в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз – основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. ал. 2, предл. трето ГПК“ : 1. Следва ли съдът да съобрази конкретните обективно съществуващи факти по делото, които да разгледа в контекста на цялостното увреждане, както и последиците от това увреждане, причинени от конкретния субект, като формира мотиви по отношение на тяхната съвкупност?; 2. При липса на конкретно посочено извършено правонарушение по сключен застрахователен договор следва ли дружеството да бъде осъдено да заплати обезщетение?; 3. При доказана липса на факт на нарушение на нормите на ЗДвП с влязло в сила постановление/присъда/решение на наказателен съд, не следва ли съдът да съобрази решението си с влезлия в сила акт, като обуславящ поведението?; 4. Следва ли да се изплаща застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случай, че събраните съвкупно налични доказателства относно механизма на събитието категорично сочат, че инцидент е настъпил от използването на машина, която има възможност да се самопридвижва, но в момента на настъпване не се използва като транспортно средство?; 5. Следва ли съдът да присъжда обезщетение за настъпил пътнотранспортен риск по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който не е документиран като пътен инцидент и е надлежно установено, че не е извършено престъпление по транспорта?; 6. Следва ли да се присъжда обезщетение по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при инцидент, който не представлява пътнотранспортно произшествие, не е управляван автомобил, няма водач на автомобил, задвижено е съоръжение, което не се придвижва на колела, не се придвижва на път и не се използва за превоз на пътници и/или товари?; 7. Следва ли съдът да присъжда обезщетение по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при настъпване на инцидент, за който не е необходимо операторът, в случая на машина, част от МПС, да е правоспособен водач на МПС и не притежава съответната категория, но е с правоспособност за оператор на съответната машина?; 8. При налични правоизключващи и противоречиви обстоятелства следва ли съдът да изследва и прецени, както и да мотивира решението си и в частта по отношение на правоизключващите обстоятелства?; 9. Приравняват ли се нарушения при извършвана правнорегламентирана дейност с нарушения, извършени по настъпил риск по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и в конкретния случай следва ли съдът да съобрази извършеното при конкретиката на състоялото се събитие? Според изложеното от касатора, отговорите на тези въпроси „са от значение за точното прилагане на материалния закон, както и за развитието на правото, тъй като целят въвеждане на правна яснота по въпроси, по които ВКС не се е произнасял, както и постановяване на правилен съдебен акт в конкретиката на казуса и съобразен с практиката на Съда на Европейския съюз“.