чл. 109 ал. 1 ЗС

При иск по чл. 109 ЗС търсената от ищеца защита трябва ли да съответства на извършеното от ответника нарушение и ако в хода на делото се установи възможност нарушението да бъде отстранено чрез защита с по-малък интензитет, трябва ли съдът да постанови решение, с което да даде такава защита, а не исканата от ищеца, дори това да не е съобразено изцяло с формулирания в исковата молба петитум?
Счита ли се за доказана, при условията на пълно и главно доказване, причинно-следствената връзка между едно състояние, действие или бездействие и конкретна вреда, когато в доказателствата по делото се съдържат данни за друга възможна причина за вредата, различна от тази, която съдът е приел за установена?
Когато по делото са събрани противоречиви доказателства, относими към установяването на един и същи факт, съдът длъжен ли е да се мотивира защо дава вяра на едните и не дава вяра на другите?
Счита ли се за включен в предмета на делото въпрос, на който първоинстанционният съд не е дал правна квалификация, който не е посочил като спорно обстоятелство между страните и по отношение на който не е разпределил доказателствена тежест в доклада по чл. 146 ГПК, съответно и въззивният съд не е сторил същото в разпореждането по чл. 268 ГПК?
При предявен иск по чл. 64 ЗС съдът длъжен ли е да определи каква е прилежащата площ, необходима за достъп и обслужване на сградата, респ. на самостоятелния обект в нея, а когато с експертизата са представени няколко възможни варианта на това право, съдът длъжен ли е да постанови в решението си кой е правилният вариант?