Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 193 ГПК

Оспорване на истинността на документ
Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.
(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него.
(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.

чл. 193 ГПК

Оспорване на истинността на документ
Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.
(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него.
(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

към ответника оспорва ли факта, че датата на връчване не е изписана от ищеца /евентуално да се назначи експертиза/ , да се допуснат двама свидели на ищеца какво е правил на датата 05.07.2021г, че не се е явил в предприятието на тази дата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане и решаване на въпроса за пълна ревандикация на наследствения ни имот, да изходи от принципите за законност и справедливост (чл. 4 КРБ), за защита на заявеното ни имуществено право (чл. 17, ал. 3 и чл. 56 КРБ), за да не допусне нарушение на Основния закон“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да осигури правата и свободите, които частните правни субекти извличат от правото на ЕС, и така да обезпечи гарантираните ни права по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, чл. 1 Допълнителен протокол №1 към същата, както и чл. 1 и чл. 17, т. 1 ХОПЕС - за обективно и справедливо разрешаване на имуществения правен спор“; 3. „Когато владеенето на урегулиран поземлен имот се осъществява без правно основание от трето на съсобствеността лице - ответник по равандикационен иск по чл. 108 ЗС, следва ли то да манифестира пред действителните съсобственици на същия имот /ищци по делото/ намерението си за своене на недвижимата вещ чрез явни действия, като задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност“; 4. „Следва ли в този случай лицето, което е установило фактическа власт върху недвижимия имот с намерението да трансформира държанието му във владение върху цялата вещ, да се ползва от презумпцията за придобивната давност по чл. 69 ЗС“; 5. „Длъжен ли е решаващият съд при разглеждане и решаване на спора за неоснователното владеене на недвижимия имот и неговата ревандикация от трето на собствеността лице, да установи принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, спрямо ид. части на всеки един от съсобствениците; 6. „Как следва съдът да определи обема на правата, които могат да бъдат признати на ищците, в производството по ревандикационен иск, ако към момента на приключване на съдебното дирене давностният срок по чл. 116 ЗЗД не е изтекъл, както за участващите съсобственици, така и за трети съсобственик, който не е участвал по делото“; 7. „Как следва да разреши правен спор за ревандикация, когато е налице конкуренция между две различни по основания права на собственост, легитимирани от спорещите страни с различна по сила нотариални актове за собственост“; 8. „Длъжен ли е съдът служебно да конституира в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС трето лице - съсобственик, който не е взел участие по делото в първата инстанция, с оглед да не бъдат увредени правата и законните интереси на останалите съсобственици - ищци, за ревандикация на имота в пълен обем“; 9. „Допустимо ли е съдът да постанови съдебния си акт, без въобще да изложи мотиви по направените възражения и доводи на жалбоподателя във въззивната му жалба и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно релевантни факти и обстоятелства за основателността и за ревандикацията в пълен обем на оспореното право“. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, включително събраните доказателства, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви; за доказателствената сила на оспорен частен документ, подписан от оспорилата го страна, и дали съдът е длъжен при оспорване на автентичността на документ да извърши проверката по чл. 194, ал. 1 ГПК по начина, посочен там, и представлява ли неизвършването на проверката процесуално нарушение на чл. 226, ал. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за включване на акцесорния иск в предмета на делото пред първа, въззивна и касационна инстанция, до влизане в сила на крайния съдебен акт, достатъчно условие е акцесорният иск за законна лихва да е бил своевременно предявен в исковата молба, и при условията на висящо производство по главния иск съдът всякога дължи едновременно произнасяне и по акцесорния иск за законна лихва?“, „3. Какъв е процесуалният ред за ищеца да поиска от съда да изпълни задължението си да се произнесе по своевременно предявения в исковата молба акцесорен иск за законна лихва и кой е крайният момент по висящото дело, до който ищецът може да поиска от съда допълване на първоинстанционното решение, респ. кой е крайният момент по делото, до който ищецът може да поиска от съда произнасяне по същество по предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.1. Дали предвидените в закона процесуални права на страните следва да бъдат упражнени последователно или независимо един от друг, за да бъде включен в предмета на делото пред въззивния съд спора по предявения с исковата молба акцесорен иск за законна лихва – в това число дали ищецът първо следва да подаде задължително молба по чл. 250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение в частта досежно присъждане на законна лихва, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.2. На второ място, дали ищецът следва задължително да подаде въззивна жалба срещу отказа на съда да се произнесе по същество на спора по предявения акцесорен иск за законна лихва в постановеното първоинстанционно решение, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.3. На трето място – дали за въвеждане в предмета на делото пред въззивния съд на акцесорния иск за законна лихва е достатъчно ищецът да е предявил своето искане за законна лихва с исковата молба, респ. необходимо ли е ищецът да подаде ново искане пред въззивния съд, инкорпорирано в писмения отговор по въззивна жалба, с което да заяви, че поддържа акцесорния иск за законна лихва, редом до главния иск, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд разглеждането както на главния иск, така и на съединения с него акцесорен иск за законна лихва?“ „4. Кой е крайният момент, до който страната /ищецът/ може да поиска от съда допълване на съдебното решение по чл. 250 ГПК досежно предявения акцесорен иск за законна лихва, предвид взаимовръзката на обусловеност между главния иск и съединения с него акцесорен иск за законна лихва, който поставя в състояние на висящност едновременно и двата иска, докато и ако има обжалване на решението в частта по главния иск? Дали крайният срок за допълване на решението по чл. 250 ГПК с произнасяне досежно акцесорния иск за законна лихва тече, считано от датата на влизане в сила на решението по главния иск, предвид обстоятелството на съществуваща обусловеност между главния и акцесорния иск за законна лихва, което поставя в състояние на висящност производството и по двата иска и създава задължение за съда да се произнесе и по акцесорния иск за законна лихва, докато и ако е налице висящност на производството по главния иск?”

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Настъпва ли преклузия за сочене и събиране на доказателства от въззивния съд в производство, в което следва да се преценят интересите на ненавършили пълнолетие деца, и съществува ли в тези производства задължение за съда служебно да събира доказателства за относими към този интерес обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Джулиана Петкова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №190/07.02.2020г. по т. д.№24/2019г.,1 гр. о., решение 27/10.04.2020г. по гр. д.№2821/2019г., 3 г. о., решение №292/20.01.2016г. по гр. д. №952/2016г., 3 г. о. и др.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

„Следва ли да участват в производството по нищожност, валидност, истинност и неистинност на документ, всички страни, подписали процесния документ?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и конкретно ТР 1/2020/27.04.2022г. по т. д.№1/2020г. на ОСГТК относно необходимото съдействие на съда по чл. 7 ГПК, както и с ТР №7/2020г. от 13.01.2023г. по т. д. №7/2020г. на ОСГТК относно необходимите задължителни другари.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за защитата на владението и ползването от страна на ищците. Излага, че обжалваното решение е постановено по недопустими искове, тъй като не е приложен специалният ред за защита по чл. 75 или чл. 76 ЗС срещу взискателя. Твърди, че произнасяйки се по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК първоинстанционният съд неправилно е приложил правните последици на силата на пресъдено нещо, прикрепена към отказа от иск на „Б.-З. Г. К.“ АД по гр. д. №14277/2006г. като сила на пресъдено нещо, произтичаща от съдебно решение, с което се решава спора за материалното право. Излага, че решението в обжалваните му части е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон и като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде отменено, като на негово място се постанови друго, с което се прекрати делото поради недопустимост на предявените искове, респ. решение, с което исковите претенции се отхвърлят като неоснователни и недоказани, като на касатора бъдат присъдени разноски за производството пред всички инстанции. В изложението на касационните основания, касаторът посочва, че решението на СГС е неправилно и противоречи на постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №246/23.10.13г. по гр. д. №3418/2013 г., решение №30/28.02.2018г. по гр. д. №1999/2017г., решение №48/12.0б.2017г. по т. д. №408/2015 г., на т. 1 ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която, когато предметът на делото касае произнасянето на съда по приложението на императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да се произнесе дори и да няма искане от жалбоподателя, като се твърди, че въззивният съд не е обсъдил наведените с въззивната жалба възражения за недопустимост на решението на СРС. Според касатора е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд, съдържаща се в посочените по-горе решения, по следните въпроси: 1. Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззнвннят съд е ограничен от посоченото в жалбата? 2. Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за липсата на право на иск като абсолютна процесуална предпоставка? 3. Наличието на отказ от иск по чл. 108 ЗС, направен от лице и потвърден от съд с влязъл в сила съдебен акт, процесуална пречка ли е за предявяване спрямо същото лице на иск по чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК? Следва ли в такъв случай съдът да извърши проверка относно идентичността на двете дела по страни, основание и петитум? Твърди се също, че произнасянето по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД на договор за продажба на недвижим имот от 18.05.2017 г., обективиран в нот. акт №127, т. I, peг. №1671, дело №125/2007г. в частта относно 28/42 ид. ч. от имот УПИ [№] противоречи на решение №224/23.10.2018г. по гр. д. №1634/2018г., в което се приема, че „... когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, постановеното решение е недопустимо, поради липсата на правен интерес.“, т. е. решението е недопустимо като постановено в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос: 4. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожността на сделка от страна по делото, която не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността? По следващия формулиран въпрос: 5. Като се има предвид задължително тълкуване ма ВКС в т. 1 Тълкувателно решение №3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. №3/2015г. на ВКС, може ли ищецът да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита или следва да предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 ЗС срещу взискателя, в случаите когато е пропуснал срока за обжалване на извършения въвод? касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл е противоречие е ТР №3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. №3/2015г. на ВКС, в което се съдържат разяснения относно реда за защита на трето лице, заварено в имота. Като не е съобразил приложимия специален ред за защита, съдът е постановил решение по недопустими искове. По 6-тия въпрос: Длъжен ли е въззивният съд, като съд по същество на спора, да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора?, касаторът счита, че произнасянето е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като без да извърши самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, въззивният съд бланкетно е посочил, че „поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК“ и е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Счита, че в противоречие на мотивите по т. 19 ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, мотивите на т. 2 ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, и решение №60163 от 09.02.2022г. на ВКС по гр. д. №1368/2021г., въззивният съд не е изпълнил задължението си да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, което е основания за допускане до касационно обжалване. Следващият въпрос: 7. Длъжен ли е въззивният съд да изследва възраженията и доводите на страните, които имат отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, както и да прецени относимите доказателства и да изгради последователни фактически изводи, въз основа на които да изложи правни съображения? се поставя с оглед твърдението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил възраженията във въззивната жалба, приемайки, че те „са същите като в отговорите па исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт па първоинстанционния съд. Счита, че по този начин, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №208 от 12.03.2021г. на ВКС по гр. д. №983/2020г. Според касатора, посочените по-горе въпроси от 1 до 5 представляват и основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като са обусловили изхода на делото, и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По изложените съображения се моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

123128 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право