Норма : чл. 229 ал. 1 т. 7 ГПК

Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството: […]
7. в изрично предвидените в закон случаи.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

са произнесени в решаваща насока от въззивната инстанция при възражение на длъжника за изтекла погасителна давност за цялото вземане по договор за заем, при положение е погасяването на задължението е било договорено на месечни вноски с клуза, че при неплащане на две месечни вноски целия заем става предсрочно изискуем, като заплатените суми не се приспадат. Давността е приета за изтекла с оглед момента на настъпила по силата на уговореното предсрочна изискуемост на целия дълг при неплащане на две последователни вноски – датата 23.10.2013г, като на 24.18.2018г е прието, че е изтекла общата петгодишна давност за целия остатък от главницата, съотнесен към датата на предявяване на иска за вземането по чл. 422 ГПК. Съображенията на Варнески окръжен съд са изложени и за това, че давносттта при договор като процесния следва да се преценява за всяка анюитета вноска поотделно, считано от нейната изискуемост, но само доколкото не е настъпила предсрочна изискуемост на задължението. При допускане на решението до касационно обжалване е съобразено от настоящата инстанция, че този оспорван от касатора мотив на въззивния съд не е имал обуславящо значение за крайния резултат по решението, доколкото предсрочна изискуемост е приета за настъпила. По тези съображения е отклонено искането на страната касационно обжалване да се допусне включително по този правен въпрос, формулиран в изложението. Както е посочено и в определението по чл. 288 ГПК, при допуснато касационно обжалване по обуславящите въпроси, въпросът тече ли давност за всяка отделна вноска при договор за заем, по който връщането на главницата е разсрочено на месечни вноски, или давност започва да тече от крайния падеж, следва да намери отговор в при решаване на делото от настоящата касационна инстанция.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2020

от

1/. От кой момент поражда действие отмяната на Постановление №3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд, извършена с т. 10 Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?; Касаторката твърди, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №45 от 30.03.2017 г. по т. д. №61273/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение №131/23.06.2016 г. по гр. д. №5140/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение №12 от 02.06.2016 г. по т. д. №3788/2014 г. на ВКС, I т. о., решение №451/29.03.2016 г. по гр. д. №2306/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение №269 от 03.02.2016 г. по гр. д. №795/2012 г. на ВКС, III г. о., решение №209 от 02.02.2016 г. по т. д. №1248/2013 г. на ВКС, I т. о., 2/. Кое тълкувателно решение се прилага – т. 10 Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, или Постановление №3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд, ако погасителната давност на вземания по образувано изпълнително дело, при изчисляването й съобразно т. 10 от същото тълкувателно решение, би изтекла едва след неговото постановяване и влизане в сила? Посочва, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №170 от 17.09.2018 г. по гр. д. №2382/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение №51/21.02.2019 г. по гр. д. №2917/2018 г. на ВКС, IV г. о. и 3/. Отразяват ли се на течението на погасителната давност на вземане действията по прекратено по силата на закона изпълнително производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? По този въпрос се сочи противоречие с решение №42/26.02.2016 г. по гр. д. №1812/2015 . на ВКС, IV г. о., – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

от

по чл. 280, ал. 1 ГПК – „по какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му“, като се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без да сочи конкретни решения на ВКС, на които въззивното решение противоречи.