чл. 628 ГПК

Следва ли отговорът, даден в т. 10б от тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да бъде прилаган и в изпълнителния процес, или съществува противоречие между чл. 99 ЗЗД, и чл. 226 ГПК и респ. в тази си част тълкувателната практика на ВКС, следва да бъде приета за неправилна. Следва ли институтът на крайната нужда /чл. 26 - чл. 35 ЗЗД/ да бъде разглеждан като част от задължението на съда по реда на чл. 7, ал. 3 ГПК, изразяващо в задължението същият да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, предвид и приложното поле на ПЕС и на негови източници - 169 Договора за функциониране на ЕС, Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Решение от 17 май 2022 г. по дело С-600/2019 по описа на СЕС, решение от 17 май 2022 г. по съединени дела С-693/2019 и С-831/2019 по описа на СЕС, Определение от 18 декември 2023 г. по дело С-231/23 по описа на СЕС, и др? Предвид разпоредбата на чл. 121 Конституцията на Република България, съгласно която, целта на съдебните производства е да бъде установена истината, противоконституционно ли е ограничението: 1.1. въззивният съд да се произнася само по оплакванията, изложени във въззивната жалба, когато следва да бъде потвърден или постановен съдебен акт, която противоречи на Конституцията, закона, трайната съдебна практика на ВКС или на източник на Право на ЕС; 1.2. страна по делото да представи относими за правилното решаване на същото доказателства, които са й били известни, но не е предприела действия пред първоинстанционния съд в тази насока.; Предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 2 Конституцията на Република България, във връзка с Решение по дело С-279/2009 на CEC - DEB, съгласно която всички граждани са равни пред закон, респ. със същите права се ползват и юридически лица, противоконституционно ли е ограничението на разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК, чрез която се предоставя привилегия само на кредитните институции, спрямо другите участници в кредитния пазар и/или други дружества, чието счетоводство - въз основа на нормативен акт или по своя инициатива - търпи проверка от лицензиран експерт-счетоводител /одитор/, и следва ли да се счита, че същата нарушава забраната за дискриминация, съгласно чл. 19, ал. 2, изречение второ, предложение последно Конституцията на Република България, във връзка с чл. 10 ДФЕС, чл. 21, предложение единадесет /имотно състояние/ от Хартата на основните права на ЕС, във връзка с чл. 54, ал. 1 ДФЕС, и практиката на СЕС /Решение по дело С-279/2009 на CEC - DEB/, както и поставя ли потребителите в неравноправно положение спрямо юридическите лица, които се ползуват от горепосочената правна норма. Представлява ли разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК, привилегия за кредитните институции, спрямо другите участници в кредитния пазар и/или други дружества, чието счетоводство - по закон или по своя инициатива - търпи проверка от лицензиран експерт-счетоводител /одитор/, и следва ли да се счита, че същата нарушава забраната за дискриминация, съгласно чл. 10 ДФЕС, чл. 21, предложение единадесет /имотно състояние/ от Хартата на основните права на ЕС, във връзка с чл. 54, ал. 1 ДФЕС, и практиката на СЕС /Решение по дело С-279/2009 на СЕС - DEB/, както и поставя ли потребителите в неравноправно положение спрямо юридическите лица, които се ползват от горепосочената правна норма?