всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 11 ГПК

Публичност и непосредственост
Чл. 11. Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Как се прилага критерият справедливост по чл. 52 ЗЗД при обида, извършена в национална телевизия със значителен рейтинг, при многократност и ескалация на обидните изрази, с които е уронена професионалната репутация на журналист с отличия?
Допустимо ли е въззивният съд да определи размера на обезщетението в отклонение на установения във ВКС стандарт за медийни деликти – за обида в телевизия, и да присъди обезщетението в символичния размер 500 лв., когато при сходна степен на публичност, интензитет и последици ВКС определя обезщетенията в значително по-високи размери?
Допустимо ли е въззивният съд да подмени предмета на делото, като редуцира обезщетението въз основа на неотносима публикация, която не е предмет на иска, не съдържа обидни твърдения на пострадалия към делинквента и не е била оспорена по съдебен ред от ответника, а е представена от самия ищец?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства – СТЕ, СПсЕ, СМЕ, СЛЕ, свидетелски показания, в тяхната съвкупност и да се произнесе, включително по направените възражения за разноските?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

За мотивите, които въззивният съд дължи в своето решение по съществото на спора?
Относно изследването на вината на ответника и разпределената доказателствена тежест?
За обсъждането на доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти?
За обсъждането на всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти?
Следва ли въззивният съд при наличие на противоречие между данните от приети като доказателства по делото медицински експертизи по един и същи въпрос да назначи по свой почин (служебно) допълнителна експертиза с цел установяване на действителното физическо и психическо състояние на изследваното лице, когато това е от значение за правилното решаване на спора?
Кои/какви обстоятелства е длъжен да изследва съдът при извършване на преценка доколко адекватно е била лекувана страната съгласно добрата медицинска практика и следва ли да посочи подробно същите в решението?
Допустимо ли е съдът да кредитира изцяло показанията на свидетел, който е служител на една от страните, и да основава правните си изводи единствено на тях, когато този свидетел е безспорно заинтересована страна предвид възможността при уважаване на иска неговият работодател (ответник в същото производство) да предяви срещу него регресен иск?
Законосъобразна и правилна ли ще е преценката на съда по предявен иск по чл. 45 ЗЗД, когато тя се основава (съгласно мотивите на решението) единствено на документи, представени от ответната страна, свидетели на ответната страна и СПЕ, извършена по документи на ответната страна, когато по делото са представени и приети писмени доказателства, опровергаващи представените от ответната страна?
Длъжен ли е съдът при отхвърляне на иск по чл. 45 ЗЗД срещу лечебно заведение да обоснове извода си за липса на вина, респ. нейните форми, у лекарския екип, извършил лечението?
Длъжен ли е съдът при предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу психиатрично заведение от лице, настанено там на основание чл. 70, ал. 1 НПК, да отчете при постановяване на решението си обстоятелството, че лицето е било настанено в психиатричното заведение единствено за провеждане на изследване по конкретно съдебно производство, но не и за провеждане на лечение?
Следва ли пропускът на лечебното заведение в оформяне на служебната документация относно личните вещи на пациента, с които е постъпил или напуснал същото, да се преценява от съда като обстоятелство в полза на лечебното заведение?
Длъжен ли е съдът при предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу психиатрично заведение да се съобрази с чл. 87, ал. 1 и чл. 88 Закона за здравето, чл. 3 от ХОПЕС и чл. 7 Наредба №16/2005 г. за съдебно-психиатричните експертизи, които категорично забраняват провеждането на лечение при отказ на лицето да подпише Декларация за информирано съгласие за лечение; тоест длъжен ли е съдът да провери спазена ли е законността при провеждането на лечение?
Длъжен ли е съдът при предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу психиатрично заведение за нанесени имуществени вреди (в случая унищожени или загубени дрехи и очила) да проследи какво се е случило с въпросните вещи и колко струват в действителност те?
Законосъобразно ли е съдът да не се произнесе по направено своевременно от страната (ищеца) искане за събиране на гласни доказателства по делото и да реши същото, без да е осигурил на страните равни права в процеса?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди поотделно и в съвкупност всички доводи, твърдения и възражения на страните и всички доказателства, които са относими към спора, и да изложи самостоятелни мотиви кои доводи и възражения приема за основателни и кои – не.
