Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Към кои правила следва да приложи съдът, за да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, причинени с нарушаване на правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, дали националните такива или стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ по прилагането на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС в аспекта на правото на решаване и приключване на делото в разумен срок?
(По иск срещу Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 100 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото за разглеждане и приключване в разумен срок на следствено дело)

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да изложи мотиви по всички доказателства и твърдения на страните-поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК?

За критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на децата при определяне на режима на лични отношения.

За задължението на съда да постанови решението си като съблюдава интересите на детето.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в изложението, да се отмени същото и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на Софийски градски съд за разглеждане на предявените искове.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

№19 отново е изписан текста на въпрос №18); 20. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен; 21. Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които по начало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Длъжен ли е съдът по висящо производство да зачете силата на пресъдено нещо на съдебно решение, с което е уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, редакцията след изменението ДВ, бр. 98/2014г., приет за основателен при прилагане на разпоредбата на пар. 8 Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22/2018г., доп. ДВ, бр. 33/2019г., в сила от 19.04.2019г.), придаваща обратно действие на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, щом решението по този иск е влязло в сила преди обявяването за противоконституционна на разпоредбата на пар. 8 ПЗР ЗИД на ЗБН с Решение №8/27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по к. д. №9/2020 г.?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ Следва ли съдът разглеждащ предявен иск по чл. 135 ЗЗД да разгледа възраженията на длъжника-ответник относно настъпил правопогасяващ факт какъвто е извършено плащане на дълга, когато плащането е настъпило след съдебното установяване на вземането в полза на кредитора; 2/ Следва ли съдът разглеждащ иск по чл. 135 ЗЗД да разгледа възраженията на длъжника-ответник относно настъпил правопогасяващ факт какъвто е извършено плащане на дълга, когато плащането е извършено на кредитора по друго облигационно отношение, за което длъжникът-ответник е поръчител по запис на заповед, който служи за обезпечение на основния дълг предвид самостоятелния характер на менителничното поръчителство; 3/ Основателен ли е искът на кредитор предявил иск по чл. 135 ЗЗД когато вземането му произтича от запис на заповед, който е безпаричен и издаден само и единствено с обезпечителна функция спрямо друго задължение по друго облигационно отношение в случаите когато задължението по другото облигационно отношение, е погасено; 4/ Притежава ли качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД лице, което има качеството поемател по запис на заповед, който е безпаричен и служи за обезпечение на друго вземане на същото лице, за което това лице към момента на завеждането на исковата молба е прехвърлило вземането си, получило е плащане и не притежава качеството кредитор по него; 5/ В случай на предявен иск по чл. 135 ЗЗД от лице-кредитор – поемател по запис на заповед, който е безпаричен и служи само за обезпечение на друго вземане на същия кредитор, следва ли съдът, разглеждащ иска по чл. 135 ЗЗД да разгледа възраженията на длъжника по каузалното правоотношение, което записът на заповед обезпечава, за да извърши правилна преценка на основателността на исковата претенция; 6/ Притежава ли качеството кредитор по чл. 135 ЗЗД лице, което е поемател по запис на заповед, който е безпаричен и обезпечава друг дълг – вземане на същия кредитор, който основен дълг към момента на предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД не е изискуем и 7/ Допустимо ли е в производството по иск по чл. 135 ЗЗД където кредиторът-ищец основава вземането си на запис на заповед против длъжника-ответник, последният да противопоставя възражения за плащане, респ. погасяване на дълга като правопогасяващ факт по каузално отношение, когато плащането е по каузалното отношение, което записът на заповед обезпечава. По всички повдигнати въпроси се поддържат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решения по чл. 290 ГПК / без ясно посочване по всеки един от въпросите на съответната съдебната практика на ВКС, с която въззивният съд не се е съобразил и дал противоположно разрешение на въпроса/, както и че въпросите от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото без да е изложена конкретна обосновка на този допълнителен критерий.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

първи, с оглед отклонение на въззивния съд от практиката на ВКС, обективирана в решение №204/28.10.2015 г. по гр. д. №2584/2015 г. на I г. о.. Въпрос втори, страната обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като такъв решен в противоречие с актове на Съда на ЕС по дела C-600/2019, съединени дела C-693/2019 и C-831/2019, C-725/2019, C-869/19. Частният касатор П., чрез пълномощника си, поддържа още, че с оглед характера на заповедното производство и независимо от диспозитива на решението по гр. д. №6806/2019 г. на СГС, липсва формирана сила на пресъдено нещо за разликата над сумата от 200 000 лв., за която има издадена заповед за незабавно изпълнение и съдебно решение, установяващо дължимостта й, до пълния размер на задължението от 496 994,61 лв. Дори и такава да е формирана, налице е пропуск в производството по чл. 422 ГПК на съдебния състав в изпълнението на служебните му задължения по чл. 7, ал. 3 ГПК да установи неравноправния характер на клаузите от договора за банков кредит, обуславящи тяхната нищожност, поради което счита, че не са преклудирани правата му да релевира тяхната недействителност и да търси връщане на недължимо платените суми. Обосновава това свое право с решения на Съда на ЕС, в които, според него, се приемало, че възражението за нищожност на клаузи в потребителски договори не било ограничено от преклузивни срокове, нито от силата на пресъдено нещо в случаите, когато такава проверка въобще не е била извършвана от съда, или е извършена по бланкетен и неясен начин.