Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: […]
2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли да се приложи чл. 67 ЗС по отношение на носителя правото на строеж, когато упражняването на това право е поставено под условие, независещо от волята и възможностите на носителя му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Уговорките за месечни лимитни парични стойности освобождават ли НЗОК от задължението за плащане на болнична помощ, оказана и отчетена над тези стойностни лимити? Дерогират ли се и до каква степен правилата на договора за болнична помощ от императивната правна уредба в областта на задължителното здравно осигуряване?
Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства?
Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказана болнична медицинска помощ и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители?
Преценката във връзка с разходване бюджета на НЗОК през бюджетната година преценка по целесъобразност ли е и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол?
Въззивният съд обвързан ли е с преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК, когато се налага изслушването на свидетели или вещи лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли съдебният акт да бъде мотивиран по съществените въпроси за съдопроизводството?
При проверка на законосъобразността и правилността на първоинстанционното решение, следва ли въззивният съд да обсъди всички съществени доводи на страните и всички събрани по делото доказателства?
Допустимо ли е съдът по свой почин да променя параметрите на предмета на правния спор, обема и вида на търсената защита?
Следва ли решаващият съд да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан?
Въззивният съд дължи ли даване на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада от първоинстанционния съд и дадените указания?
Отговорността по чл. 49 ЗЗД предпоставя ли се от вреди, причинени на пострадалия, от обстоятелството вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, от обстоятелството вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от привлечения за отговорност по чл. 49 ЗЗД, както и от обстоятелството лицето, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, да има вина за причинените вреди?
Подлежи ли на доказване противоправността на деянието на дееца при иск за непозволено увреждане?
Каква е обвързващата доказателствена сила на частния свидетелстващ документ?
Следва ли решаващият съд при преценка на свидетелските показания на заинтересован свидетел да вземе предвид другите доказателства от съдопроизводството относно спорните факти и обстоятелства?
Следва ли решаващият съд при преценка на размера на справедливото обезщетение да се съобрази с обективно съществуващите обстоятелства относно претърпените от пострадалия болки и страдания?
Бездействието на пострадалия относно предотвратяване и/или намаляване на болките и страданията и техния интензитет основание ли е за намаляване на обезщетението за непозволено увреждане, изразяващо се в болки и страдания?
Нарушава ли равенството пред закона обосноваването на съдебното решение с доказателства и доказателствени средства, които не са предварително допуснати като допустими в съдопроизводството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните? Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки? Длъжен ли е въззивният съд, като втора инстанция по съществото на спора, да изложи в решението си собствени мотиви, отразяващи неговата решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, както и да обсъди в тях всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите и доказателствата, на които се основават? Налице ли е валидно изменение на договор за изработка, сключен по реда на ЗОП /отм./, относно обема на възложената работа, при отсъствие на допълнително писмено споразумение между страните, както и дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, извън възложените му с договор, сключен по реда на ЗОП /отм./?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Може ли при прилагане на текста на нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, съдът да въвежда допълнителни изисквания към начина на изчисляване, непредвидени в текста на нормата като въвежда изисквания при преизчислението да се съобразява броя на манипулираните фази /каквото изискване не е въведено в текста на чл. 50, ал. 2/, както и да въвежда включване при преизчислението на параметри на допълнителни съоръжения - напр. автоматичен предпазител, след като в нормата изрично и изчерпателно са изброени съоръженията, чиито характеристики се вземат предвид при преизчисляването - кабели и проводници? Следва ли когато се правят корекции по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ получената сума при преизчислението да не бъде фактурирана изцяло, а да се фактурира една трета от нея /както намира за правилно в случая съда, съгласно заключението на вещото лице/ като се има предвид, че процесното средство за търговско измерване /СТИ/ представлява трифазен електромер, при който само една от трите фази е манипулирана? Според текста на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ следва ли при изчисляване пропускателна способност на присъединителните съоръжения да се вземат предвид само показателите на тези съоръжения, които са изрично и изчерпателно изброени в текста- кабели и проводници, или следва да се включват и други неизброени в текста на нормата съоръжения - например автоматични предпазители? Допустимо ли е съдът да препише изводите на вещото лице за неправилното приложение на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ и по този начин да мотивира решението си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Искане за извършване на изпълнителни действия по перемирано изпълнително дело, което не е формално прекратено, прекъсва ли давността?
Предприети от взискател действия след прекратяване по право на изпълнителното производство (по перемирано изпълнително дело) валидни и допустими ли са?
Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г. (приемането на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), новата погасителна давност за вземането откога започва да тече – от последното валидно изпълнително действие, извършено в рамките на висящо изпълнително производство или от датата на изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?
От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/1980 г., извършена с т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано, респ. прекратено по право преди приемането му?
Налице ли е висящ изпълнителен процес, който е прекратен на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, ако след прекратяването му са предприети действия по принудително изпълнение, и могат ли такива действия да доведат до спиране на давността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Какви критерии следва да бъдат взети предвид при определяне на един договор за ипотека като възмезден или безвъзмезден? Възмезден ли е договорът за ипотека, когато ипотекарният длъжник не е страна по главното задължение, което обезпечава ипотеката, и липсват облигационни връзки между ипотекарния длъжник и длъжника или кредитора по главното задължение?
Длъжен ли е въззивният съд да формира вътрешното си убеждение, спазвайки правилата на формалната логика, опита и научното знание?
Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, освободена ли е при това положение въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивно обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?
При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?
При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина на извършване на деликта?
Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?
Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията?
Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?
Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?
Когато въззивната инстанция се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?
Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?
При формиране на изводи за наличие или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва ли същият да бъде безспорно установен или предположението за такъв е достатъчно?
При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП?
Обвързан ли е съдът с показанията на свидетелите или заедно с установените факти по делото ги преценява по свое вътрешно убеждение?
Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност?
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?
Следва ли въззивният съд при формиране на извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, да вземе предвид поведение на пострадалия, за което няма конкретни твърдения и фактически основания в отговора на исковата молба, както и в депозираната въззивна жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

След като Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съдилищата, следва ли да се ползва същата за ориентир при определяне на дължимия размер на адвокатско възнаграждение от загубилата делото страна? Коя е приложимата редакция на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - към датата на образуване на съдебното производство или към датата на приключването му? Какви са критериите за пропорционалност на съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела