Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 297 ГПК

Зачитане на решението
Чл. 297. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

чл. 297 ГПК

Зачитане на решението
Чл. 297. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Съдът по иска по чл. 135 ЗЗД длъжен ли е да се произнесе по всички възражения, с които възникването на вземането се оспорва от длъжника и от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил? 2. За отговора на въпроса има ли значение, че вземането е установено със сила на пресъдено нещо, но лицето, в полза на което длъжникът се е разпоредил, не е участвало в процеса по постановеното влязло в сила решение? и 3. Длъжен ли е съдът по иска за обявяване на относителната недействителност на разпоредителна сделка поради личен дълг на единия съпруг – за 1/2 ид. част от имота, да се произнесе по възражението на длъжника или на лицето, в чиято полза последният се е разпоредил, че макар имотът да е бил придобит по договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, е станал собственост на съпруга-недлъжник поради пълна трансформация на лично имущество? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърдят, че въззивният съд е отговорил на първия в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, на третия - в противоречие с решение №193/22.07.2016 г. по гр. д. №4144/2015 г. ВКС, IV-то ГО, а вторият, повдигнат само от касатора Л. П., да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество се оплакват, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения (по чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 296 ГПК), причината за неправилното прилагане и на чл. 135, ал. 1 ЗЗД – касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не може да предпостави допускане на касационно обжалване. Такъв въпрос не е обусловил правните изводи в обжалваното въззивно решение по предмета на спора. Решаващите изводи на въззивния съд са съсредоточени върху преклудиращата сила на силата на пресъдено нещо на решението по гр. д.№7719/2022 г. на РС – Варна по предявения иск по чл. 30 ЗН, а не върху въпроса дали това влязло в сила решение е допустимо. Обосновката на частния жалбоподател по този въпрос е относима към довода му за допуснати процесуални нарушения от съда в производството по гр. д.№7719/2022 г. и наличие на порок на влязлото в сила решение по другото дело като постановено при наличие на основание това друго дело да бъде спряно до приключване на настоящето, които обаче доводи са неотносими към предмета на спора по настоящето дело. Липсата на относим правен въпрос от значение за спора, по който правен въпрос да се е произнесъл въззивния съд, както е разяснено в горепосоченото ТР №1 по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване по него. Ето защо и соченото като противоречива съдебна практика ТР №1/9.07.2019 г. по т. д.№1/2017 г. се явява неотносима съдебна практика, доколкото това ТР е постановено по въпрос, който не е обсъждан от въззивния съд в случая. Липсва общото основание за селекция по поставения въпрос, като една от кумулативните предпоставки за допускане касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Длъжен ли е съдът по висящо производство да зачете силата на пресъдено нещо на съдебно решение, с което е уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, редакцията след изменението ДВ, бр. 98/2014г., приет за основателен при прилагане на разпоредбата на пар. 8 Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22/2018г., доп. ДВ, бр. 33/2019г., в сила от 19.04.2019г.), придаваща обратно действие на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, щом решението по този иск е влязло в сила преди обявяването за противоконституционна на разпоредбата на пар. 8 ПЗР ЗИД на ЗБН с Решение №8/27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по к. д. №9/2020 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

№1 и въпрос №2 са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: въпрос №1 – в противоречие с решение №15 от 30.01.2015 г. по гр. д.№4604/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение №228 от 01.10.2014 г. по гр. д.№1060/2014г. на ВКС, І г. о., решение №133/23.10.2019 г. по гр. д.№3565/2018 г. на ВКС, І г. о., решение №248 от 07.01.2020 г. по гр. д.№4193/2018 г. на ВКС, ІV г. о., решение №167/23.10.2019 г. по гр. д.№4249/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., въпрос №2 – в противоречие с решение №788/27.04.2011 г. по гр. д.№120/2010 г. на ВКС, ІV г. о. Относно въпроси №3, 4 и 5 се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

