чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК
Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. […] (3) Към жалбата се прилагат: […]
1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какви са критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и какво е значението им при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, когато делинквентът и увреденият са действащи политици или лица, заемащи висши държавни длъжности?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Има ли право съдът да цени изготвена, приета и оспорена съдебна експертиза, допусната и проведена при изтичане на процесуален срок? Не следва ли въззивният съд да не санира процесуалния пропуск на първоинстанционния съд и да не зачита тази експертиза, извършена след преклузивни срокове? Не сочи конкретна практика по посочения правен въпрос.
Допустимо ли е сам въззивният съд да приема невярна дата 01.12.2019 г, с което да се създаде фикция за „спазен срок при наличие на признание от ищеца и представен касов бон за удостоверена дата на изпращане 03.12.2019 г. за изпращане на молба със задачи на СГЕ? По този въпрос твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с определение №140/20.03.2018 г. ч. т. д. 726/2018 г, 1 ТО, определение №127 от 16.03.2018 г. по ч. гр. д. 866/2018 г., 4 ГО на ВКС.
Следва ли да се цени при формиране на вътрешно убеждение на съда, доказателство по делото: достигането на поканата с подробно разписан дневен ред и Уведомленията с №5 и 6с посочване на основанията за изключването им, като редовни и водещи до спазване на ЗК и Устава на кооперация „Прогрес“, за да се приеме, че същата не е непълна, нередовна и затрудняваща страните да защитят успешно правата си? решение №139 от 11.11.2013 г. по т. д. №301/2012 г. на ВКС, I т. о.; определение №168/27.02.2013 г. по т. д. №301/2012 г. на ВКС; I т. о.; решение№83/24.07.2015 г. по т. д. №924/2014 г. на ВКС, I т. о.; определение №50 от 05.02.2018 по т. д. №1563/2017 г. на ВКС, I т. о.; решение №186 от 17.10.2018 г. по т. д. №1563/2017 г. на ВКС, I т. о.; Решение №.. от 07.03.2019 г. по гр. д. №2013/2018 г. на РС-Велико Търново; определение №638 от 07.12.2022 г. по к. т. д №2333/2022 г. на ВКС, I т. о.; определение №637 от 07.12.2022 г. по к. т. д №2340/2022 г. на ВКС, I т. о.; определение №468 от 10.07.2020 г. по т. д. №2710/2019 г. на ВКС, II т. о.; определение №127 от 16.03.2018 г. по к. ч. гр. д. №866/2018 г. на ВКС, IV гр. о.; определение №140/20.03.2018 г. по к. ч. т. д. №726/2018 г. на ВКС, IV гр. о.
Може ли да се сформира правилно вътрешно убеждение у съда по косвен път, без да се ценят в съвкупност и обсъдят всички доказателства?
. Задължен ли е въззивният съд да излага мотиви относно решаващите изводи, в случай че не е спазил нормата на чл. 272 ГПК, тоест да не мотивира в цялост своето решение, като препрати към мотивите на първоинстанционния съд, както и да не се произнесе по всички заявени кумулативни искове - противоречие с определение 841/21.09.2011 г. по гр. д. 1299/2010 г.
. Може ли въззивен съд да се произнася с решение, като изменя фактите и събраните по делото доказателства, както и да се произнася по несъществуваща молба по 248 ГПК от касаторката М. М. П.? – противоречие с: определение №89/22.01,2010 г. по ч. т. д. №752/2009 г. на ВКС I т. о.; определение №289/12.05.2011 г. по ч. гр. д. №255/2011 г, на ВКС IV гр. о.; определение №429/02.11.2010 г. по ч. гр. д. №417/2010 г. на ВКС, II гр. о.
. Извършил ли е въззивният съд служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното пьрвоинстанционно решение, както и да определи вярната правна квалификация на предявения иск, включително приложимия закон? Решението на първоинстанционния съд, което е постановено от въззивния съд, постановено ли е по редовна искова молба? Твърди противоречие с решение по гр. д. №3224/2017 на ВКС.
. Следва ли да се присъдят разноски при непредставен Списък по чл. 80 ГПК? – противопоречие с: определение №89/22.01.2010 г. по ч. т. д. №752/2009 г. на ВКС, I т. о.; определение №289/12.05.2011 г. по ч. гр. д. №255/2011 г. на ВКС, IV гр. о.; определение №429/02.11.2010 г. по ч. гр. д. №417/2010 г. на ВКС, II гр. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 13 ал. 1 ЗК, чл. 16 ЗК, чл. 193 ал. 3 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 58 ал. 1 ЗК, чл. 58 ал. 3 ЗК, чл. 58 ЗК, чл. 62 ал. 2 ГПК, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Влияе ли завареното производство по ликвидация на допустимостта, евентуално – на основателността, на предявения иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК?
