съдия Анелия Цанова

са обусловили изхода на спора и изводите във въззивното решение, но отговорът който е даден е изцяло в съответствие с трайната съдебна практика, съгласно която макар и в чл. 117, ал. 2 ЗЗД да са посочени само вземанията установени „със съдебно решение, няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. Съгласно чл. 415 ГПК, ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред. Според чл. 416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК да бъде поставен в по- неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече че според чл. 416 ГПК и в двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила т. е. двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици. Исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г./, поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл. 416 ГПК. В постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. №1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. Следователно няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (определение №480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. №221/2010 г. на ВКС, IV г. о., определение №443/30.07.2015 г. по ч. т. д. №1366/2015 г. на ВКС, II т. о., определение №576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. №4647/2015 г. на ВКС, IV г. о., определение №480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №2566/2013 г. на ВКС, IV г. о.). Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е приел, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира силата на пресъдено нещо, както и че по действащият ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение по см. на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е винаги пет години. Ето защо не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.