чл. 284 ал. 3 т. 4 ГПК

Като недопустимо или неправилно следва да се квалифицира съдебното решение, ако съдът се е произнесъл с решение в диспозитива, с което е уважил осъдителният иск с основание конкретен договор за заем и анекс към него, докато ищецът е поддържал в исковата молба, ДИМ и уточненията към тях, че вземането му произтича от кредитно/заемно правоотношение, без обаче да уточнява конкретен договор?
При същите предпоставки като по първия въпрос, как следва да се определи решението като недопустимо поради произнасяне в отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса или недопустимо поради нередовност на исковата молба, а именно нередовност, произтичаща от неуточнено конкретно правно основание (договор), който договор е залегнал в диспозитива на съдебното решение като основание за уважаването на иска?
Ако ответникът по делото създава пречки за събиране на доказателства по делото за установяване характера на кредитните отношения между страните, за съществуването на които има несъмнени косвени писмени доказателства, то може ли да се характеризира решението на съда, постановено при условията на чл. 161 ГПК, като недопустимо поради произнасяне по незаявени обстоятелства, ако съдът сам е „избрал“ основанието на осъдителния петитум измежду множеството писмени доказателства, удостоверяващи безспорно реалното изплащане на суми директно към ответника или от негово име в полза на трети лица?
Допустимо ли е исковата претенция да бъде доказана с косвени доказателства, в отклонение от принципа за пълното доказване?