Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Допустим ли е разпит в качеството на свидетел на законен представител на малолетен в процеса? 2. Следва ли да бъдат изключени събраните по надлежен ред свидетелски показания от лице което е законен представител на малолетен в процеса? 3. Как следва да се ценят събраните в процеса свидетелски показания от лице което е законен представител на малолетен в процеса? 4. Събраните в процеса свидетелски показания от лице, което е законен представител на малолетен в процеса могат ли да се ценят като даване на обяснения на страната /чл. 176 ГПК/? Сочи се, че поставените въпроси се поставят по-реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 4-1. Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност? Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения за тях? По този въпрос се сочи, че е поставен по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че обжалваното решение противоречи на решение №60112 от 01.12.2021 г. по т. д. №1221/2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во търговско отделение; Материалноправен въпрос: 5. Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател? Сочи се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а решението на БАС противоречи на решение №103 от 02.11.2020 г. по т. д. №2181/2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во търговско отделение; 6. Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалия и настъпилите последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите? Трябва ли и как следва да се отчете изяснения в хода на делото времеви период, през който пострадалият ще търпи уврежданията ПТП и следва ли да се вземе предвид възрастта на пострадалия и отраженията от последиците от ПТП върху качеството на живот занапред? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/68 г. Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката? Сочи се, че поставените въпроси са по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №151/12.11.2013 г. по т. д. №486/2012 г., II т. о. на ВКС и решение №104/25.07.2014 г. по т. д. №2998/2013 г., I т. о. на ВКС; решение №103/ 09.11.2020 г. по т. д. №2546/2019 г., II т. о. на ВКС; 7. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий? Твърди се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е разрешен в противоречие с решение №124/11.11.2010 г. по т. д. №708/2009 г., II т. о. на ВКС; 8. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия? Следва ли в решението съдът задължително да посочва, че е отчетен лимита при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при определяне на справедливото обезщетение? Следва ли съда задължително да посочи към кой момент определя обезщетението? Следва ли съдът да посочи какъв е действащия лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит? Твърди се, че поставените въпроси са по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са разрешени в противоречие с решение №27/15.04.2015г. по т. д. №457/2014 г., II т. о. на ВКС и с решение №28/09.04.2014г. по т. д. №1948/2013г., II т. о. на ВКС; 9. Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити? Сочи се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е разрешен в противоречие с решение №184/08.11.2011 г. по т. д. №217/2011 г., II т. о. на ВКС; 10. Определянето на обезщетения, очевидно несъразмерими с търпените морални вреди и с установения лимит и занижаването им, представлява ли нарушаване на изискването на справедливост? Твърди се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е разрешен в противоречие с: решение №28/09.04.2014г. по т. д. №1948/2013 г., II т. о. на ВКС, решение №23/25.03.2014 г. по т. д. №1154/2013г., II т. о. на ВКС.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС №4/1986 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 2. Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията – обезценяването на лева и нарастването на цените. Въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като по първия въпрос се позовава на решение №134/18.11.2020г. по т. д. №1422/2019г. на ВКС, II т. о. и решение №18/24.03.2021г. по т. д. №696/2020г. на ВКС, II т. о.; по втория въпрос – на решение №149/22.12.2020г. по гр. д. №736/2020г. на ВКС, IV г. о., решение №428/15.07.2010г. по гр. д. №843/2009г. на ВКС, I г. о., решение №79/12.07.2017г. по гр. д. №3244/2016г. на ВКС, IV г. о., решение №118/11.01.2021г. по гр. д. №665/2020г. на ВКС, II г. о. и решение №141/11.10.2019г. по гр. д. №3719/2018г. на ВКС, I г. о., а по третия въпрос – на решение №133/19.11.2020г. по т. д. №2306/2019г. на ВКС, II т. о., решение №225/13.12.2019г. по гр. д. №1566/2019г. на ВКС, III г. о., решение №48/23.07.2020г. по т. д. №199/2019г. на ВКС, I т. о., решение №157/11.02.2016г. по т. д. №3638/2014г. на ВКС, I т. о., решение №42/05.03.2014г. по гр. д. №5488/2013г. на ВКС, IV г. о., решение №42/09.06.2014г. по т. д. №799/2011г. на ВКС, II т. о., решение №36/24.03.2014г. по т. д. №2366/2013г. на ВКС, II т. о., решение №197/23.12.014г. по гр. д. №7364/2013г. на ВКС, III г. о., решение №217/09.06.2011г. по гр. д. №761/2010г. на ВКС, IV г. о., решение №146/13.11.2015г. по т. д. №2687/2014г. на ВКС, II т. о. и Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа още, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

№1; решение №248 от 07.01.2020 г. по гр. д. №4193/2018 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос №2 и ППВС №4/23.12.1968 г. и решение №196 от 03.02.2021 г. по гр. д. №925/2020 г. на ВКС, IV г. о. – по въпросите под №3.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Следва ли съдът да тълкува действителната воля на страните при спазване критериите, предвидени в чл. 20 ЗЗД? (По искове с правно основание чл. 238 КЗ /отм./ във вр. с чл. 233 КЗ /отм./ против „ЗД Евроинс“ АД за заплащане на суми, представляващи наследствени дялове от застрахователна сума по договор за задължителна застраховка „Трудова злополука”)