–1/ “ Има ли задължение съда да тълкува националното право в духа и смисъла на европейското право и според тълкуването му от СЕС“. И 2/ „ Вътрешноправната норма /независимо от ранга й/, приета по транспонирането на Директива по смисъла на чл. 288 ДФЕС, трябва ли да се прилага напълно съобразено с Директивата. Поддържано е, че решението било постановено в противоречие с решение по к. д. №******г. на КС на РБ и решения на СЕС. Страната е отговорила на въпроса като е посочила, че ВКС имал постоянна практика, според която когато отделни разпоредби противоречат на нормативен акт от по-висока степен съдилищата прилагат акта от по-висока степен. Обяснила е механизма и значението на транспониране на норми от общностното право. Разгледани са подробно са текстове от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на съвет от 16.09.2009г. Цитирани са и текстове от Четвърта директиваза автомобилно застраховане. Страната е развила накратко и разбиране за това, че отказа на представителя на застрахователя да предприеме действия, следва да се тълкува като основание да бъде ангажирана отговорността на ответника като общностното право се съобрази при прилагане на националното законодателство. В заключение кратко е посочено, че като не е тълкувал чл. 284 КЗ /отм./ в светлината на разгледаната директива, въззивният съд е постановил неправилно решение. Поддържано е и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е поставен въпросът – „ Легитимиран ли е съответният компенсаторен орган в държавата- членка на ЕС да отговоря на претенции за заплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата, в която застрахователят / на виновния водач/, регистриран в друга държава – членка на ЕС е в производство по несъстоятелност, респ. прави ли разграничение гореописаната разпоредба дали застрахователя е в производство по несъстоятелност или не. Страната е посочила, че липсвала съдебна практика, която да „отговаря на този въпрос“. Развити са съображения свързани със споразумение от 17.12.1953 под егидатата на ИК за Европа на Обединените нации във връзка с улеснение реализацията на правата на граждани пострадали от ПТП. Застъпено и развито е накратко разбирането на касатора, че след като съдилищата били приели, че пострадалата има право на обезщетение пред компетентния орган в Румъния, то и НББАЗ имал регресно право, което следвало както Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета, така и от заключение на Генералния адвокат. Други доводи не са развити.