по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и е неотносим към решаващата й воля – той касае определяне на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв при упражнено безплатно представителство, докато в разглежданата хипотеза се касае за присъждане на реално направени разноски. Вторият въпрос не съответства на обстоятелствата по делото, доколкото разглежданите мотиви не касаят всеки случай, а хипотеза, в която е налице възражение за прекомерност на направените разноски, като същевременно съдът не е отрекъл възможността да съобрази фактическата и правна сложност на делото - напротив, именно като е отчел цената на иска, но и продължителността на производството, фактическата и правната му сложност, необходимостта от проучване материалите по делото, както и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника по подаване на писмен отговор, явяване в съдебни заседания, изразяване на становища по представените доказателства и представяне на нови доказателства, е намерил, че адвокатско възнаграждение в размер на 8514лв. не е прекомерно /при това положение въобще не се е стигало до намаляне до някакъв минимум/. Третият въпрос отново не е бил предмет на обсъждане и съдът не е излагал изрични мотиви по него. Отделно от това са налице ясни разпоредби /чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ/ и установена практика на ВКС /цитирана и в самото решение/, които са съобразени. Само за пълнота следва да се посочи, че с оглед решение на СЕС, ІІс., от 25.01.24 по дело C-438/2022 посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая въззивната инстанция е отчела именно горните критерии и релевантните обстоятелства и е приела, че платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. При това положение не са налице твърдените хипотези на чл. 280 ГПК.