Може ли въззивният съд да приеме, че не се е установил факт, който първоинстанционният съд е приел за установил се, без да има във въззивната жалба оплакване, че този факт е погрешно установен.
Длъжен ли е въззивният съд да гради своите фактически и правни изводи въз основа на формално-валидни умозаключения, т. е. неговите изводи и заключения да са логически следствия от дадени условия (предпоставки).
Допустимо ли е съдът да приеме за доказано правото на собственост на ищеца по положителен установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора, и имота, който се твърди, че е придобит от ищеца.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им? Как следва съдът да цени заключението на приетата по делото съдебна експертиза, с оглед изискванията на нормата на чл. 202 ГПК и следва ли на заключението да се придава отнапред доказателствена сила? Как следва съдът да цени допълнителните разяснения, давани от вещото лице в хода съдебното дирене, по въпроси, които не са му били поставяни за изследване, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Възможно ли е съдът да основе решението си на доказателства, събрани в друго производство, с оглед приложението на чл. 11 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК? - противоречие с решение №66 от 12.03.2015 г. по гр. д. №5839/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Въззивният съд като втора първа инстанция следва ли да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и да направи свои правни изводи по същество на спора, които са резултат от решаваща, а не контролна дейност? – противоречие с т. 19 ТР №1/04.01.01 г. по гр. дело №1/00 г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГКТ на ВКС, решение №157/08.11.2011 год. по т. дело №823/2010 год. на ВКС, TK-II т. о. Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? Въззивният съд следва ли да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си? Мотивите на въззивното решение трябва ли да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност? Задължен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение да изложи приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона или мотивите към въззивното решение следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Разглежда ли се възражение за съпричиняване при предявен иск за неимуществени вреди в граждански процес, ако има одобрено споразумение по наказателно дело, където не са изследвани обстоятелствата и причините за нанесена средна телесна повреда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд да обезсили определение за допускане на експертиза, когато страната, която я е поискала, не е внесла своевременно депозит, когато значението на експертиза не касае случаите за които съдът може служебно да назначи експертиза?
Длъжен ли е съдът, в духа на диспозитивното начало, да се произнесе по доказателствените искания на страната, заявени като евентуални, в поредността в която са заявени и само при наличие на пречки за събирането на предпочитаните доказателствени средства, да уважи направените като евентуални доказателствени искания?
Следва ли съдът при изграждането на вътрешно си убеждение да вземе предвид всички факти и връзки между тях, както и опитните правила и логика при преценка на доказателствения материал и може ли фактическите и правни изводи на съда да са изведени стриктно на база заключението на вещото лице без съобразяване на всички факти, връзки между тях, опитните правила и логика?
Как следва да се определи действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда дял в съпричиняването на вредоносния резултат?
При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с получените суми по застрахователни договори за застраховане на работниците или служителите?
Когато в исковата молба пострадалият от трудова злополука работник или служител претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване, или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение след намаляването му според установеното съпричиняване трябва да бъде в рамките на претендираната сума?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Упражнявала ли е ищцата фактическа власт с белезите на владение, годно да я направи собственик на процесния имот?
Длъжен ли е въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил; доводите и възраженията на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебният акт трябва да е мотивиран и обоснован?
Длъжен ли е съдът, при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елизабет Петрова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

В случаите, когато личният разпит на ответника по чл. 337, ал. 1 ГПК не е проведен от съдията, който е постановил първоинстанционното решение по иска за поставяне под запрещение, следва ли въззивният съд да проведе този разпит на ответника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

12310 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела