чл. 79 ал. 1 ЗС

по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, вкл. и формулиран като процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи съображения върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка и следва ли, ако не приема част от тях да изложи мотиви за това. Както е посочено в изложението въпросът е за приложението на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, който е съществен въпрос по всяко дело, но поставен така общо, не може да обоснове в случая допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Видно от съдържанието му, съдът е изложил съображения относно преценката си на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. и относно релевантния за настъпване на правните последици на придобивната давност срок, а оплакванията на касаторите срещу изводите в него не могат да обосноват наличие на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Както е разяснено в ТР №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.