чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК
Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: […]
2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения за незаконосъобразността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи?
Длъжен ли е възивният съд служебно да проверява всички правнорелевантни факти, да преценява сам всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да решава въпросите, включени в предмета на спора, осигурявайки правилното прилагане на процесуалния закон?
При какви предпоставки следва да се присъдят разноски на ищеца при направен отказ от иск?
Длъжен ли е съдът да приложи принципа за защита на оправданите правни очаквания в правен спор, свързан с договор за обществена поръчка?
Договорът за обществена поръчка единствено частноправен характер ли има или сключването му е резултат на смесен фактически състав с публичноправни и гражданскоправни елементи?
Длъжен ли е съдът да приложи основни правни принципи на ЕС и следва ли да направи съответна проверка за тяхната приложимост при постановяване на актовете си?
Длъжен ли е съдът да приложи императивна правна норма?
При направен отказ от иск поради приключило преюдициално дело налице ли са предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца?
Присъжда ли се юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, когато юридическо лице - страна в процеса, е представлявано по делото от своя законен представител по чл. 30, ал. 1 ГПК, а не от юрисконсулт съобразно чл. 32, т. 3 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 108 ЗС, чл. 13 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 30 ал. 1 ГПК, чл. 32 т. 3 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 74 ЗС, чл. 78 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 4 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли разходите за застрахователни премии по допълнително сключената застраховка “Защита на плащанията, чието заплащане е предвидено в договора за потребителски кредит, едновременно с вноските по заема, да бъдат част от “общи разходи по кредита за потребителя” по смисъла на чл. 3, буква ж от Директива 2008/48 и пар. 1, т. 1 ЗПК, съответно да бъдат включени в годишния процент на разходите (ГПР)?
При извършване на проверка от съда дали застрахователната премия по допълнително сключената застраховка представлява разход по кредита, следва ли да се вземат предвид всички установени по делото фактически обстоятелства, имащи отношение към правилното решаване на въпроса независимо от момента на тяхното възникване?
Може ли да се счита за пропорционално приложението на санкцията по чл. 22 ЗПК, когато същото е обосновано с неравноправност на клауза от процесния договор, която не е приложена и не е произвела действие между страните, като основните престации по договора са изпълнени така, както са договорени и без нея?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна и за правилното приложение императивна материалноправна норма?
Може ли съдът да проверява дали ГПР, посочен в процесния договор, отговаря на действително приложения, съответно кои разходи са включени в него, както и дали отговаря на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, посредством общодостъпен калкулатор или е необходимо тези факти да се установяват чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Разполага ли кредиторът с вземания за разноски за съхранение и пазене на ремонтирана движима вещ, с възможност да защити и реализира привилегията си на предпочтително удовлетворение на вземанията за тези разноски, произтичаща от упражненото право на задържане по чл. 91 ЗЗД и чл. 315 ТЗ, в рамките на индивидуално принудително изпълнение, инициирано от същия този кредитор, когато собственикът на вещта не е предявил иск за нейното връщане и поради това възражението за право на задържане не може да бъде релевирано по съдебен ред?
Необходимо ли е съдебно признание на правото на задържане, за да се реализира привилегията на предпочтително удовлетворение по чл. 136, т. 4 ЗЗД (да се приложи от съдебния изпълнител) в рамките на индивидуално принудително изпълнение за тези вземания срещу собственика на вещта?
Допустимо ли е правото на задържане да бъде предявено като самостоятелен иск, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск за защита на вземанията за разноски по ремонт, съхранение и охрана на движима вещ, предявени срещу собственика й?
Допустимо ли е правото на задържане да бъде предявено като самостоятелен иск, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск за защита на вземанията за разноски по ремонт, съхранение и охрана на движима вещ, предявени срещу собственика й?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При установено противоречие между националната правна уредба на погасителната давност и правото на ЕС длъжен ли е съдът да остави без приложение тези разпоредби от националното законодателство, които противоречат на правото на ЕС, или съдът може чрез превратно тълкуване на националното право да създаде и приложи ново правило за началния момент, от който започва да тече погасителната давност, което счита за съответстващо на Директива 93/13/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е в производство по чл. 422 ГПК съдът да приеме, че намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК, когато се отнася за приложението на чл. 23 ЗПК по потребителски кредит, включително за изменение на основанието на иска чрез заменяне или добавяне на друго основание?
Допустимо ли е съдът по свой почин служебно да измени основанието от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл. 422 ГПК в извъндоговорно, ако същото вземане е претендирано на договорно основание, а съдът е приел, че договорът е нищожен?