При установен със СТЕ поделяем имот и дадено в този смисъл становище на главният архитект на общината в производство за делба, има ли задължение въззивната инстанция, като инстанция по същество, да укаже на страните необходимостта от изготвяне на инвестиционен проект, съгласно чл. 203 ЗУТ и да даде срок на страните за това или това задължение е само за първата инстанция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Счита, че са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Твърди, че решението страда от „очевидна неправилност“ тъй като приетите по делото официални писмени документи, чиято доказателствена сила обвързва съда, не са зачетени; доказателствата са обсъждани избирателно и едностранчиво, изложени са мотиви, които са вътрешно противоречиви и противоречат на нормалната правна и житейска логика. Излага, че въззивното решение е постановено в отклонение с разясненията дадени в т. 7 ППВС 7/1973 г. на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика, според която решението по нищожна делба не формира сила на присъдено нещо и не е процесуална пречка по смисъла на чл. 299 ГПК да бъде извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Счита, че изводът на съда, че постановените в нищожната делба актове са валидни и допустими, е в разрез с практиката на ВКС /Решение №275 от 30.10.2012 г. по гр. д. №444/2012 г. на II ГО. на ВКС, Решение №60/17.07.2017 по дело №3431/2016 на ВКС, ГК; I ГО./, според която делба, в която не са взели участие всички съделители е изцяло нищожна на осн. чл. 75, ал. 2 ЗН, а решението по нея е недопустимо. Разрешението, че вписването на исковата молба презюмирало знание за вписания акт е в противоречие с решение №86/30.10.2020г. по гр. д. №3076/2019г. на ВКС, решение №60117 от 15.12.2021г. по гр. д. №3680/2020г., решение №179/18.10.2013г. по гр. д. №1981/2013г. на ВКС, решение №86 от 30.10.2020г. на ВКС по гр д. №3076/2019г. Незачитането от съда на доказателствената сила на приети по делото официални документи, каквито са личния регистрационен картон на лицето, удостоверения за идентичност на имена и удостоверения за родствени връзки е в разрез с практиката на ВКС, обективирана в решение по т. дело №2658/2019г. на ВКС. Формулира следните въпроси: 1. Обвързан ли е съдът от вписан по надлежния ред отказ от наследство, когато този отказ не е оспорен и не е отменен по надлежния ред? 2. Обвързан ли е съдът от формалната и материална доказателствена сила на приети по делото и неоспорени официални документи? 3. Допустими или недопустими са постановените решения в производство по съдебна делба, което е нищожно на основание чл. 75, ал. 2 ЗН? 4. Решенията, постановени в хода на нищожна делба, извършена без участието на съделител/и, имат ли сила на присъдено нещо по отношение на неучаствалите в делбата страни, респективно по отношение на страните, които се позовават на тази нищожност? 5. Прекъсва ли давността извършването на нищожна съдебна делба, вкл. прекъсва ли се давността на неучаствало в производството лице? 6. Вписването на исковата молба по иск за делба презумира ли знание у приобретател, придобил имота на основание годно да го направи собственик или презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС запазва своето действие, съответно качеството на какъв владелец придобива това лице. При установена нищожност на делбата, какво е разрешението на посочените въпроси.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

от №1 до №6 са поставени във връзка с първоначално подадената касационна жалба); 7. Не следва ли да се ползват със сила на пресъдено нещо само категорично установените факти, предмет на спогодбата, която има за предмет договор между две спорещи страни, който е резултат и на взаимни отстъпки, и е насочен към предаване владението на сградата, предмет на договора за лизинг?; 8. Имайки предвид, че съдебната спогодба е договор, който, утвърден от съда, е със значение на съдебно решение и в тази част има охранителен характер, то нейният предмет – договор, не следва ли да се тълкува съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД и на непререшаемост да подлежат само правоотношенията, които са уредени в нея, т. е. – предаване на владението? и 9. След като със сила на пресъдено нещо се ползват само възраженията за прихващане и подобрениячл. 298, ал. 4 ГПК, то не значи ли, че правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите възражения срещу съществуването и валидността на породеното право не се ползват със сила на пресъдено нещо и следователно правоизключващото възражение за нищожност на договора също не се ползва със сила на пресъдено нещо, от което следва ли възможност това възражение да се предяви в самостоятелно производство, тъй като не е преклудирано? (въпроси от №7 до №9 са поставени във връзка с първоначално подадената частна жалба, с характер на касационна).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от предмета на спора за наличие на валиден застрахователен договор и застрахователно покритие в случаите на използване на МПС с временни табели с регистрационен номер в нарушение на установения с Наредба №******г. специален регистрационен режим е разрешен в противоречие с р. по т. д. №******г. на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона с оглед на разпоредбата на чл. 483, ал. 5 КЗ. При установяване на отговорността на застрахователя въззивният съд се е позовал на друго влязло в сила решение между страните, незаконосъобразните изводи в което, според касатора, не го обвързват на осн. чл. 299 и чл. 297 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Мария Иванова

12341 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право