Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане
Определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При определяне възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв обвързан ли е съдът с претендирания от оказалия безплатната правна помощ адвокат конкретен размер на възнаграждението, посочен в списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, когато липсва възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от насрещната страна? При присъждане и определяне на адвокатско възнаграждение трябва ли адвокатите, които получават възнаграждението си в брой или по банков път от клиента и тези, на които съдът определя такова по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, при успешен изход на делото да бъдат поставени в равни условия на възмездност? Винаги ли се следва допълнително адвокатско възнаграждение на адвоката, представляващ клиента си по чл. 38, ал. 1 ЗАдв за всяко открито заседание след второто, нужно ли е да бъдат извършвани някакви конкретни процесуални действия, както и дали следва да бъде даден ход на делото, или е необходимо само адвокатът да се яви по делото, за да защити клиента си или да осъществи защитата по писмен начин, за да са налице условията за присъждане на това допълнително възнаграждение? При определяне възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва ли съдът да съобрази и приложи критериите на новата разпоредба на чл. 36, ал. 3 ЗАдв /изм. ДВ, бр. 17/2026 г./, към която препраща чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв /изм. ДВ, бр. 17/2026 г.?/ При липса на ниска фактическа и правна сложност на делото следва ли съдът да присъди по-високо и справедливо адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв и да се съобрази с решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22? Възможността на въззивния съд по чл. 272 ГПК за препращане към първоинстанционните мотиви означава ли, че той не следва да изложи свои и да обсъди всички възражения в жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Дължат ли се разноски на ответника при оттегляне на искове, когато релевантните фактически твърдения и правни основания, на които те са били основани, продължават да бъдат предмет на разглеждане в рамките на висящото производство под формата на възражения?
Налице ли е действително десезиране на съда по смисъла на процесуалния закон, когато макар формално да е оттеглен искът, спорът относно обуславящите го факти и правоотношения остава изцяло висящ и подлежащ на разрешаване?
Следва ли отговорността за разноски да се определя формално – единствено въз основа на процесуалното действие „оттегляне на иск“, или съдът е длъжен да изследва дали с това действие реално се прекратява защитната необходимост на ответника?
Може ли да се приеме, че ответникът е освободен от необходимостта да се защитава, когато същите факти, срещу които е насочена защитата му, продължават да бъдат релевантни за изхода на делото по предявените искове (напр. по чл. 108 ЗС)?
Съвместимо ли е с принципа на справедливостта и с разпределението на разноските по чл. 78 ГПК, възлагането на разноски в полза на страна, която не е постигнала реално процесуално облекчение, тъй като спорът по съществото не е стеснен?
Следва ли съдът да отчита причината за оттеглянето на исковете – включително когато то е продиктувано от допустима процесуална стратегия (трансформиране на искове във възражения) и цели процесуална икономия, а не признаване на неоснователност?
Допустимо ли е съдът да определя размера на присъденото адвокатско възнаграждение без да изложи конкретни мотиви относно фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и критериите за преценка на разумността на разноските?
Представлява ли нарушение на закона, присъждането на адвокатско възнаграждение в значителен размер, без съдът да е изложил съображения защо приема този размер за съответстващ на действително положения труд и сложността на делото? А когато се касае единствено за изготвяне на отговор на исковата молба, без да обсъди съдържанието на отговора, относимо ли е изложеното в него и в каква степен за спора, кои от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства за допустими и относими към правния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какви са задълженията на първоинстанционния съд, в случай че констатира противоречие или неяснота между изложените в исковата молба твърдения и формулирания от ищеца петитум?
Длъжен ли е съдът да даде изрични и конкретни указания по чл. 129 ГПК, когато от исковата молба не може да се извлече по безспорен начин липсата на правен интерес или когато фактическите твърдения не са изяснени в необходимата степен, преди да пристъпи към прекратяване на производството на основание чл. 130 ГПК?
Длъжен ли е съдът да извърши служебна правна квалификация на предявения иск като положителен установителен за собственост, когато фактическите твърдения в исковата молба установяват персонална симулация по чл. 33, ал. 2 ЗЗД и ищецът се легитимира като действителен приобретател на прикритата сделка, независимо от конкретната формулировка на петитума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Налице ли е порочност на съдебния акт, когато решаващият състав се произнася по въпроси, без да отчете направените в частната жалба възражения и без да съобрази обективната невъзможност (отнето право на защита) те да бъдат релевирани пряко в производството по чл. 248 ГПК?
Налице ли е нарушение на процесуалните правила, когато първоинстанционният съд се е произнесъл със съдебен акт, без да изчака срока, даден на страната за отговор, като се съобрази с надлежното връчване на молба за иницииране на производство по чл. 248 ГПК на ответната страна и не е изчакал срока за отговор (становище)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Ако не е вписано подлежащото на вписване в търговския регистър обстоятелство по чл. 125, ал. 1, т. 4 ТЗ, че ex lege е прекратено участието на съдружника в ООД при обявяването му в несъстоятелност с влязло в сила решение на съда по несъстоятелността, при липса на друг път за защита на основното право на останалия единствен съдружник в същото ООД – членственото право, същият разполага ли с иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за защита на това свое право, когато не се твърди първоначална порочност на вписването, а само че впоследствие е отпаднало основанието за него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
е задължение на самия касатор, като същият не може да бъде извеждан служебно ВКС от изложените в жалбата или в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обстоятелства.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът да измени подсъдността на делото, когато за страна с увреждания е физически невъзможно да се придвижи до съответния съд поради липса на обществен и личен транспорт, който да превози акумулаторна инвалидна количка, с която тя се придвижва? Неглижирането на физическите ограничения на ищцата, които възпрепятстват достъпа й до правосъдие, не представлява ли форма на дискриминация по смисъла на Директива 2000/78/ЕС? Трябва ли съдът да създаде разумни улеснения, за да осигури на страната с увреждания равен достъп до правосъдие? Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за предубеденост, когато ответникът е системно ангажиран като експерт (вещо лице) в същия съд, и представлява ли това нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 КЗПЧОС? Професионална зависимост между съда и ответника компрометира ли външния вид на правосъдието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните?
При направено своевременно възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, обвързан ли е съдът да ползва като ориентир посочените минимални размери на адвокатски възнаграждения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Дали искът по чл. 69 СК е недопустим поради пречката по чл. 71 СК, когато е предявен съединено с иск по чл. 62 СК, при положение че чл. 71 СК изрично допуска съединяване и предполага последователно, условно произнасяне?
Как следва да се прилага режимът на преклузивните срокове по чл. 62, ал. 4 и чл. 69 СК вр. чл. 73 СК, в контекст на чл. 8 от КЗПЧОС и чл. 56 КРБ – и длъжен ли е съдът да извърши преценка за „справедлив баланс“ и качество на мотивите, когато отказът от производство блокира установяване/оспорване на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли да се приеме, че КОНПИ защитава такъв интерес в производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество?
В тази конкретност, въпросът се свежда до това дължи ли КОНПИ заплащане на държавна такса при отхвърляне или отказ от иска по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.