чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

Императивно ли е задължението на националния съд, инкорпорирано и в чл. 7, ал. З ГПК, служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител - винаги, когато предмет на делото е и/или произхожда от такъв вид договор или задължението е обуславящо от вида иск и/или фактите и обстоятелствата по конкретното дело?
Липсата на подадено възражение по реда и при условията на чл. 414 ГПК освобождава ли националния съд от задължението по чл. 7, ал. 3 ГПК?
В колизия ли е обжалваното решение с европейското законодателство, в това число и практиката на Съда на Европейския съюз, гарантираща защитата на потребителите с Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори?
Имплицитно приеманата сила на пресъдено нещо на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение в колизия ли е с практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори?
В колизия ли са нормите на чл. 7, ал. 3 ГПК и на чл. 424 ГПК?
Правото по чл. 424 ГПК преклудирано ли е в хипотезата, когато длъжникът не е могъл да се снабди в срока по чл. 414 ГПК с писмени доказателства, ако те са представени по дело, образувано на друго правно основание и задължение на съда ли е да приложи нормата на чл. 424 ГПК, както и представляват ли тези писмени доказателства „нови“ такива по см. на чл. 424 ГПК?
Неналичие на хипотезите по чл. 424 ГПК изключва ли императивното задължение на съда по чл. 7, ал. З ГПК?
Практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, дерогира ли разпоредбата на чл. 424 ГПК?
Задължен ли е въззивният съд, когато пред него за пръв път се представят писмени доказателства относими и допустими по правния спор, да ги подложи на преценка, поради което да изложи фактически и правни изводи с оглед фактическите твърдения на страните?
При заемно правоотношение, произходящо от договор за потребителски кредит, кои общи условия са релевантни - тези при които е сключен договорът или тези при които е сключено последващо съглашение (анекс)?
При заемно правоотношение, произходящо от договор за потребителски кредит, към момента на отпочване на производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - кои общи условия са релевантни, тези при които е сключен договорът или тези към датата на заявлението по чл. 417 ГПК?
В исковия процес, релевантна ли е преценката на договорното правоотношение в неговата цялост, произходящо от договор за потребителски кредит или относим е само последващо сключено между страните съглашение - обект на заповед за незабавно изпълнение?
Може ли въззивният съд да тълкува предмета и обема на търсената защита, вкл. - като изменя същите?