чл. 45 ал. 1 ЗЗД

Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика-ППВС №4/1968 г.? По поставените въпроси се твърди, че са разрешени в противоречие с решение №151 от 12.11.2013 г. по т. д. №486/2012 г. на ВКС, второ т. о., решение №104/25.07.2014 г. по т. д. №2998/2013 г. на ВКС, първо т. о., решение №124 от 11.11.2010 г. по т. д. №708/2009 г., на ВКС, второ т. о. и решение №88/09.07.2012 г. по т. д. №1015/2011 г. на ВКС, второ т. о.
Нарушен ли е принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и задължителната съдебна практика - ППВС №4/1968 г. при липса на извършено от съда адекватно съпоставяне на търпените морални вреди от получените телесни повреди, в резултат на пътен инцидент с необходимото и еквивалентно на същите обезщетение?
Длъжен ли е съдът да търси онзи точен паричен еквивалент всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и психически сътресения на търпените морални вреди или е достатъчно да се търси някакво компенсиране, както е направено в обжалваното решение? Сочи се противоречие с решение №124/11.11.2010 г. по т. д. №708/2009 г., на ВКС, второ т. о. и решение №88/09.07.2012 г. по т. д. №1015/2011 г. на ВКС, второ т. о.
Длъжен ли е въззивния съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?
Несъответствието на фактическите изводи на съда, както и на правните изводи, така и на установените по делото доказателства и факти представлява ли нарушение на съществени процесуални правила; длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, с приложение на относимата и приложима правна норма, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата?
Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?