всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Кауза

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Кауза” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли съдът да постанови решение, което е в противоречие с валидни клаузи от сключения между страните договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД има силата на закон за тях, и да приеме, че договорът е прекратен едностранно от една от страните в противоречие на постигнатите договорености? Длъжен ли е съдът при тълкуване на клаузи от договор винаги да търси действителната обща воля на страните, така, както е изявена и обективирана в писмения текст и да извърши тълкуване на дадена уговорка във връзка с останалите договорни клаузи, като всяка една от тях да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, при съобразяване на целта на договора, с обичаите, установената практика и добросъвестността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Какви обстоятелства трябва съдът да съобрази, за да приеме едно вземане на длъжника за несъбираемо при преценка за наличие на състояние на неплатежоспособност в производство по откриване на производство по несъстоятелност на длъжника? Достатъчно ли е да се прецени едно вземане като несъбираемо само поради наличието на наложени запори от кредитори на длъжника, или съдът следва да изследва и обективното състояние и характеристики на вземането и на наложените върху него запори, както и дали по своя характер и правни последици наложените запори са обезпечителни или изпълнителни?
Може ли вземане на държавата по предявен от КОНПИ осъдителен иск по чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ (чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ да бъде предявено в открито производството по несъстоятелност на ответник по иска, и приложима ли е разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ по отношение на това вземане в случай на неговото непредявяване в преклузивия срок по чл. чл. 688, ал. 1, във връзка с чл. 685, ал. 1 ТЗ?
Длъжен ли е съдът по несъстоятелността (включително въззивният съд) при разглеждане на делото за откриване на производство по несъстоятелност служебно да установява факти и да събира доказателства, релевантни към въпроса за наличието или липсата на състояние на неплатежоспособност на длъжника, в т. ч. да назначи съдебна финансово-икономическа експертиза за установяване на реалното съществуване в актива на дружеството на посочени в неговия счетоводен баланс краткосрочни инвестиции и други краткотрайни активи?
Може ли съдът да приеме за недоказан факт, който е релевантен за конкретния спор и е от решаващо значение за делото, без да е посочил този факт като нуждаещ се от доказване и без преди това във въззивното производство да е уведомил страните, че го счита за спорен?
Каква е степента на задължителност на указанията на Върховен касационен съд по прилагането и тълкуването на закона за въззивния съд, на когото делото се връща за ново разглеждане, съобразно разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК - безусловна ли е тази задължителност или са допустими отклонения от указанията при повторното разглеждане на делото от въззивния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Констатираната от съда нищожност на клаузи от допълнително споразумение към договор за банков кредит, предвиждащи капитализиране на просрочените лихви, води ли до недействителност на цялото допълнително споразумение, ако в същото се съдържа уговорка за удължаване на срока на първоначалния договор?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Как се прилага критерия на чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди, в частност от травматични увреждания при трудова злополука?
Дали неучастието на пострадалата в предварителната загрявка (клас-екзерсис) преди репетицията представлява проява на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и следва ли да се намали обезщетението поради принос на пострадалата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Съответства ли по размер присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди с посочените в т. 11 ППВС №4/1968 г. критерии и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост?
Следва ли при определяне обезщетението за неимуществени вреди съдът да отчете конкретните доказателства за личността на пострадалия, неговата среда, нравствен облик, професионална реализация и обществен статус и предвид същите какъв е интензитета на вредите и ценността на благата, които са засегнати?
Следва ли съдът да извърши конкретна преценка на характера и тежестта на обвинението, когато е свързано с деяния, извършени в длъжностно качество, обвиняемият е имал високо служебно положение, изпълнявал е ръководна работа с отговорности и публичен интерес при оценяване на настъпилите вреди в професионалната сфера и унищожено кариерно развитие, ако същите са с особена стойност и смисъл за пострадалия и подлежат ли последните на по-високо обезщетяване?
При наличие на вредоносни последици с по-интензивен характер от продължително наказателно производство и публично разгласяване на обвинението и злепоставяне следва ли да се завиши размера на обезщетението?
Причинените вреди, изразяващи се в трайно увреждане на здравето следва ли да се обезпетят в по-висок размер?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан в исковата молба и във въззивната жалба?
Следва ли съда да отчита причинени болки и страдания като такива над обичайните, когато те са изрично посочени в исковата молба и във въззивната жалба?
Ако съдът не се е произнесъл конкретно по претенцията за вреди над обичайните следва ли да се приеме, че не се е произнесъл по целия иск?
Кои вреди се включват в понятието „над обичайните?
Какво е съотношението между вреди, които изискват по-високо обезщетение и вреди над обичайните в искова молба и във въззивната жалба нужно ли е да бъде проведено пълно и главно доказване за тях?
Когато са претендирани вреди над обичайните в исковата молба и във въззивната жалба нужно ли е да бъде проведено пълно и главно доказване за тях?
Конкретното произнасяне на съда по претенцията за вреди над обичайните свързано ли е с правилното определяне на неимуществените вреди съгл. принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и задължителната практика в ППлВС №4/1968 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и възражения на страните поотделно и в тяхната съвкупност, както и да изложи собствени мотиви за това?
Може ли чрез тълкуване съдът да приеме, че страните са обвързани от два различни договора, ако не са договорили отделни престации със самостоятелни съществени елементи – цена и срок?
Ако престацията на купувача е с невъзможен предмет и тя е договорена в договор със сложен фактически състав като цена за двете престации на продавача, прави ли това нищожен целия договор?
Може ли съдът да игнорира каузата, обективирана в договора, и поради това да раздели каузално неделима престация?
Задължен ли е съдът да изведе действителната обща воля на страните по договора чрез тълкуване при наличие на съмнение, неяснота или недвусмисленост в договорните клаузи съгласно критериите на чл. 20 ЗЗД?
Разделянето от съда на двете насрещни престации по процесния договор на отделни и независими една от друга сделки, представлява ли нарушаване на договорната автономия на страните и не води ли до неоснователно обогатяване на „Мигети инженеринг ЕООД за сметка на другата страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

3адължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани доказателства, твърденията и възраженията на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?
Длъжен ли е възивният съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените от ответниците възражения за неоснователни? Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?
Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение, и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата, действителната, а не предполагаема воля на страните, като изследва целта на договора и основанието, на което той е изменен? Тези правила важат ли при изследване на мотивите за постигнато съгласие между издател, поемател и авалисти при издаване на запис на заповед и авалирането му?
Въвеждането в заблуждение при сключване на каузално правоотношение, обезпечение, по което е запис на заповед, представлява ли недобросъвестност на поемателя по смисъла на чл. 465 ТЗ по отношение на менителничните поръчители при поемане на задължение по менителницата?
Авалист по менителница, който се явява управляващ орган на издателя на ефекта с функции да влияе върху управлението, състоянието и развитието му, може ли да предяви лични възражения срещу поемателя досежно каузалното правоотношение по което менителницата се явява обезпечение, независимо, че формално не се явява страна по каузалното правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Забраната за разпит на свидетели по чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. ГПК отнася ли се за доказването на договор на стойност по-голяма от 5 000 лв., но сключен не между страните по делото, а между ищцовата страна и трето лице и може ли ответната страна, ангажирала свидетелите, да се позовава на свидетелските показания за установяване наличието на такъв договор? В частност тази забрана не важи ли единствено и само между страни по делото?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Когато едната страна твърди, че „няма основание за претенцията, длъжен ли е съдът да изследва това основание или може да приеме, че не е спорно и да реши делото и без такова изследване?“
Длъжен ли е съдът по принцип да проверява дали частният документ е истински и подписан от лицето или това е само по искане на страната и кога е допустимо да се повдига въпросът за подписа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

123227 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела