, защо се кредитират показанията на един свидетел при противоречия с тези на друг свидетел и да се изключи съответният факт само на база такова противоречие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички наведени възражения от страната?
Следва ли въззивният съд да назначи нова тройна разширена експертиза, при условие, че приетите по делото експертизи (в случая СПЕ) си противоречат напълно една на друга в обстоятелствената част, въпреки че достигат до едни и същи изводи, при положение, че вещите лица не са ползвали годен сравнителен материал и двете експертизи не отговарят на приетите правила и методика за извършване на СПЕ, и при условие, че експертизите са оспорени своевременно и е направено мотивирано искане за назначаване на нова разширена тройна експертиза при разглеждане на делото пред първа инстанция и с въззивната жалба?
Следва ли въззивният съд да мотивира отказа си за назначаване на нова трайна експертиза, съгласно всички наведени оплаквания във въззивната жалба?
Следва ли въззивният съд да съпостави приетите и оспорени от ищеца по делото експертизи с останалите събрани по делото доказателства и да извърши самостоятелен анализ на същите при произнасянето си относно искане за допускане на тройна СПЕ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Кои са предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при липса на образувано за същото изпълнително производство и при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника?
Осъществена ли е хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК при признание на иска от страна на ответника, когато съществува издаден в негова полза изпълнителен титул, в съдебно производство, в което ищецът се домогва да получи съдебно решение, че вземането, обективирано в процесния изпълнителен титул, е погасено по давност?
Достатъчно ли е признанието на предявения иск, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, когато сезирането на съда е условие за упражняване субективно право на ищеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустим ли е отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК при прекратено изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само въз основа на наличието на издаден изпълнителен лист в полза на взискателя, без същия с поведението си да е дал повод за завеждането на иска и да е оспорил погасяването по давност на вземането?.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Когато едната страна твърди, че „няма основание за претенцията, длъжен ли е съдът да изследва това основание или може да приеме, че не е спорно и да реши делото и без такова изследване?“
Длъжен ли е съдът по принцип да проверява дали частният документ е истински и подписан от лицето или това е само по искане на страната и кога е допустимо да се повдига въпросът за подписа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

123122 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела