чл. 51 ал. 2 ГПК

При иск срещу общината по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, основан на твърдения за неупражнен от нея надзор съгласно задълженията й по ЗЗЖ по отношение на безстопанствено куче с твърдяно агресивно поведение, носят ли ищците тежестта да докажат при условията на пълно и главно доказване спорните факти за твърдяното поведение на куче спрямо пострадалия /което в случая е гоненето му от куче/ и твърдяната му безстопанственост; Как следва да бъде доказана безстопанствеността му и може ли да бъде ангажирана отговорността на общината, ако не са доказани по несъмнен начин нито твърдяната безстопанственост на кучето, нито твърдяното му поведение - че било подгонило пострадалия преди инцидента, при положение че травмите, от които е починал пострадалият, безспорно не са причинени от куче, а от падане на пострадалия от височина;
Длъжен ли е въззивният съд при наведени във въззивната жалба оплаквания на общината, че тези спорни факти - твърдяната безстопанственост на кучето, както и да е гонило пострадалия преди инцидента с падането му, не са установени с прието по делото неоспорено заключение на видеотехническа експертиза, нито с др. доказателства, вкл. и косвени, каквито не са ангажирани от ищците, да направи самостоятелен анализ на доказателствения материал, касаещ тези спорни факти, и в частност анализ на заключението на видеотехническата експертиза и констатациите на вещото лице по кадрите от камерите, предвид че оплакването е за неправилна преценка на това именно заключение, и въз основа на такъв собствен анализ да формира самостоятелни изводи по въпроса установени ли са спорните факти в тежест на ищците, както и респ. собствени правни изводи дали са установени всички елементи от фактическия състав на приложимите норми на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите на общината в тази връзка, както и доводите й, касаещи всички елементи от фактическия състав на приложимата норма, за които оспорва да са налице, вкл. доводите й, че е неоснователно отхвърлено и евентуалното й възражение за съпричиняване, за което е от значение действието на пострадалия, в резултат на което е станало падането му и са произтекли всички травми от падането, а не наличие на вина у пострадалия;
Трябва ли въззивният съд, при формиране на извода си по спорния въпрос дали е налице причинно-следствена връзка, да приложи последователно първо теорията за еквивалентността, като установи първо кои в случая условия се явяват вътрешно необходими, без които падането на пострадалия от височина и съответно произтеклите от падането му травми и смъртта му не биха могли да настъпят, като обсъди с оглед главното възражение на общината по този елемент дали предприетото от самия пострадал действие, при което е станало падането му от ръба на тази стена, се явява такова вътрешно необходимо, решаващо условие, както и дали само по себе си твърдяното от ищците поведение на куче - гонене на пострадалия /а не каквото и да е физическо нападение над него/, се явява някакво решаващо, вътрешно необходимо условие за падането на пострадалия от такава височина и настъпилите в резултат на падането му тежки травми и смъртта му; Следва ли съдът, на следващо място, да приложи теорията за адекватната причинна връзка, като извърши преценка дали такива тежки травми от падане от височина около 3м и настъпила от тях смърт на пострадалия са закономерна, типична, адекватна последица, която би настъпила при нормално стечение на обстоятелствата, от твърдяното поведение на куче - гонене на пострадалия, от което се извежда и неизпълнение на задължения на общината по ЗЗЖ, което куче в случая безспорно не е причинило никоя от травмите, нито се твърди и не е установено да е причинило то падането, ами се твърди преди това да е гонило пострадалия;
При положение, че общината е ангажирала доказателства за изпълнение на предвидените в ЗЗЖ задължения за ограничаване и управление на популацията на безстопанствени кучета, може ли съдът да приеме автоматично, че не е положена дължимата грижа при изпълнението им, и конкретно на това по чл. 50, т. 2 ЗЗЖ - за упражняване на надзор за предотвратяване на агресивно поведение на такива спрямо хора и др. животни, ако по делото не е установено от ищците нито безстопанственост на куче, нито агресивно поведение спрямо пострадалия, когато травми безспорно не са причинени от нападение на куче, нито са установени агресивни прояви на безстопанствено куче в периода на, преди или след инцидента в района, където е станал;
На какво трябва да се основе произнасянето на съда по въпроса дали е налице съпричиняване на травмите от страна на пострадалия, когато е безспорно, че в резултат от падането му от височина и самият ищец е посочил и е безспорно, че падането е станало при предприето действие от пострадалия за преминаване по тесен ръб на странична стена-страна на рампа над подземен гараж, откъдето е паднал поради загуба на равновесие - на това дали обективно така предприетото от пострадалия действие е допринесло за вредоносния резултат, дали е налице пряка причинна връзка между това му действие и настъпилите в резултат на падането травми, или е необходимо ответникът да докаже и някакви предхождащи предприемането на това действие от пострадалия обстоятелства, като употреба на сериозно количество алкохол, с които да установява, че пострадалият виновно се е поставил в състояние да не преценява обстановката и риска от предприемане на това му действие;
Ако съдът приема, че е налице неизпълнение на задължение на общината по ЗЗЖ и пряка причинна връзка между съответното неизпълнение и настъпилата смърт на пострадалия, следва ли да отчете при определяне обема на отговорността на общината и респ. на размера на обезщетението, наличието на обстоятелства в конкретния случай, които са извън поведението на общината, и са извън човешко поведение, но се явяват съпричиняващи фактори, които са се намесили в причинно - следствения процес, за да се стигне до леталния изход.