всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: […]
2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При установено противоречие между националната правна уредба на погасителната давност и правото на ЕС длъжен ли е съдът да остави без приложение тези разпоредби от националното законодателство, които противоречат на правото на ЕС, или съдът може чрез превратно тълкуване на националното право да създаде и приложи ново правило за началния момент, от който започва да тече погасителната давност, което счита за съответстващо на Директива 93/13/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диляна Господинова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е в производство по чл. 422 ГПК съдът да приеме, че намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК, когато се отнася за приложението на чл. 23 ЗПК по потребителски кредит, включително за изменение на основанието на иска чрез заменяне или добавяне на друго основание?
Допустимо ли е съдът по свой почин служебно да измени основанието от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл. 422 ГПК в извъндоговорно, ако същото вземане е претендирано на договорно основание, а съдът е приел, че договорът е нищожен?
Допустимо ли е в производството по чл. 422 ГПК да не намират приложение правилата на чл. 214 ГПК между търговец и търговец и физическо лице и физическо лице, но същите правила да намират приложение между потребител и търговец и съгласно която разпоредба търговецът може да изменя основанието на своя иск от договорно в извъндоговорно?
Допустимо ли е в производството по чл. 422 ГПК да не намират приложение правилата на чл. 214 ГПК между търговец и търговец, и физическо лице и физическо лице, но същите правила да намират приложение между потребител и търговец и търговецът да може да изменя основанието на своя иск от договорно в извъндоговорно/съдът да изменя служебно основанието от договорно в извъндоговорно, като служебно се уважава искането за главница и същото положение представлява ли нарушение на принципа на равностойност?
Счита ли се за изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 33а, ал. 2 ЗПК за ясен и разбираем език на методиката на банката, когато за формирането на стойността на компонент от методиката банката-кредитодател сама субективно и селективно избира кои стойности от публичните данни на БНБ да използва?
Ясна и разбираема ли е методиката на банката, за формирането на която управителният орган на банката решава кои колони от данни да бъдат използвани за формирането на референтния лихвен процент, без обаче на потребителя да е предоставена информация относно механизма и критериите, въз основа на които са избрани точно тези колони/данни измежду всички останали?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения за незаконосъобразността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да проверява всички правно релевантни факти, да преценява сам всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да решава въпросите, включени в предмета на спора, осигурявайки правилното прилагане на процесуалния закон?
При какви предпоставки следва да се присъдят разноски на ищеца при направен отказ от иск?
Длъжен ли е съдът да приложи принципа за защита на оправданите правни очаквания в правен спор, свързан с договор за обществена поръчка?
Договорът за обществена поръчка единствено частно- правен характер ли има или сключването му е резултат на смесен фактически състав с публичноправни и гражданскоправни елементи?
Длъжен ли е съдът да приложи основни правни принципи на ЕС и следва ли да направи съответна проверка за тяхната приложимост при постановяване на актовете си?
Длъжен ли е съдът да приложи императивна правна норма?
Принципът на защита на оправданите правни очаквания приложим ли е в случаите, когато държавни дружества влизат в търговски и граждански правоотношения, или е приложим само в случаите, когато влизат в административни правоотношения или сключват административен договор?
При направен отказ от иск поради приключило преюдициално дело налице ли са предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца?
Прилагането на института на погасителната давност зависи ли от волята на длъжника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

е задължение на самия касатор, като същият не може да бъде извеждан служебно ВКС от изложените в жалбата или в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обстоятелства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При искове, по които използването на марката следва да бъде доказано, преценката за използване от компетентността на съда ли е, или може да бъде възложена на вещо лице?
По иск с правно основание чл. 12, ал. 5 ЗМГО може ли фактът на неизползване на марката от страна на заявителя да бъде тълкуван като наличие на недобросъвестност, ако ответникът е имал намерение да използва марката, но не е започнал използването поради наличието на висящ между страните правен спор относно тази марка?
По иск с правно основание чл. 12, ал. 5 ЗМГО следва ли съдът да извърши преценка на всички фактически и правни отношения между страните, включително и постановени съдебни решения между тях по спорове, свързани с нарушени права на интелектуална собственост?
Налице ли е недобросъвестност по смисъла на чл. 12, ал. 5 ЗМГО, ако не е доказано намерението на ответника да увреди интересите на ищеца или да извлече неправомерна облага?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Задължена ли е долустояща съдебна инстанция да приложи указания или съдебна практика на по-горна национална юрисдикция, когато същите противоречат на правото на Европейския съюз в областта на защитата срещу неравноправни клаузи, и следва ли при наличие на такова противоречие тази практика да бъде оставена без приложение? Допуска ли се извод за изпълнение на задълженията на банката по чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 ЗКИ въз основа единствено на обща договорна клауза, която съдържа декларативно позоваване на валутен риск, без в преддоговорния етап да е предоставила на кредитополучателя конкретна, количествено измерима и проверима информация относно механизма за неговото възникване, икономическите последици и начина на изчисляване на задълженията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Подлежи ли на репарация всяка имуществена вреда от действията и бездействията на националните държавни органи, поради които в съществено нарушение на ПЕС частноправен субект е лишен от право на собственост?
Акцесорното вземане по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД върху дължимо обезщетение за някои вреди по причина на допуснатото съществено нарушение на ПЕС лишава ли увреденият частноправен субект от възможност да претендира обезщетение и за други вреди със същата причина?
Тече ли погасителна давност по вземане за обезщетение за вреди от съществено нарушение на правото на Европейския съюз преди чл. 2в ЗОДОВ да стане част от обективното ни право, т. е. в периода преди да влезе в сила ЗИДЗОДОВ – обн. ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.?
По иска по чл. 2в ЗОДОВ следва ли да се ангажира отговорността на държавата за неизпълненото задължение на НС да отмени норма от вътрешното право, която противоречи на Правото на Европейския съюз (ПЕС), когато вредите произтичат пряко от действието, респ. бездействието на друг държавен орган, в случая: 1) от неизпълненото задължение на националния съд в съдебния акт да не приложи норма от вътрешното право, която противоречи на наднационалния правен ред, а при съмнение като единствена и последна инстанция по делото – да направи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), и 2) от неизпълненото задължение на Министерски съвет на Република България да внесе законопроект, синхронизиращ националното законодателство с ПЕС?
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички своевременно въведени възражения, които ответникът поддържа в защитата си по иска пред втората инстанция?
Когато по иска по чл. 4, пар. 3 ДЕС/чл. 2в ЗОДОВ нарушението на ПЕС е основано на тълкуването, извършено с решението от 14 януари 2021 г. по дело С-393/2019 СЕС, и на утвърдено от наказателния съд споразумение, с което на основание чл. 242, ал. 8 НК е отнето превозно средство, собственост на лице, различно от дееца, възниква ли вземане за обезщетение в полза на бившия собственик на превозното средство, ако е недобросъвестен в смисъла, разяснен с решението на СЕС, при такова въведено възражение как се разпределя доказателствената тежест и за отговора има ли значение, че бившият собственик не е искал връщане на превозното средство, което е било иззето като веществено доказателство по наказателното дело (чл. 111 НПК)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Императивно ли е задължението на националния съд, инкорпорирано и в чл. 7, ал. З ГПК, служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител - винаги, когато предмет на делото е и/или произхожда от такъв вид договор или задължението е обуславящо от вида иск и/или фактите и обстоятелствата по конкретното дело?
Липсата на подадено възражение по реда и при условията на чл. 414 ГПК освобождава ли националния съд от задължението по чл. 7, ал. 3 ГПК?
В колизия ли е обжалваното решение с европейското законодателство, в това число и практиката на Съда на Европейския съюз, гарантираща защитата на потребителите с Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори?
Имплицитно приеманата сила на пресъдено нещо на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение в колизия ли е с практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори?
В колизия ли са нормите на чл. 7, ал. 3 ГПК и на чл. 424 ГПК?
Правото по чл. 424 ГПК преклудирано ли е в хипотезата, когато длъжникът не е могъл да се снабди в срока по чл. 414 ГПК с писмени доказателства, ако те са представени по дело, образувано на друго правно основание и задължение на съда ли е да приложи нормата на чл. 424 ГПК, както и представляват ли тези писмени доказателства „нови“ такива по см. на чл. 424 ГПК?
Неналичие на хипотезите по чл. 424 ГПК изключва ли императивното задължение на съда по чл. 7, ал. З ГПК?
Практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, дерогира ли разпоредбата на чл. 424 ГПК?
Задължен ли е въззивният съд, когато пред него за пръв път се представят писмени доказателства относими и допустими по правния спор, да ги подложи на преценка, поради което да изложи фактически и правни изводи с оглед фактическите твърдения на страните?
При заемно правоотношение, произходящо от договор за потребителски кредит, кои общи условия са релевантни - тези при които е сключен договорът или тези при които е сключено последващо съглашение (анекс)?
При заемно правоотношение, произходящо от договор за потребителски кредит, към момента на отпочване на производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - кои общи условия са релевантни, тези при които е сключен договорът или тези към датата на заявлението по чл. 417 ГПК?
В исковия процес, релевантна ли е преценката на договорното правоотношение в неговата цялост, произходящо от договор за потребителски кредит или относим е само последващо сключено между страните съглашение - обект на заповед за незабавно изпълнение?
Може ли въззивният съд да тълкува предмета и обема на търсената защита, вкл. - като изменя същите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да приеме съпричиняване, когато експертизата не съдържа данни за техническата изправност и наличието на предпазни колани и изводите й се основават на предположение?
Допустимо ли е съдът да отчита „липса на лечение като съпричиняване, при положение че пострадалият е предприел действия, но по обективни причини (финансови, семейни) не е извършил операция?
Допустимо ли е съдът да отчита като съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД непредприемането на лечение, когато пострадалият е предприел мерки според възможностите си, а бездействието се дължи на обективни социални и финансови причини, а не на умишлено пренебрегване на лекарски предписания?
Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да отчита реалните страдания и доживотния характер на травмата (медиален менискус, необходимост от операция), когато са налице доказателства за трайно влошаване и невъзможност за пълно възстановяване?
Следва ли въззивният съд да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство?
Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД, следва ли съдът да вземе предвид всички конкретни за случая обстоятелства, които имат отношение за определяне на справедливо обезщетение, в това число и социалните и икономически условия в страната, съответно и в каква степен ищцата е в състояние да възстанови психоемоционалния си статус от преди катастрофата, като приложи критериите „продължителност на психоемоционалния срив?
Следва ли при прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, категорично да е установено, че пострадалият е допуснал формално нарушение на ЗДвП и обективно е допринесъл за настъпване на вредата?
Налице ли е в настоящият случай противоречие при прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД с постановеното в решение на ВКС, ТК, II т. о. по т. д.№525/2008 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела