чл. 79 ал. 1 ЗС

Допустим ли е иск за ревандикация на общи части по предназначение между етажни собственици?
Възможно ли е да съществуват общи части в сграда при липса на етажна собственост върху нея /когато последната е собственост само и единствено на едно лице/?
Образува ли се етажна собственост /чл. 38 ЗС/ при образуване и преобразуване на търговски дружества с държавно имущество, когато на бившите държавни фирми им е била предоставена за управление и стопанисване сграда /или части от сграда/, която впоследствие е била включена в уставния капитал на преобразуваните търговски дружества?
Направеното от владелец на недвижим имот до собственика му признание на правото на собственост на последния върху същия имот, прекъсва ли течащата в полза на владелеца придобивна давност?
Може ли частен документ да има достоверна дата спрямо посочения в него издател? Съставлява ли касаторът „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК по отношение на оспорения частен документ? Необходимо ли е да бъде направено оспорване на истинността на частен документ /по реда на чл. 193 ГПК/, представен по делото от ответника по касация, с посочен като негов издател касатора?
Длъжен ли е въззивният съд да реши спора по същество като мотивира своя съдебен акт - да обсъди доказателствата по делото, относими към предмета на въззивната дейност, както и доводите и възраженията на въззивника?
При какви условия може да се приеме, че съдебно решение е недопустимо?
При какви условия следва да се приеме, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив на съдебно решение, обосноваващо отстраняване му чрез решение за поправка на очевидна фактическа грешка?
Как се отстранява допусната техническа /математическа/ грешка в сбора на сумите, при формирана от съда воля относно размера на исковете?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Определение №/..2025 по дело №/2024

Съставлява ли неизпълнението на задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото съществено процесуално нарушение, което води до неправилност на постановеното от него решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №/..2025 по дело №/2025

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определения по чл. 307 ГПК

съдия Здравка Първанова

Предстои добавяне

чл. 117 ал. 1 ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 303 ал. 1 ГПК, чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 305 ГПК, чл. 306 ал. 3 ГПК, чл. 307 ал. 1 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС

Определение №/..2025 по дело №/2024

В хипотезата на оспорване на достоверността на свидетелски показания, събрани във въззивна инстанция, включително и с аргумент за заинтересованост на свидетел, законосъобразно ли се явява допускането на нови доказателства във връзка с оспорването и за насрещно доказване?
Може ли съдът да кредитира и обсъди показанията на свидетел, допуснат до разпит във въззивна инстанция за конкретни обстоятелства (в конкретния случай „предаване на владение), но не и досежно обстоятелството „разпределение (сделка) на наследство“, при условие че с нарочно определение същият този съд отказва проверка (посредством очна ставка) на оспорените показания на въпросния свидетел с аргумент, че същият не е разпитван за обстоятелствата, за които се иска проверка посредством очна ставка?
Задължен ли е решаващият съд, при преценка на гласни доказателства (такива са показанията на Н. Т. и К. П. досежно подлежащата на доказване „сделка с наследство“) и при констатирано противоречие между гласните доказателства, да посочи съображения: защо не дава вяра на свидетел (в случая П., установяващ уговорки за неосъществена сделка между сестрите с процесния имот от 2016 – 2017 г.) и защо приема неговите свидетелства за недостоверни, респективно защо приема за достоверни свидетелствата на Н. Т. за сделка по разпределение на наследство между сестрите от 2011 г., в контекста на приложение на чл. 172 ГПК?
С какви действия (въздействия) върху имот следва да бъде разграничено владението от държането на ваканционен имот или по-точно имот, който не служи за постоянно живеене и който се ползва периодично и временно от съсобственици и трети лица, включително?
Какво е значението на съхраняването и предаването на ключ от ваканционен имот (с характеристиките по предния въпрос) и по какъв критерий следва да се разграничи предаването на ключ от имота в контекста на: предаването на ключ за опразване и продажба на жилището, предаване на ключ за посещение и временно ваканционно ползване и предаването на ключ като предаване на владение?
При приемане за доказано на осъществено намерение за своене в хипотезата на предадено владение, следващо неформална делба на наследство (съсобственост), следва ли да бъдат установени по делото (пълно доказани), кумулативно и двата факта: както предаването на владението, така и неформалното споразумение между съсобствениците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №/..2025 по дело №/2024

допустим ли е и има ли правен интерес собственика на имот, част от който е отнета по силата на дворищно-регулационен план и не са уредени сметките по регулация, да предяви положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу собственика на имота, към който частта е придадена?
обуславящ ли е искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение предявен иск по чл. 108 ЗС; при непроизнасяне по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР недопустимо и е самостоятелно разглеждане на иска по чл. 108 ЗС?
в случай, че са предявени искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, съединени с положителен установитеен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС, но са разгледани само исковете по чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК, налице ли е недопустимост на процеса; какви са правомощията на въззивния съд в тези случаи, ако от ищците липсва своевременно възражение?
в случай на предявяване на кумулативно съединени искове, може ли разглеждането на само един от тях да се определи като недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК – хипотезата на разгледан непредявен иск; какви са правомощията на съда в този случай?
какъв е предмета на делото и какви са служебните задължения на съда в случаите, в които регулацията не е била приложена, но е направено единствено възражение за придобивна давност, към чийто имот е придадена част?
следва ли в тези случаи съдът да преценява служебно предпоставките на чл. 200 ЗУТ по отношение на придаваема по регулация част или следва да ги преценява за обща площ от целия имот – реална част заедно с имота, към който се присъединява тя по силата на придобивна давност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №/..2025 по дело №/2023

Относно задълженията на въззивния съд като инстанция по същество на спора по смисъла на чл. 269 ГПК и изискванията за мотивираност на въззивното решение съобразно разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК;
Относно задължението на въззивната инстанция служебно да събере доказателствата, които поначало се събират по почин на съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна с оглед приложението на императивна материалноправна норма;
Относно дължимата преценка на изслушаните свидетелски показания според правилата на чл. 172 ГПК;
Относно приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС при разглеждането на спорове за реална част от поземлен имот, доказателствената тежест и действията, посредством които владелецът може да демонстрира намерението си да свои имота;
Относно значението на новосъздадената разпоредба в ЗУТ - чл. 117а (нов - ДВ, бр. 41/2019 год., в сила от 22.08.2019 год.) и начина, по който същата следва да се прилага от съдилищата при разглеждането на искове за собственост, породени от спор относно местоположението на общата имотна граница между урегулирани поземлени имоти.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №/..2025 по дело №/2023

Семейно право

Дали не е очевидно неправилен изводът на съда относно момента на настъпване на правните последици на чуждестранното решение за развод при признаването му в страната?
Дали даденото от близък родственик на единия съпруг е с дарственото намерение само за него, а не за двамата съпрузи, т. е. за неговото семейство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

съдия Павел Банков

Решения по чл. 290 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2024

При първоначално установяване на държане на недвижим имот въз основа на правно основание следва ли лицето, което твърди, че е владелец да докаже начален момент на промяна на намерението си за своене на недвижимия имот?
Може ли да се формира правно-валидна воля за своене/владение за себе си/ при знание, че по време на този период е налице законова забрана за това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №/..2025 по дело №/2024

Следва ли въззивният съд да обсъди в съвкупност всички приети по делото доказателства, както и всички доводи на страните и да извърши самостоятелна преценка и анализ?
Ако собствеността върху недвижим имот не се оспорва и ако дадено лице осъществява скрито владение върху този имот, което не е известно на собствениците на имота, то те трябва ли да манифестират владението си върху този имот, за да се счита, че в тяхна полза тече придобивна давност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Пламен Стоев

Предстои добавяне

чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС

Определение №/..2025 по дело №/2024

Допустимо ли е да се приеме, че ищецът не притежава друго складово помещение в сградата, без по делото да е проведено пълно и главно доказване чрез ангажиране изготвянето на експертиза, която да установи по архитектурния проект на сградата принадлежността на процесното мазе №24, както и дали по този архитектурен проект към собствения на ищеца самостоятелен обект не принадлежи и друго складово помещение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева