всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 6 ал. 2 ГПК

Диспозитивно начало
Чл. 6. […] (2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е съдът да се произнесе по несвоевременно въведено в процеса възражение?
Направеното от ищеца признание на определени факти и обстоятелства от предмета на спора обвързва ли съда при формиране на извода за основателност на иска?
Трябва ли съдът независимо дали възприема или не експертно заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи мотиви за тях?
При частична недоказаност на фактите и правното основание при положение, че доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК е била върху ответника /титуляр на вземането/ следва ли да се приема за доказана другата част от вземането му след като той не е претендирал вземането си на това основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Допуснато е касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение, с оглед на твърденията за нарушаване на принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Кога започва да тече погасителна давност по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за искове на потребител за връщане на надплатени суми, произтичащи от нищожни /неравноправни/ клаузи, като се отчита принципа на ефективност на правото на ЕС?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност на договор за цесия, когато ищецът (длъжникът по цесията) не е дал съгласие за цесията и разполага с възможност да извърши прихващане по чл. 103, ал. 3 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Може ли съдът да се произнесе по въпрос, по който не е бил сезиран и няма правомощие да се произнася служебно?
Може ли съдът да се произнесе по въпрос, който не е посочен в доклада по делото?
Може ли съдът да упражни косвен съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК ) върху стабилен административен акт - заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, без да се запознае и без да е приложена по делото заповедта, във връзка с която е издадена подлежащата на косвен съдебен контрол заповед?
Може ли съдът, при косвен съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК) върху стабилен административен акт - заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, да се произнесе относно законосъобразността й без да прецени законосъобразността на заповедта, отменена със заповедта, по отношение на която се упражнява косвеният съдебен контрол?
Може ли съдът, когато при косвен съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК) върху стабилен административен акт - заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, установи незаконосьобразност на заповедта, която се отменя със заповедта, подложена на косвен съдебен контрол, да обяви за незаконосъобразна заповедта, подложена на косвен съдебен контрол?
Може ли със заповед по реда на ЗТСУ/ЗПИНМ да се отчужди частен имот за мероприятие, което вече е извършено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли при постановяване на съдебното решение в мотивите съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства?
Какви са задължителните реквизити, на които трябва да отговаря електронен документ – електронно писмо /имейл/, възпроизведен на хартиен носител по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК?
Може ли да се представи по делото разпечатка на текст, която да се приеме за електронно писмо /имейл/, ако тя не съдържа автоматично получена от електронната система информация за дата, час и минута на изпращане /“date“/, подател /„from“/ получател /”to”/ и относно /subject“/?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК спрямо възпроизведен на хартиен носител по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК електронен документ?
Как съдът следва да цени по смисъла на чл. 178, ал. 2 ГПК електронно писмо /имейл/, възпроизведено на хартиен носител по реда на чл. 184 ГПК, което не съдържа задължителен реквизит, а именно автоматично получена от електронната система информация за датата, часа и минутата на изпращане /“date“/, подател /„from“/ получател /”to”/ и/или относно /subject“/?
Следва ли съдът да укаже в определението си по чл. 140 ГПК на страна нередовността на доказателственото й искане за приемане като писмено доказателство на документ, за който твърди, че е имейл, ако същият не съдържа задължителен реквизит, а именно автоматично получена от електронната система информация за датата, часа и минутата на изпращане /“date“/, подател /„from“/ получател /”to”/ и/или относно /subject“/?
Липсата на „реална доставка по чл. 6-8 ЗДДС, макар чрез включване на една фактура в дневника за покупко-продажба на получателя и ползването на данъчен кредит по нея, представлява ли недвусмислено признание за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба и основание ли е това за плащане по тази сделка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Какви са задълженията на първоинстанционния съд, в случай че констатира противоречие или неяснота между изложените в исковата молба твърдения и формулирания от ищеца петитум?
Длъжен ли е съдът да даде изрични и конкретни указания по чл. 129 ГПК, когато от исковата молба не може да се извлече по безспорен начин липсата на правен интерес или когато фактическите твърдения не са изяснени в необходимата степен, преди да пристъпи към прекратяване на производството на основание чл. 130 ГПК?
Длъжен ли е съдът да извърши служебна правна квалификация на предявения иск като положителен установителен за собственост, когато фактическите твърдения в исковата молба установяват персонална симулация по чл. 33, ал. 2 ЗЗД и ищецът се легитимира като действителен приобретател на прикритата сделка, независимо от конкретната формулировка на петитума?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Налице ли е незаконен акт, когато към момента на взетото решение за предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество все още не е било прието ТР №4/18.05.2023 г. по тълк. д. №4/2021 г. ОСГК на ВКС и непосредствено след обявяването му КОНПИ е взела решение за отказ от иска, основан на тълкувателното решение, и производството по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК, а наложените обезпечителни мерки – отменени, съгласно чл. 402 ГПК?
Налице ли е основание за ангажиране на отговорността на държавата, ако в тази хипотеза единствените обезпечителни мерки са запор на банковите сметки на проверяваното лице с незначителна наличност?
Следва ли да се ангажира обективната отговорност на държавата за това, че КОНПИ е предявила иск за отнемане на незаконно придобито имущество срещу втори ответник, за когото в предварителната фаза на производството не са събрани категорични доказателства да е свързан с проверяваното лице (пар. 1, т. 15 ДР ЗОНПИ), а искът е насочен и срещу втори ответник с единствената цел КОНПИ да обоснове значителното несъответствие по пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ?
Има ли съдът по предявения иска за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно предявяване и поддържане на иск за отнемане на незаконно придобито имущество задължението служебно да изиска и приложи приключилото гражданско дело, за да установи какви са били конкретната ангажираност и процесуални усилия на ответника по него/на лицето, което претендира обезщетението, както и служебно да установи кога е влязла в сила присъдата за престъплението, послужило като основание за проверката, за да обоснове или да изключи паралелното развитие на двете производства – гражданското и наказателното, като обстоятелство от значение за определяне размера на обезщетението по справедливост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Как се прилага критерият справедливост по чл. 52 ЗЗД при обида, извършена в национална телевизия със значителен рейтинг, при многократност и ескалация на обидните изрази, с които е уронена професионалната репутация на журналист с отличия?
Допустимо ли е въззивният съд да определи размера на обезщетението в отклонение на установения във ВКС стандарт за медийни деликти – за обида в телевизия, и да присъди обезщетението в символичния размер 500 лв., когато при сходна степен на публичност, интензитет и последици ВКС определя обезщетенията в значително по-високи размери?
Допустимо ли е въззивният съд да подмени предмета на делото, като редуцира обезщетението въз основа на неотносима публикация, която не е предмет на иска, не съдържа обидни твърдения на пострадалия към делинквента и не е била оспорена по съдебен ред от ответника, а е представена от самия ищец?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства – СТЕ, СПсЕ, СМЕ, СЛЕ, свидетелски показания, в тяхната съвкупност и да се произнесе, включително по направените възражения за разноските?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

12383 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела