Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 127 ЗЗД

Чл. 127. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.
В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Ако няколко недвижими имота са прехвърлени на две лица срещу задължение за издръжка и гледане по силата на няколко различни договора и задълженията се изпълняват само от едното лице, може ли кредиторът да развали договора, сключен с другото лице, което не е изпълнявало задължението си, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД или изпълнението на задължението само от едно от лицата се приема за изпълнение от всички лица по сключените договори?
Налице ли е неделимост на задълженията за издръжка и гледане, поети от няколко различни лица по силата на няколко отделни договора, с които на всяко от лицата са прехвърлени различни недвижими имоти и по които договори приобретатели са всяко от лицата поотделно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Подлежат ли на обезщетяване неимуществени вреди от деликт, които не представляват пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 51 ЗЗД? Подлежат ли на обезщетяване и представляват ли пряка и непосредствена последица вреди от противоправно поведение, неизвършването на което би могло да постави в невъзможност извършването на други противоправно поведение от друго лице, причинило увреждането? Длъжен ли е въззивният съд правилно да приложи императивна материлано прана норма и в частност, допуска ли предвиденото в чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, по иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, съдът да присъди обезщетение за вреда, която не е пряка последица от противоправното поведение? Представлява ли необходимо условие деяние при мислено изключване на което неправомерния резултат, пряко причинен от противоправно поведение на друго лице, не би настъпило? Настъпилата вреда представлява ли типична и зкономерно проявление на такова деяние? Може ли деянието на едно лице да бъде необходимо условие за вредата, пряко причинена от деянието на друго лице? Настъпилата вреда, пряко причинена от убийство, представлява ли закономерно и типично развитие на причинно-следствен процес от друго противоправно деяние на друго лице – непривеждаем в изпълнение на наказание „лишаване от свобода“? Бездействието на длъжностни лица в структурата на Прокуратурата, на което по правна същност е приравнено формалното изпълнение на служебни задължения или неефективно изпълнение на дейности по привеждане в изпълнение влязла в сила присъда, представлява ли обуславяща причина /предпоставка / т. н. условие без което не може, по отношение на вредоносния резултат – морални страдания на ищца по загубата на близки лица, чийто живот е престъпно отнет от осъдено лице, което към момента на извършване на убийството е следвало или е могло да изпълнява наказание „лишаване от свобода? Настъпването на вредоносния резултат представлява ли закономерно, типично развитие от неефективно изпълнение на дейността, свързана с привеждане в изпълнение на наказание лишаване от свобода? В хипотеза на вреда, причинена от повече от едно лице приложима ли е разпоредбата на чл. 53 ЗЗД при иск по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен единствено срещу ЮЛ, което е отговорно като възложител за действията / бездействията само на единия от съизвършителите или в производството по обезвреда на пострадалото лице следва да се установи размера на съпричиняването и да се отграничи отделната отговорност на съизвършителите? Кои са обективните критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпенте морални вреди и да намери „справедливия еквивалент“ на същите, или е достатъчно да се търси „известно компенсиране и за задължението на съда да направи преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства според вида и характера на увреждането, които се съобразяват при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Как при събирането на доказателства и при последваща оценка следва да бъде преодоляно съмнението за необективност на свидетелски показания при възможна заинтересованост на свидетел?
За задължението на съда да прецени възможна заинтересованост на свидетеля при данни за особена фактическа или правна връзка между свидетеля и страна /страни/ в процеса.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства и възраженията на страните? Длъжна ли е въззивната инстанция да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на наведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 269 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми, когато във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

дали ответникът действително е платил преди деня на нотариалното производство сумата 63 400 лв. по уговорения в допълнителното споразумение от 28.04.2016 г. начин, както и дали е изпълнил поетото по споразумението от 27.04.2016 г. задължение да погаси от свое име и за своя сметка дълга на „Медикъл продъктс България“ АД към „Първа инвестиционна банка АД съгласно условията в договора за банков кредит от 04.04.2016 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Когато вредата е причинена от неколцина и пострадалото лице е предявило претенцията си за пълно обезщетяване само срещу един от тях, следва ли съдът да определя квотите на принос на останалите неучастващи в производството причинители и да редуцира с тях размера на дължимото обезщетение за причинените вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Соколова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Следва ли съдът да се произнесе по възможни настъпили усложнения, причинени от трета неучастваща страна в процеса, възникнали поради забавено или неадекватно медицинско лечение на увреждане от деликт и причинените от това имуществени и неимуществени вреди, дали се намират в пряка причинно- следствена връзка с деликта, при направено възражение в тази насока?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, отнесени към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?“ и материалноправните въпроси „Допустимо ли е съдлъжник по висящо изпълнително дело да заведе иск по чл. 127 ЗЗД към друг съдлъжник, ако текущо, към някакъв момент, е заплатил в някаква част по-голяма сума от другия съдлъжник, без да е изплатил изцяло дълга към взискателя, като при изчисляване на плащането съдът не е взел в предвид, дължимата лихва и разноските по изпълнителното дело към момента на плащането?“ и „Следва ли да се вземат в предвид при изчисляване на размера на дълга при частично платена сума от единия съдлъжник към взискателя, при иск по реда на чл. 127, ал. 1 и т. 3 ЗЗД, на законната лихва и разноските по изпълнителното дело?“. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулирано и питане „Като се вземе в предвид факта, че процесуалният представител на ищцата, подал Исковата молба в съда е неин процесуален представител и по процесното изпълнително дело, допустимо ли е първоинстанционният съд да изисква служебно, съдебният изпълнител да предоставя доказателства за размера на дълга, по искане на ищеца, който очевидно е проявил процесуално нехайство и представлява ли това процесуално действие на съда нарушение на чл. 9 ГПК, при положение че чл. 186 ГПК изрично посочва, че официалните документи и удостоверения се предоставят от страните?“. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

12313 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела