Норма : чл. 233 ГПК

Отказ от иска
Чл. 233. Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

Когато съдът се произнася по искане (възражение) по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва ли да изложи мотиви относно действителната фактическа и правна сложност на делото, и да извърши преценка за съотношението (съответствието или несъответствието) на същата с цената на осъществената адвокатска защита и заплатеното за нея адвокатско възнаграждение?

Има ли ответникът право на разноски при прекратяване на производството поради отказ от иска и възникването на това негово право обвързано ли е от наличието на осъществени по делото процесуални действия на страните и съда, респ. – от техния обем?

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

от

За задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните. (По иск на основание чл. 694 ТЗ)

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно Решение №1 от 04.01.2001 г. по т. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, както и с практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение №154/24.08.2016 г. по гр. д. №3848/2015г. на ВКС, IV г. о.; Решение №183/21.11.2018 г. по т. д. №542/2018 г. на ВКС, I т. о. и Решение №63 от 17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г., Т. К. на ВКС, II т. о.