чл. 233 ГПК

Когато делото е прекратено поради отказ от иска, основан на промяна в извънсъдебното поведение на ответника след предявяването му, длъжен ли е съдът при извършване на преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение да съобрази обема на предоставената адвокатска защита към момента на определението по чл. 233 ГПК?
В случай, че ответникът е възразил, че не е давал повод за завеждане на иска, длъжен ли е съдът при прекратяване на производството поради отказ от иска да извърши преценка дали ответникът е дал повод за завеждане на делото въз основа на всички относими доказателства и възражения на страните, включително, когато същите са допуснати, но не са събрани?
Допустимо ли е присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК при неизяснена фактическа обстановка относно поведението на ответника и наличието на повод за завеждане на иска и без обсъждане на релевантните възражения?
В случай, че съдът счита за достатъчно основание за даден повод за завеждане на иска самият факт на прехвърлителна сделка от ответника – длъжен, как се гарантира принципът на състезателно начало (чл. 8, ал. 1 ГПК), на равнопоставеност на страните (чл. 9 ГПК) и на установяване на истината (чл. 10 ГПК)?
Какви са критериите за преценка за наличие на повод за завеждане на иска при предявен иск по чл. 135 ЗЗД, изпълнение на задължението на ответника в хода на процеса и направен отказ от иска?
Защитава ли ответникът – приобретател самостоятелни права в процеса по заведен иск по чл. 135 ЗЗД? Ако се приеме, че ответникът – прехвърлител, който е изпълнил задължението в хода на процеса, по презумпция е дал повод за завеждане на иска, прилага ли се такава презумпция и за ответника – приобретател? Ако ответникът – прехвърлител по иск по чл. 135 ЗЗД погаси процесното задължение, по повод на което е заведен искът, какви средства за защита има ответникът – приобретател по отношение на разноските и може ли той самостоятелно да защити правата си при положение, че не е дал повод и за прекратяване на делото?