са: 1. Когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по иск с предмет, за който не е бил сезиран и ищецът няма правен интерес от този иск, то решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск или решението е недопустимо заради недопустимост на непредявения иск поради липса на правен интерес - касаторът поддържа, че първоинстанционният съд е постановил решение по непредявен иск (установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК по отношение на процесния имот, вместо иск по чл. 269 ДОПК) и решението му е следвало да се обезсили от въззивния съд, като на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК делото бъде върнато за ново разглеждане, а не прекратено на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК (решение №439/23.07.2010 год. по гр. д. №476/2009 год., ВКС, ІV г. о., решение №249/23.07.2010 год. по гр. д. №92/2009 год., ВКС, ІV г. о. и ППВС №1/10.11.1985 год.); 2. Ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар в качеството му на ответник, чието участие в производството е задължително, как следва да процедира въззивният съд - да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати делото, или да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар - касаторът сочи, че поради наличие на необходимо другарство между взискателя и длъжника при иска по чл. 269 ДОПК и факта, че Дуловският районен съд не е конституирал единия от необходимите другари като ответник, въззивният съд е следвало да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар (ТР №1 от 09.12.2013 год. по тълк. д. №1/2013 год., ОСГТК, ВКС, т. 6).