съдия Иванка Ангелова

Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?
Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?
Длъжен ли е съдът да посочи всички факти, относими критерии, да ги съпостави с фактите по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за определяне квотата на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат?
Допустимо ли е съдът, при прилагане последиците на чл. 300 ГПК по отношение на водач и при наличието на достатъчно данни за принос над средния (съществен) от страна на пострадалия, да постанови квота, надвишаваща 50 % за пострадалия, с която да намали общия размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди?
Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий и без достатъчно доказателства?
Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (завишено) с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?
Определянето на квота за принос на пострадалия в механизма на ПТП и в настъпването на вредоносния за него резултат от ПТП, несъответстваща по тежест на събраните доказателства по делото, представлява ли нарушаване принципа за справедливост и адекватност и води ли до очевидна неправилност на решението?
При постановяване на своето решение, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства за да установи реално осъществените факти и обстоятелства, включени в основанието на иска, от което се поражда претендираното от ищците спорно материално право?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в своето решение всички релевантни, допустими, надлежно събрани доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите практически и правни изводи?
Следва ли въззивното съдебно решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка?
Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното правоотношение?
При прилагането на института на съпричиняването на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва ли поведението на пострадалото лице да се намира в доказана, след съвкупна преценка на всички установени факти и обстоятелства по делото, пряка причинноследствена връзка с непозволеното увреждане и има ли значение дали пострадалият има вина за деликта?
Как следва да се намали застрахователното обезщетение в хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и следва ли да се направи комплексна преценка на събраните по делото доказателства, като се вземе предвид как всяко едно от действията на увредения и на делинквента се отнасят към увреждането и каква е степента, в която те обективно допринасят за настъпването на вредата?
Какви са критериите за определяне на размера на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на увреденото лице?
При определяне на степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?