дали при сключване на договора за СМР вместо фигурата на подставено лице не е налице института на сделка, сключена при измама, при която един от участниците в нея е в заблуждение, за да бъде мотивиран да я сключи; Реализирането на такава хипотеза би довело до унищожаема, а не до нищожна сделка; Това придава изключителна необоснованост на съдебния акт; Ако има измама съдът е трябвало да изследва спрямо кого е насочена – спрямо третите лица или спрямо една от страните по сделката, което би имало огромно правно и практическо значение за постановяване на съдебния акт; Решението е вътрешно противоречиво, като приема, че са налице валидни застрахователни правоотношения по процесните полици, които са подписани от В. и ако се приеме тезата на съда, че В. е подставено лице по отношение на договора за СМР, същото следва и по отношение на самите полици, което не е прието от съда, а постановеното е използване на двоен стандарт – от идентични факти се извеждат различни, противоречащи си изводи; Изложеното не обосновава нищожност на „прикритата сделка за СМР, защото една прикрита сделка ако не страда от пороци произвежда желаното действие. По нарушенията на материалния закон: Очевидно неправилни са разсъжденията на съда за нищожност на договора за СМР, поради нарушение на материалния закон /ЗОП/, доколкото възложителят е спазил разпоредбите на чл. 2 от същия; Съдът е интерпретирал погрешно установените действия, като нарушаващи въведения с чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП принцип за публичност и прозрачност, непознавайки тази материя; Внимателен анализ на нормативните изисквания за публикуване/предоставяне на актове, документи и информация, вкл. чрез широк кръг от комуникационни средства води до безспорен извод, че във въззивното решение не се сочи конкретно деяние, с което да е налице неизпълнение/нарушение на нормативните изисквания на ЗОП и ППЗОП, и Директива 2014/24/ЕС; Във въззивното решение липсва подвеждане на конкретни действия от страна на възложителя при провеждането на обществената поръчка спрямо приложимите и цитирани разпоредби на чл. 54, ал. 2 и 3, и чл. 55, ал. 3 ЗОП; Решението е твърде неясно, възложителят не разбира коя от цитираните норми не е спазила неговата администрация при провеждане на конкретната обществена поръчка; За да приеме, че нарушението е резултат от проявена груба небрежност на възложителя, част от която е още при подписването на договора, тъй като очевидно подписът на В. Л. В. за изпълнител не е положен пред възложителя, в това число и при последващия етап за изпълнение на договора, независимо от задължението за съвместно съставяне на протоколи обр. 2 и обр. 10, съдът се е позовал превратно на показанията на свидетеля Н. Н. – директор на ГДПБЗН-МВР, от които е видно изчерпателното спазване на правилата на дирекцията за провеждане на обществени поръчки и които показания в контекста на вътрешните правила на дирекцията, категорично опровергават тезата на въззивния съд за необходимост от подписване на договорите за обществени поръчки от изпълнителя в присъствие на възложителя; Необосновани са изводите на съда за допусната груба небрежност с оглед мястото на подписване на протоколите обр. 2 и обр. 10, доколкото е налице възлагане на консултант по ЗУТ при необходимост да изготвя актове и протоколи по време на строителството, и да организира подписването им; Изначално е несъстоятелно същите актове да бъдат коментирани от съда в контекста на твърдението му, че Н. Н., представляващ възложителя, не бил виждал управителя Л., тъй като същите актове не са подписани от Л. и дори Н. да е бил на строителната площадка, пак е нямало да го види. По очевидната неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: