Трудово право

относно нуждата да бъде издадена както заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение, така и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът е приел, че липсва законово изискване в такава насока, поради което издаването само на една заповед, с която се налага дисциплинарното наказание „уволнение е достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено на това основание. Относно законосъобразността на уволнителната заповед е прието за установено от представените писмени доказателства, че до ищцата е изпратена покана да даде обяснения във връзка с констатирани необосновани касови разходи на средства на читалището, на гърба на която е удостоверен отказът ѝ да даде поисканите обяснения с подписите на свидетели, поради което съдът е направил извод, че е изпълнено изискването на чл. 193, ал. 1 КТ. Приел е, че доколкото в заповедта е посочено конкретното нарушение на трудовата дисциплина, а именно „констатирана липса на парични средства поради незаконосъобразното им разходване – необосновано, ненадлежно документирано и фиктивно разходване на средства в общ размер на 1441, 76 лева, както и нарушителят и вида на наложеното наказание, то същата отговаря на изискванията на чл. 195 ГПК за мотивирането ѝ. Съдът се е позовал на констатациите на експерта по съдебно – счетоводната експертиза, че за периода 08.01.2021 г. – 15.04.2021 г. от касата на читалището са изразходвани парични средства в общ размер на 1 441,76 лева, за да приеме, че процесните разходи са извършени от ищцата, действаща като административен секретар на читалището, без да са ѝ делегирани правомощия за това от председателя, респективно упълномощен негов представител, което не се оспорва и от самата нея. От свидетелските показания обаче е направил извод, че разходите са свързани с дейността на читалището. Прието е за установено, че помещенията, в които ищцата е изпълнявала трудовите си задължения не са били отоплявани през зимата, поради което ищцата е закупувала газ за отопление, както и че при мероприятия, организирани от читалището, се е осигурявала почерпка на невисока стойност за участниците. Посочено е, че дори да се приеме, че ищцата неправомерно е извършила разходите за сумата от 78 лева за закупен газ за отопление и сумата от 92 лева за закупени хранителни продукти, предвид ниската стойност на изразходваните средства и целите за които са изразходвани – осъществяване дейността на читалището, а не облагодетелстване на ищцата, допуснатите нарушения в тяхната съвкупност не обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. В заключение съдът е стигнал до извод за незаконност на процесното уволнение, предвид което следва отмяна на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение. Предвид уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът е приел за основателни и е уважил и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ в пълен размер.