Допустим ли е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК срещу дружество, което е прекратено по решение на едноличния собственик на капитала и е в производство по доброволна ликвидация?
Има ли взискателят правен интерес да предяви иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, когато ответното дружество вече е прекратено по решение на едноличния си собственик и е в производство по доброволна ликвидация?
Допустимо ли е ищецът да се позове инцидентно на по-рано вписан в негова полза запор върху всички дружествени дялове в ЕООД, за да обоснове непротивопоставимост спрямо него на по-късно вписано в Търговския регистър решение на длъжника да прекрати дружеството и да предприеме действия по доброволна ликвидация /чл. 154, ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 2 ТЗ/ или оспорването може да бъде осъществено само след успешно проведен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предвид разпоредбата на чл. 223 ТЗ, какъв следва да бъде редът за свикване на общо събрание на акционерите, ако няма вписан съвет на директорите със законен състав и уставът не предвижда свикването да е възможно само с писмени покани?
Към кого следва да бъде отправено искането на акционер, притежаващ над 5% от капитала, за свикване на общо събрание на акционерите – към състав на съвет на директорите, който не е вписан в Търговския регистър или към компетентния окръжен съд (при положение, че в ТР няма вписан съвет на директорите)?
Представлява ли Агенцията по вписванията трето лице по отношение на търговско дружество, т. е. при разпоредено от законодателя конститутивно действие на вписването в Търговския регистър на определени обстоятелства, решението на общото събрание разпростира ли своето незабавно действие освен във вътрешните отношения в дружеството и спрямо нея?
Може ли да се приеме решението на общото събрание на акционерите за противоречащо на закона/устава на акционерното дружество само поради причина, че събранието е свикано с определение на съда, а не от съвет на директорите, който при това не е бил вписан в Търговския регистър?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 140 ал. 4 ТЗ, чл. 223 ал. 2 ТЗ, чл. 223 ТЗ, чл. 231 ал. 4 ТЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 536 ГПК, чл. 74 ал. 1 ТЗ, чл. 74 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Приложима ли нормата на чл. 27, ал. 2 ГПК относно правосубектен ответник – юридическо лице на бюджетна издръжка /СБАЛЛС/, чийто ръководител – директора на СБАЛЛС, не е разпоредител с бюджет? Юридическо лице чийто ръководител не е разпоредител с бюджет има ли процесуална правоспособност да участва в дела като ответник по искове? При неприложимост на чл. 27, ал. 2 ГПК спрямо правосубектен ответник – юридическо лице, чийто ръководител не е разпоредител с бюджет, следва ли да се конституира по делото ответник със собствен бюджет, т. е. ответник, чийто ръководител е разпоредител с бюджет и по какъв ред се определя ответника с бюджет при неприложимост на чл. 27, ал. 2 ГПК? Правомощията и задълженията на ГД „ИН“ да финансира СБАЛЛС, организира и контролира дейността й, уредени в чл. 5 Правилника за дейността на лечебните заведения към Министерство на правосъдието, респ. в чл. 7 Правилника за прилагане на ЗИНЗС, както и правомощията на директора на ГД „ИН“ да назначава служители за изпълнение на дейността на СБАЛЛС /включително директора на болницата/, определят ли статут на ГД „ИН“ на висшестоящо учреждение с бюджет“ по чл. 27, ал. 2 ГПК?; Ако юридическо лице – ответник без собствен бюджет /СБАЛЛС/ се ръководи от физическо лице /директор/, което физическо лице се назначава и е от щатна длъжност в юридическо лице – учреждение /ГД „ИН“/, което финансира първото /СБАЛЛС/, кое от тези две юридически лица отговаря на чл. 49 ЗЗД за бездействия на въпросното физическо лице – ръководител /директор на СБАЛЛС/?; Ако лечебното заведение е финансирано изцяло или основно с държавни средства, представлява ли държавно учреждение по смисъла на чл. 27, ал. 2 ГПК? Ако страна по съдебен спор не е държавно учреждение и няма свой бюджет, но е създадено и финансирано от държавата юридическо лице, трябва ли по делото да се конституира ответник с бюджет вместо същата тази страна без бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
за размера на обезщетението за морални вреди разликата от 40 000лв. до 55 000лв. Заявени са и оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Поставят се материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи правоприлагането с цел определяне справедливия размер на обезщетението.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Налице ли е правен интерес, за който и да е правен субект, и в частност за касатора, да оспори чрез иск валидността и съществуването на едно твърдяно правоотношение, въз основа на което се основават претенциите на заявителя в заповедното производство? Като спорът между страните не е решен със силата на присъдено нещо, след отхвърляне на възражение по чл. 423 ГПК.
Посочената искова претенция, с каква правна квалификация следва да се счита - чл. 124, ал. 1 ГПК или чл. 439 ГПК?
