за задълженията на съда да формира изводи относно релевантните за спора факти и произтичащите от тях права въз основа на обективно, задълбочено и комплексно обсъждане, проведено пир спазване правилата на формалната и правна логика, на всички относими доказателства и становища на страните, като изложи съображенията си в мотивите, без да игнорира доводи на страните и събрани доказателства, без да ги обсъжда превратно и без да формира изводи в противоречие със събраните доказателства. Страната подробно е развила оплакване, че съдът не бил обсъдил приложения към делото „ опис на пет фактури“ подробно. Изложени са и пространни оплаквания за неправилност на изводите на състава във връзка с приетото от него по същия „ документ“, като е отбелязано, че това било нарушение на съдопроизводствените правила. Разгледани са актове на ВКС, като част от тях са с възпроизведени мотиви във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства. В заключение е посочено и това, че съдът постановил акта си в нарушение на т. 4 ППВС 7/65г., съобразно, което необсъждането на доказателство било процесуално нарушение. Касаторът е развил оплакване и за това, че съдът неправилно бил приел, че по „ признание на ищеца била заплатена сумата 653278лв., тъй като той винаги посочвал в хода на производството пред първостепенния съд, че тези суми били с включен ДДС. Така страната счита, че съдът е изменил твърденията на ищеца и в тази връзка е формулирал въпрос – „ Има ли съдът правна възможност да изменя направените по делото в хода на производството признания на права и обстоятелства по отношение на техния размер, срок и др. характеристики“. Посочено е общо, че по този въпрос няма формирана практика и така е поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Подробно са изложени оплаквания, че първостепенния съд не е указал в доклада си ищецът да установи фактурите включват ли ДДС, а въззвният съд не е отчел това като нарушение. Счита, че поради това въззивният съд следвало да допусне експертиза, но като не е направил това нарушил указанията дадени с т. 2 и т. 3 на ТР ОСГТК1/2013 г. Така е посочено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът е поддържал и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотеза посочена от него като „ вероятна недопустимост“. Страната е посочила, че били предявени искове за „плащане на извъндоговорени СМР в част конструкции и неплащане на допълнителна част архитектура, а не какви са финансовите и облигационни отношения между страните. Така, според касатора, съдът се е произнесъл извън предмета на делото- по „непредявен иск“. В заключение е посочено, че в случите, при които съдът разглежда иска на непредявено основание, решението било недопустимо и следвало да се обезсили. Други доводи не са развити.