чл. 78 ал. 8 ГПК

Противопоставим ли е принципът res judicata на исковете за вреди от нарушаване правото на ЕС от страна на последната национална съдебна инстанция, и в частност, този принцип прави ли съдебното разглеждане и произнасяне по основанията от тези искове – „процесуално недопустимо“?
Правото на ЕС (и по-специално обявените за декларативни разпоредби от това право), допуска ли изваждане от обхвата на исковете за вреди от нарушаването на това право, на постановените от последната национална съдебна инстанция актове по чл. 288 ГПК, с които същата отказва да разгледа упражняваното пред нея право на защита по чл. 280, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК, по сочената от въззивния съд причина – „процесуното определение не разглежда спора по същество“?
Разпоредбите на чл. 4, пар. 3 ДЕС, чл. 6 ДЕС, чл. 19 ДЕС, чл. 267 ДФЕС, чл. 47 ХОПЕС, чл. 51 - чл. 64 ХОПЕС, имат ли декларативен характер по отношение на съдебните функции на последната национална съдебна инстанция, в контекста на упражняваното пред нея право на защита срещу актовете на въззивния съд, оспорвани по чл. 280, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК?
Разпоредбите на чл. 4, пар. 3 ДЕС, чл. 6 ДЕС, чл. 19 ДЕС, чл. 267 ДФЕС, чл. 47 ХОПЕС, чл. 51 - чл. 54 ХОПЕС, допускат ли резултатът от предявените пред националните съдилища на държавите-членки искове за вреди от нарушаване правото на ЕС, да бъде определен въз основа на хипотетичната и произволно наложена от съдебния състав прогноза за изхода на делото, в условията на тяхното обявяване за декларативни и на предварителното необосновано отхвърляне на тяхната релевантност за тези искове?
Установеният от правото на ЕС механизъм на хармонизирано ниво на защита на банковите депозити, следва ли да бъде разглеждан от националните съдилища на държавите-членки като приложимо право, въз основа и в рамките на което същите дължат да разгледат и произнесат предявените пред тях искове за вреди от неговото нарушаване?
Съвместими ли са с Европейския механизъм на хармонизирана защита на банковите депозити, прилаганите от държавите-членки за неговото утвърждаване национални мерки: (i) предварително произнасяне от съд на упражняваното по чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО индивидуално право на гаранция от лице, което не е страна по договора за банков депозит; (ii) делегиране на правомощията на националната гаранционна схема, на квесторите/синдиците на банката с неналичност на депозитите; (iii) ограничаване на правото на гаранция за неналичен депозит до съхраняваната в банката с неналичност на депозитите информация; (iv) лимитиране на правото на гаранция за неналичния депозит, до страните по договора за откриване на банковата сметка; (v) задължаването на подаваната информация за упражняваните по чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО индивидуални права, със съдебните процесуални стандарти на държавите-членки за доказване на нейното датиране; (vi) обявяването на установената Съюза защита на патримониалните права от чл. 63 ДФЕС, чл. 1, пар. 1 и чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО, чл. 17 ХОПЕС и чл. 1 Протокол №1 от КЗПЧОС, за ирелевантна в националните касационни производства за проверка по критериите „противоречие с актовете на СЕС“ и „очевидно неправилно прилагане правото на Съюза“?
Съдилищата на държавите-членки задължени ли са да изоставят приложението на всяка национална мярка от вътрешните закони, административна и съдебна практика, която води до дерогация на релевантността на Европейския механизъм за защита на депозитите за предявените пред тях искове за вреди от неговото нарушаване?
Ограничаването от страна на националните съдилища на държавите-членки на обхвата на извъндоговорната отговорност за вреди от нарушаване на Европейския механизъм за защита на депозитите, като отхвърлят релевантността на критериите „противоречие с актовете на СЕС“ и „очевидно неправилно прилагане на правото на СЕС“, съставлява ли достатъчно съществено нарушаване на правото на ЕС?
Допустимо ли е обхватът и съдържанието на патримониалните права от чл. 63 ДФЕС, чл. 1 и чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО, чл. 17 ХОПЕС и чл. 1 Протокол №1 от КЗПЧОС, да бъдат подлагани на ограничения по линия на национални мерки от въведения от държавите - членки механизъм за утвърждаване на Европейския механизъм за защита на банковите депозити в общността, които национални мерки не са съгласувани и противоречат на правото на ЕС; националните съдилища длъжни ли са да приложат това право независимо и въпреки националните ограничения, когато трябва да разгледат и произнесат предявената пред тях извъндоговорна отговорност за вреди от нарушаване правото на ЕС в областта на защита на банковите депозити?