Допустимо ли е в производството по чл. 422 ГПК да не намират приложение правилата на чл. 214 ГПК между търговец и търговец и физическо лице и физическо лице, но същите правила да намират приложение между потребител и търговец и съгласно която разпоредба търговецът може да изменя основанието на своя иск от договорно в извъндоговорно?
Допустимо ли е в производството по чл. 422 ГПК да не намират приложение правилата на чл. 214 ГПК между търговец и търговец, и физическо лице и физическо лице, но същите правила да намират приложение между потребител и търговец и търговецът да може да изменя основанието на своя иск от договорно в извъндоговорно/съдът да изменя служебно основанието от договорно в извъндоговорно, като служебно се уважава искането за главница и същото положение представлява ли нарушение на принципа на равностойност?
Счита ли се за изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 33а, ал. 2 ЗПК за ясен и разбираем език на методиката на банката, когато за формирането на стойността на компонент от методиката банката-кредитодател сама субективно и селективно избира кои стойности от публичните данни на БНБ да използва?
Ясна и разбираема ли е методиката на банката, за формирането на която управителният орган на банката решава кои колони от данни да бъдат използвани за формирането на референтния лихвен процент, без обаче на потребителя да е предоставена информация относно механизма и критериите, въз основа на които са избрани точно тези колони/данни измежду всички останали?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения за незаконосъобразността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да проверява всички правно релевантни факти, да преценява сам всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да решава въпросите, включени в предмета на спора, осигурявайки правилното прилагане на процесуалния закон?
При какви предпоставки следва да се присъдят разноски на ищеца при направен отказ от иск?
Длъжен ли е съдът да приложи принципа за защита на оправданите правни очаквания в правен спор, свързан с договор за обществена поръчка?
Договорът за обществена поръчка единствено частно- правен характер ли има или сключването му е резултат на смесен фактически състав с публичноправни и гражданскоправни елементи?
Длъжен ли е съдът да приложи основни правни принципи на ЕС и следва ли да направи съответна проверка за тяхната приложимост при постановяване на актовете си?
Длъжен ли е съдът да приложи императивна правна норма?
Принципът на защита на оправданите правни очаквания приложим ли е в случаите, когато държавни дружества влизат в търговски и граждански правоотношения, или е приложим само в случаите, когато влизат в административни правоотношения или сключват административен договор?
При направен отказ от иск поради приключило преюдициално дело налице ли са предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца?
Прилагането на института на погасителната давност зависи ли от волята на длъжника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните по делото доказателства?
Длъжен ли е въззивният съд да основе доводите си при обсъждане на всички, а не на избрани доказателства, доводи, становище и възражение, като обсъди всички относими и допустими доказателства, съобразно наведените от страните доводи и възражения?
Последният поставен въпрос е за справедливо адвокатско възнаграждение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Христова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
е задължение на самия касатор, като същият не може да бъде извеждан служебно ВКС от изложените в жалбата или в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обстоятелства.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При искове, по които използването на марката следва да бъде доказано, преценката за използване от компетентността на съда ли е, или може да бъде възложена на вещо лице?
По иск с правно основание чл. 12, ал. 5 ЗМГО може ли фактът на неизползване на марката от страна на заявителя да бъде тълкуван като наличие на недобросъвестност, ако ответникът е имал намерение да използва марката, но не е започнал използването поради наличието на висящ между страните правен спор относно тази марка?
По иск с правно основание чл. 12, ал. 5 ЗМГО следва ли съдът да извърши преценка на всички фактически и правни отношения между страните, включително и постановени съдебни решения между тях по спорове, свързани с нарушени права на интелектуална собственост?
Налице ли е недобросъвестност по смисъла на чл. 12, ал. 5 ЗМГО, ако не е доказано намерението на ответника да увреди интересите на ищеца или да извлече неправомерна облага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Задължена ли е долустояща съдебна инстанция да приложи указания или съдебна практика на по-горна национална юрисдикция, когато същите противоречат на правото на Европейския съюз в областта на защитата срещу неравноправни клаузи, и следва ли при наличие на такова противоречие тази практика да бъде оставена без приложение? Допуска ли се извод за изпълнение на задълженията на банката по чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 ЗКИ въз основа единствено на обща договорна клауза, която съдържа декларативно позоваване на валутен риск, без в преддоговорния етап да е предоставила на кредитополучателя конкретна, количествено измерима и проверима информация относно механизма за неговото възникване, икономическите последици и начина на изчисляване на задълженията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
чл. 107 ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 17 ал. 1 ЗЗД, чл. 237 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 295 ал. 1 ГПК, чл. 295 ГПК, чл. 366 ЗЗД, чл. 430 ТЗ, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 9 ЗЗД
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.