чл. 294 ГПК
Повторно разглеждане на делото
Чл. 294. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
(2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какви обстоятелства трябва съдът да съобрази, за да приеме едно вземане на длъжника за несъбираемо при преценка за наличие на състояние на неплатежоспособност в производство по откриване на производство по несъстоятелност на длъжника? Достатъчно ли е да се прецени едно вземане като несъбираемо само поради наличието на наложени запори от кредитори на длъжника, или съдът следва да изследва и обективното състояние и характеристики на вземането и на наложените върху него запори, както и дали по своя характер и правни последици наложените запори са обезпечителни или изпълнителни?
Може ли вземане на държавата по предявен от КОНПИ осъдителен иск по чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ (чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ да бъде предявено в открито производството по несъстоятелност на ответник по иска, и приложима ли е разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ по отношение на това вземане в случай на неговото непредявяване в преклузивия срок по чл. чл. 688, ал. 1, във връзка с чл. 685, ал. 1 ТЗ?
Длъжен ли е съдът по несъстоятелността (включително въззивният съд) при разглеждане на делото за откриване на производство по несъстоятелност служебно да установява факти и да събира доказателства, релевантни към въпроса за наличието или липсата на състояние на неплатежоспособност на длъжника, в т. ч. да назначи съдебна финансово-икономическа експертиза за установяване на реалното съществуване в актива на дружеството на посочени в неговия счетоводен баланс краткосрочни инвестиции и други краткотрайни активи?
Може ли съдът да приеме за недоказан факт, който е релевантен за конкретния спор и е от решаващо значение за делото, без да е посочил този факт като нуждаещ се от доказване и без преди това във въззивното производство да е уведомил страните, че го счита за спорен?
Каква е степента на задължителност на указанията на Върховен касационен съд по прилагането и тълкуването на закона за въззивния съд, на когото делото се връща за ново разглеждане, съобразно разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК - безусловна ли е тази задължителност или са допустими отклонения от указанията при повторното разглеждане на делото от въззивния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 155 ГПК, чл. 233 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 608 ал. 2 ТЗ, чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ, чл. 625 ТЗ, чл. 631 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 688 ТЗ, чл. 692 ал. 4 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 739 ал. 1 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Създава ли сила на пресъдено нещо съдебното решение, постановено по реда на чл. 435 ГПК относно законосъобразността на обжалваното изпълнително действие, както и при обявяване на сделка за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД същата запазва ли действието си и имуществото счита ли се за собственост на приобретателя по отношение на всички с изключение на кредитора?
Докъде се простира служебното начало при разпределение на доказателствената тежест в процеса, при допускане на доказателства и даване на указания при повторно разглеждане на делото сред връщане от ВКС?
При констатиране на пропуск или недостатък в доклада на първоинстанционния съд или при липса на доклад, следва ли въззивният съд да даде указания за ангажиране на доказателства?
Може ли основание за отхвърляне на иска да бъде недоказване на факт, който не е включен в предмета на доказване с доклада по делото?
Може ли въззивният съд да променя подлежащите на доказване факти и ако го направи, следва ли да даде изрични указания във връзка с доказателствената тежест?
Може ли въззивният съд без да изготви нов доклад да приеме за недоказани факти, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване?
Длъжен ли е ищецът да доказва факти, които ответникът не е оспорил в срока за отговор на исковата молба?
Задължителни ли са за въззивния съд указанията на ВКС при връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 294 ГПК, във връзка с разпределяне на доказателствената тежест?
При връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане с указания на ВКС за излагане на мотиви по материалноправен въпрос, който не е бил включен като спорен, длъжен ли е въззивният съд при повторното разглеждане да даде указания за излагане на твърдения и за ангажиране на доказателства, както и да допусне събиране на нови доказателства за установяване на факти, които са във връзка с този въпрос?
Може ли въззивният съд да откаже събиране на нови доказателства, ако те са представени своевременно след връщане на делото ВКС за ново разглеждане и са относими към въпрос, който не е бил спорен в инстанциите по същество и е указан за първи път от ВКС?
