Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 65 НПК

Съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство
Чл. 65. (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2020 г.) (1) Обвиняемият или неговият защитник може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража.
(2) Искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини. Когато това няма да попречи за упражняване на правото на защита, с негово съгласие задържаният обвиняем може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в този случай самоличността му се удостоверява от началника на затвора, началника на ареста или определен от тях служител.
(4) Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, и се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест.
(5) Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на обвиняемия.
(6) Когато искането е направено от обвиняемия или неговия защитник и с определението по ал. 4 се потвърждава мярката за неотклонение, съдът може да определи срок, в който ново искане на същите лица е недопустимо. Този срок не може да бъде повече от два месеца от влизане в сила на определението и не се прилага, когато искането се основава на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.
(7) Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.
(8) Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, когато заяви, че не желае да се яви или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.
(9) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.
(10) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.
(11) Алинеи 1 – 10 се прилагат съответно и в случаите, когато обвиняемият е задържан поради невнасяне на определената от съда гаранция.3

чл. 65 НПК

Съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство
Чл. 65. (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2020 г.) (1) Обвиняемият или неговият защитник може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража.
(2) Искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини. Когато това няма да попречи за упражняване на правото на защита, с негово съгласие задържаният обвиняем може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в този случай самоличността му се удостоверява от началника на затвора, началника на ареста или определен от тях служител.
(4) Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, и се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест.
(5) Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на обвиняемия.
(6) Когато искането е направено от обвиняемия или неговия защитник и с определението по ал. 4 се потвърждава мярката за неотклонение, съдът може да определи срок, в който ново искане на същите лица е недопустимо. Този срок не може да бъде повече от два месеца от влизане в сила на определението и не се прилага, когато искането се основава на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.
(7) Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок.
(8) Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, когато заяви, че не желае да се яви или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.
(9) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.
(10) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й.
(11) Алинеи 1 – 10 се прилагат съответно и в случаите, когато обвиняемият е задържан поради невнасяне на определената от съда гаранция.3

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Очевидна неправилност на решението в хипотезата на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, пряко установимо от мотивите на решението. (По иск срещу Прокуратура на Република България, Районен съд Пловдив и Окръжен съд Пловдив с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 5 КЗПЧОС, пар. 2 - 4 за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правата по чл. 5 КЗПЧОС, пар. 2 - 4)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Евгений Стайков

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

(след уточнението им съобразно т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. д. №1/2009 г. ОСГТК): противоречи ли прогласеният от чл. 132, ал. 1 Конституцията на Република България функционален имунитет на магистратите на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз и следва ли тези норми на международното право да се прилагат с предимство пред българското право; следва ли съдът да събира доказателства за наличието на функционален имунитет с оглед преценката на предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на магистрат.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Цачева

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

не са обусловили изхода на спора. Пита се: допустимо ли е при констатирани пороци (нередовност) на исковата молба, същата да бъде върната преди произнасяне на съда по изрично направено искане за допускане на правна помощ, като се има предвид факта, че ищецът се намира в място за лишаване от свобода и не може да се запознае с материалите по делото, съответно да изпълни указанията на съдебния състав във връзка с чл. 127 ГПК, и при положение, че същият отговаря на условията, въведени в хипотезата на чл. 83 ГПК; правните норми на европейското право, ратифицирани от Република България, дерогират ли правните норми на националното законодателство, и длъжен ли е българският съд да ги приложи с предимство. Обстоятелството, че ищецът изтърпява наказание в място за лишаване от свобода, не обуславя наложителност от различно приложение на процесуалните правила относно границите на служебното начало в гражданския процес и неговото конкретно проявление при отстраняване на нередовностите на извършените от страната процесуални действия. Не се установява от настоящия съдебен състав и съдебна практика, която да налага отклонение от правилото, че препис от исковата молба се връчва само на насрещната страна в производството. Доброто и надлежно организиране на воденето на собствените им дела е част от дължимата лична грижа на страните в процеса. Тези положения настоящия състав не намира основание да ревизира в производството по чл. 280, ал. 1 ГПК и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото установените практически разрешения по първия въпрос, включително тези, възприети в обжалваното определение, съответстват на точното прилагане на закона. Второто питане няма обуславящо значение за изхода на делото. По този въпрос съдът не се е произнесъл с определението си, а относно свързаното с въпроса оплакване, че делото не е разгледано в открито съдебно заседание – то становището на съда, че такова не се следва във фазата по проверка редовността на исковата молба, не сочи за нарушение на правото на ЕС и международното право.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2014

както следва: 1. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” и ефикасни средства за защита по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права в ЕС отказа на българските съдилища да присъдят обезщетение за незаконно лишаване от свобода на известна личност и общественик, което е извършено в нарушение на чл. 5, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и дори българският съд го е отменил като неправомерно, 2. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права в ЕС извършеното от българския съд игнориране на основните доказателства по делото, 3. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС превратното тълкуване, изопачаване и извращаване дори на категоричните доказателства, събрани по делото в съдебното решение, 4. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС отказа на българския съд да обсъди и анализира всички представени от ищцовата страна доказателства, 5. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС отказът на българския съд да бъде събрано и приобщено основното поискано доказателство по делото, включително и да бъде изискано и приобщено като писмено доказателство по делото сл. дело №6/2001 г., 6. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС голословното твърдение на българския съдия в обжалваното решение/невярното твърдение, че уж неправомерното постановяване на незаконното „задържане на 18.01.2007 г. и влезлия в законна сила съдебен акт, с който е установена незаконността на задържането били постановени при различна фактическа обстановка/ като за установяването на истината на визираната обстановка умишлено съдебният състав не е събрал необходимите доказателства, които са били поискани своевременно от ищеца още с исковата молба, 7. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС изопачаването и извращаването както на закона, така и на константната практика на ВКС от българските съдилища, 8. неизпълнението на задължението на българския съд да анализира по правилата на формалната и юридическата логика на всички доказателства по делото и тяхното изопачаване и извращаване представлява ли нарушение на изискването за справедлив процес, залегнало в чл. 47 от Х. за основните права в ЕС, 9. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС извършеното от българския съд игнориране на основните доказателства по делото, 10. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС превратното тълкуване, изопачаване и извращаване дори на категоричните доказателства събрани по делото в съдебното решение, 11. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС излагането от българския съд голословните и неподкрепени с никакви доказателства/понеже такива не съществуват/ неверни твърдения от съдебния състав, които ползва като псевдомотиви с цел неправомерно да избави ответника-деликвент от следващата му се гражданска отговорност, 12. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС отказа на българския съд да обсъди и анализира всички представени от ищцовата страна доказателства, 13. неизпълнението на задължението на българския съд да анализира по правилата на формалната и юридическата логика на всички доказателства по делото и тяхното изопачаване и извращаване представлява ли нарушение на изискването за справедлив процес, залегнало в чл. 47 от Х. за основните права на ЕС, 14. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС извършеното от българския съд недобросъвестно поведение, изразяващо се в отказ да бъдат разпитани свидетелите относно конкретно изясняване на конкретни факти и обстоятелства, а след това черпейки права за ответника-деликвент от собственото си неправомерно поведение да впише в обжалваното неправомерно решение, че отхвърля иска, понеже точно фактите и обстоятелствата, за които съдебният състав умишлено не е събрал доказателства, които са му били предоставени от ищеца под предлог, че уж доказателствената тежест била на ответника бил „недоказан”, 15. представлява ли нарушение на изискването за „справедлив процес” по смисъла на чл. 47 от Х. за основните права на ЕС изложеното от българския съд в обжалваното решение неправомерното твърдение на българския съд, че уж при упражняване на процесуални права ответникът имал право да извърши престъпления и деликти, 16. правната норма на чл. 47, ал. 1 от Х. за основните права на ЕС задължава ли българската държава да осигури ефективни правни средства за защита пред съд за извършените от ответниците деликти срещу известен политик с Проевропейски и Е. разбирания, известен борец против мафията и корупцията в България, включително чл. 47, ал. 1 от Х. за основните права на ЕС задължава ли държавите членки да провеждат публичен и справедлив процес срещу деликвента от независим и безпристрастен съд и да присъждат справедливо обезщетение на пострадалия за причинените му имуществени и неимуществени вреди, 17. правната норма на чл. 1 от Х. за основните права на ЕС задължава ли държавата член на ЕС, включително и България да съблюдава човешкото ненакърняване на човешкото достойнство на всеки гражданин на ЕС, включително и на известния борец против мафията и корупцията адв. Н. Н. и при неговото накърняване както в процесния случай длъжна ли е държавата членка на ЕС, включително и България да му окаже необходимата защита, включително и посредством осъдително решение по предявения деликтен иск, предявен за причинените му огромни и непоправими неимуществени вреди и неизпълнението на визираните задължения представлява ли нарушение на правото на ЕС, 18. неизпълнението на задълженията на националния съд на държавата членка на ЕС, включително и България, залегнало в чл. 1 от Х. за основните права на ЕС представлява ли нарушение на правото на ЕС, включително и основание за отмяна на неправомерното съдебно решение на националния съд.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право