чл. 38 ЗАдв

Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?
При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?
При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина на извършване на деликта?
Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?
Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията?
Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?
Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?
Когато въззивната инстанция се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?
Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?
Обвързан ли е съдът от социалния доклад и показанията на свидетелите или заедно с установените факти по делото ги преценява по свое вътрешно убеждение?
Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност?
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?
Следва ли съдът при определяне на дължимия размер на адвокатско възнаграждение да направи преценка за съответствието на размера на сумите с критериите, посочени в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 и следва ли да вземе предвид обстоятелства като броя съдебни заседания по делото, обема на доказателствения материал и др.?
Когато въззивната инстанция се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?
Дължи ли произнасяне съдът по всички оплаквания, направени в жалбата?
Дължи ли съдът произнасяне по отношение на направени разноски, за които е повдигнат спор досежно размера им?
Следва ли въззивният съд да се мотивира досежно изводите си за дължимите разноски за представителство пред първата инстанция или препращането към съдебния акт на първоинстанционния съд е достатъчно?
Обвързан ли е съдът с минимално установения съгласно Наредба 1/09.07.2004 г. на ВАС размер?
Следва ли съдът да приложи разпоредбите на Наредба 1/09.07.2004 г. на ВАС, определяща минималните адвокатски възнаграждения при отчитане на зададените с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 критерии, ако така определеният размер отговаря на фактическата и правна сложност на делото и други обстоятелства, относими към определяне на този размер?
Следва ли съдът при релевирано оплакване досежно размера на адвокатското възнаграждение да направи преценка за съответствието на размера на сумите с критериите, посочени в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022, като се вземат предвид броя съдебни заседания по делото, обема на доказателствения материал и др.?
Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във възивната жалба оплаквания?