Налице е ли е процесуална възможност, предвидена в ГПК, която при неприето възражение по чл. 423 ГПК, да прегради възможността на твърдения длъжник да ползва общото право на иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, и да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това?
Наличието на твърдение за съществуване на правно отношение от страна на заявителя, което променя правната сфера на длъжника, води ли до наличие на правен интерес у последния да го оспори чрез иск? Освен наличие на влязло в сила съдебно решение, ползващо се със силата на присъдено нещо, налице ли е друга правна преграда за оспорването на това правно отношение чрез иск?
Процесуално допустимо ли е да се препятства общото правило за принципа на състезателност, който е застъпен и от ГПК, чрез предвиденото в чл. 8 състезателно начало?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 237 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 4 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 418 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 423 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 52 ЗЗД, чл. 69 ал. 1 т. 4 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Обуславя ли наличието на влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, които установяват съществуването на вземането по спогодба, недопустимост на последващи искове за прогласяване на нищожност на тази спогодба или сделки, свързани с нея, от страна на длъжника, включително в производство по несъстоятелност?
Води ли недопустимостта на обуславящите искове за нищожност на спогодбата и договорите за ипотека, както и на исковете за недействителност на публичните продани, до недопустимост на обусловения иск за собственост по чл. 108 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 130 ГПК, чл. 135 ЗЗД, чл. 232 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 303 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 423 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 429 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 460 ГПК, чл. 461 ГПК, чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, чл. 647 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 690 ал. 1 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 694 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът при тълкуване на договорна клауза, с която страните декларират, че са уредили всички свои отношения и нямат претенции една към друга, да изследва действителната обща воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД, включително като съобрази, че такава клауза може да има погасителен ефект по отношение на вземания за дивидент, възникнали преди прехвърлянето на акциите? От кой момент започва да тече погасителната давност за вземане за дивидент на акционер – от момента на изискуемостта на вземането (определена с решението на ОСА или по реда на чл. 247а, ал. 5 ТЗ) или от момента на узнаването на взетото решение/обявяването на ГФО в Търговския регистър? Може ли гражданският съд, сезиран с осъдителен иск за плащане на дивидент, да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност на решения на общото събрание на акционерите относно начина на разпределение на печалбата, ако тези решения не са били отменени по реда на чл. 74 ТЗ и сроковете за атакуването им са изтекли? Приложима ли е санкцията по чл. 161 ГПК спрямо страна, която не е представила изискан документ, ако искането по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК не е конкретизирано по вид и съдържание, съдът не е предупредил страната за последиците от неизпълнението и са събрани доказателства, че документът обективно се намира у тази страна? Задължен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да даде конкретни указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на твърдения за конкретните правопораждащи факти (дата и съдържание на решения на ОСА), вместо сам да извлича тези факти чрез предположения от представени по делото вторични (счетоводни) документи? Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите си всички допустими и относими защитни доводи и възражения, включително правопогасяващите възражения за изтекла погасителна давност и за договорно уреждане на отношенията, и представлява ли липсата на такова обсъждане липса на мотиви? Следва ли уговорка в договор за прехвърляне на акции, с която страните декларират, че са уредили всички свои отношения и нямат претенции една към друга, да се тълкува като отказ от права (опрощаване) по отношение на вземания за дивидент за минали периоди, ако същите не са изрично изключени от обхвата на тази декларация? Допустимо ли е, при липса на изрична законова норма, началният момент на погасителната давност за вземане за дивидент да се обвързва със субективния момент на „узнаването“ от акционера (или обявяването на ГФО в ТР), вместо с обективния момент на изискуемостта, определен съгласно решението на ОСА или правилото на чл. 247а, ал. 5 ТЗ? Следва ли съдът, при преценка на доказателствената сила на търговските книги по чл. 182 ГПК, да ги цени като единно цяло, или е допустимо да кредитира записванията избирателно – само в частта относно начисляването на задължението, като игнорира записванията в същата счетоводна статия относно погасяването му или начина на възникването му, без да е проведено успешно насрещно доказване за нередовност на счетоводството? Разполага ли гражданският съд с правомощие в производство по осъдителен иск за плащане на дивидент да замества липсващата или да коригира незаконосъобразната воля на общото събрание на акционерите (относно размера на дивидента), когато решенията на ОСА, макар и противоречащи на закона (непропорционално разпределение), не са били отменени по исков ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
чл. 113 ЗЗД, чл. 114 ал. 1 ЗЗД, чл. 114 ЗЗД, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 161 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 181 ал. 1 ТЗ, чл. 181 ГПК, чл. 181 ТЗ, чл. 182 ГПК, чл. 190 ал. 1 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 221 ТЗ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 71 ТЗ, чл. 74 ТЗ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.