Решението на съда, с което се потвърждава отказ на съдебен изпълнител да извърши определено изпълнително действие, задължително ли е за съдебния изпълнител и длъжен ли е той да се съобрази със същото при повторно искане от взискателя за извършване на същото изпълнително действие без да е налице изменение на фактическата обстановка и на приложимото право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
чл. 135 ЗЗД, чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 32 ЗОЗ, чл. 435 ГПК, чл. 441 ал. 1 ГПК, чл. 456 ГПК, чл. 686 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е, след като по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД ВКС е приел за установено, че ответницата е доказала основанието, на което е получила сумата по предявения иск, въззивният съд да уважи същата претенция, но предявена по евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД?
Може ли иск по чл. 59 ЗЗД да бъде уважен, след като по същото фактическо основание искът по чл. 55 ЗЗД е окончателно отхвърлен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Разпоредбата на чл. 67, ал. 3 КТ следва ли да се прилага във всички хипотези на чл. 68, ал. 1, т. 1-5 КТ, или само по отношение на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ? При превръщането на безсрочен трудов договор в срочен – за заместване на отсъстващ работник или служител, освен допълнително споразумение, следва ли да има изразено от работника или служителя изрично писмено желание, с което да поиска трудовият му договор от безсрочен да бъде превърнат в срочен – за заместване на отсъстващ работник или служител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Задължена ли е долустояща съдебна инстанция да приложи указания или съдебна практика на по-горна национална юрисдикция, когато същите противоречат на правото на Европейския съюз в областта на защитата срещу неравноправни клаузи, и следва ли при наличие на такова противоречие тази практика да бъде оставена без приложение? Допуска ли се извод за изпълнение на задълженията на банката по чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 ЗКИ въз основа единствено на обща договорна клауза, която съдържа декларативно позоваване на валутен риск, без в преддоговорния етап да е предоставила на кредитополучателя конкретна, количествено измерима и проверима информация относно механизма за неговото възникване, икономическите последици и начина на изчисляване на задълженията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
чл. 107 ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 17 ал. 1 ЗЗД, чл. 237 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 295 ал. 1 ГПК, чл. 295 ГПК, чл. 366 ЗЗД, чл. 430 ТЗ, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 9 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Пасивната легитимация на съдилищата да отговарят по иск за вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ? Причинно-следствената връзка между акта на съда при отхвърляне на молба за изменение на наложена мярка за неотклонение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди? Задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, като направи самостоятелен анализ на доказателствата и изложи собствени мотиви по съществото на спора? Какви са критериите за достатъчност на обосноваването на продължаването на мярка за неотклонение? Критериите, които следва да съобрази съда при приложение принципа за „справедливост“ при определяне обезщетението за неимуществени вреди, което присъжда по реда на ЗОДОВ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли съдът да отклони своевременно направено искане от страната за допускане на разпит на свидетели с указване на релевантни за спора факти?
Относно възможността на работодателя в съдебно производство за проверка законосъобразността на налагане на дисциплинарно наказание „уволнение да докаже посредством гласни доказателства, че ищецът- работник/служител е бил поканен да даде обяснения, тоест да докаже надлежно изпълнение на задълженията си по чл. 193 Кодекс на труда (КТ)?
Относно настъпването на преклузията за посочване на доказателствени средства в бързото производство и приложението на разпоредбата на чл. 312, ал. 2 ГПК, във връзка с последиците по 313 ГПК?
Относно законността на уволнението, когато са спазени процедурата и изискванията по чл. 193- 195 КТ само за част от нарушенията, извършени от работника/служителя?
Относно формата на обясненията на работника/служителя и дали работодателят може да изисква устни или само писмени обяснения за целите на дисциплинарното производство, както и дали е необходим нарочен акт за образуване на това дисциплинарно производство?
След като е изискал и събрал обяснения на служителя по реда на чл. 193 КТ, дължи ли работодателят обсъждането им с оглед изискването по чл. 195, ал. 1 КТ да бъде мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание?
Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните?
Относно критериите при определяне тежестта на извършеното нарушение при дисциплинарно уволнение?
Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя?
По въпроса за това как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение?
За приложението на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарно наказание от работодателя?
За преценката на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание, поставен във връзка със задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарно уволнение да обсъди обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на служителя и възможните вредни последици от неизпълнението на възложена задача?
Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между нарушението и дисциплинарното наказание да се съобразяват характера на заеманата длъжност и дали нарушението се отразява върху цялостната дейност на работодателя?
Длъжен ли е съдът при преценка дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението да обсъди всички критерии по чл. 189, ал. 1 КТ и по специално поведението на служителя и за това може ли критерият по чл. 189, ал. 1 КТ-поведението на служителя-да има преимуществено значение при преценката на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и да доведе до потежко такова?
Относно критериите за определяне на съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение с наложеното наказание?
Дали при определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение трябва да се вземат предвид както настъпилите, така и потенциалните вреди, както за работодателя, така и за трети неопределени към датата на уволнението лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
чл. 133 ГПК, чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 193 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 295 ал. 1 ГПК, чл. 312 ал. 2 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Относно критериите на законодателя за правилна квалификация на иска и необходимостта за преценка редовността на исковата молба от гл. т. съответствие на изложени обстоятелства и заявен петитум?
Относно фактическите и правни основания за определяне на правна квалификация на заявения иск по чл. 361, ал. 1 ЗЗД и границите на отговорността на солидарния длъжник по ДЗЗД за загубите на дружеството, в хипотеза на погасени задължения на дружеството по реда на съдебното изпълнение на ЧСИ само от сметките на един от съдружниците?
Относно границите на отговорността на съдружник-търговско дружество в дружество по ЗЗД - за погасени парични солидарни задължения на дружеството, от другия съдружник чрез принудително изпълнение на ЧСИ, след прекратяването на дружеството, в хипотеза на преобразуване на дружеството, погасило задълженията, чрез вливане в друго търговско дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 117 ГПК, чл. 126 ал. 1 ГПК, чл. 127 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 357 ЗЗД, чл. 361 ал. 1 ЗЗД, чл. 364 ЗЗД, чл. 429 ал. 1 ГПК, чл. 429 ГПК, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кои действия на съсобственика на недвижим имот, упражняващ фактическа власт върху съсобствения имот могат да бъдат квалифицирани като владелчески по отношение на идеалните части на останалите съсобственици и следва ли непременно този съсобственик да извършва действие по отблъскване владението на останалите съсобственици, ако съсобствениците фактически са демонстрирали с конклудентни действия, че са съгласни с осъщественото от съсобственика владение върху техните идеални части?
Когато владението е предоставено от собственика и лицето, на което е предадено, извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например пристрояване и надстрояване, такива действия могат ли да се квалифицират като владелчески, и ако те се възприемат от собственика, и той не се противопоставя, и не препятства в продължение на 10 години упражняването на фактическа власт, обосновават ли придобиване на имота по давност?
Може ли заключването на имота и преустановяване на достъпа на другия съсобственик в него да бъде действие по отблъскване на владението и изключва ли това действие възможността съсобствениците фактически да са разпределили съсобствените имоти и всеки да е започнал да владее за себе си имота, който фактически му е разпределен без кавги и разправии между тях?
Когато по делото са налице доказателства относно площта на включен в УПИ поземлен имот като нотариален акт и заключение на вещо лице по приета СТЕ, а съдът е направил собствени изчисления, различни от посочените в документа за собственост и заключението на вещото лице, длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо не приема за вярна площта на имота посочена в СТЕ и нотариален акт, както и да мотивира собствените си изводи за квотите на собственост?
Налице ли е влязло в сила съдебно решение по предявен положителен установителен иск за собственост с предмет идеални части от Урегулиран поземлен имот и идеални части от изградени в този УПИ постройки, по отношение претенциите върху постройките, при положение, че макар и при първото касационно обжалване касационната инстанция да не е дала указания за събиране на допълнителни доказателства по отношение спора за собственост върху сградите, в диспозитива на съдебното си решение е отменила изцяло решението на въззивната инстанция и е върнала делото за ново разглеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.