чл. 226 ал. 3 ГПК
Прехвърляне на спорното право
Чл. 226. […] (3) Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Противопоставим ли е принципът res judicata на исковете за вреди от нарушаване правото на ЕС от страна на последната национална съдебна инстанция, и в частност, този принцип прави ли съдебното разглеждане и произнасяне по основанията от тези искове – „процесуално недопустимо“?
Правото на ЕС (и по-специално обявените за декларативни разпоредби от това право), допуска ли изваждане от обхвата на исковете за вреди от нарушаването на това право, на постановените от последната национална съдебна инстанция актове по чл. 288 ГПК, с които същата отказва да разгледа упражняваното пред нея право на защита по чл. 280, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК, по сочената от въззивния съд причина – „процесуното определение не разглежда спора по същество“?
Разпоредбите на чл. 4, пар. 3 ДЕС, чл. 6 ДЕС, чл. 19 ДЕС, чл. 267 ДФЕС, чл. 47 ХОПЕС, чл. 51 - чл. 64 ХОПЕС, имат ли декларативен характер по отношение на съдебните функции на последната национална съдебна инстанция, в контекста на упражняваното пред нея право на защита срещу актовете на въззивния съд, оспорвани по чл. 280, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК?
Разпоредбите на чл. 4, пар. 3 ДЕС, чл. 6 ДЕС, чл. 19 ДЕС, чл. 267 ДФЕС, чл. 47 ХОПЕС, чл. 51 - чл. 54 ХОПЕС, допускат ли резултатът от предявените пред националните съдилища на държавите-членки искове за вреди от нарушаване правото на ЕС, да бъде определен въз основа на хипотетичната и произволно наложена от съдебния състав прогноза за изхода на делото, в условията на тяхното обявяване за декларативни и на предварителното необосновано отхвърляне на тяхната релевантност за тези искове?
Установеният от правото на ЕС механизъм на хармонизирано ниво на защита на банковите депозити, следва ли да бъде разглеждан от националните съдилища на държавите-членки като приложимо право, въз основа и в рамките на което същите дължат да разгледат и произнесат предявените пред тях искове за вреди от неговото нарушаване?
Съвместими ли са с Европейския механизъм на хармонизирана защита на банковите депозити, прилаганите от държавите-членки за неговото утвърждаване национални мерки: (i) предварително произнасяне от съд на упражняваното по чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО индивидуално право на гаранция от лице, което не е страна по договора за банков депозит; (ii) делегиране на правомощията на националната гаранционна схема, на квесторите/синдиците на банката с неналичност на депозитите; (iii) ограничаване на правото на гаранция за неналичен депозит до съхраняваната в банката с неналичност на депозитите информация; (iv) лимитиране на правото на гаранция за неналичния депозит, до страните по договора за откриване на банковата сметка; (v) задължаването на подаваната информация за упражняваните по чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО индивидуални права, със съдебните процесуални стандарти на държавите-членки за доказване на нейното датиране; (vi) обявяването на установената Съюза защита на патримониалните права от чл. 63 ДФЕС, чл. 1, пар. 1 и чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО, чл. 17 ХОПЕС и чл. 1 Протокол №1 от КЗПЧОС, за ирелевантна в националните касационни производства за проверка по критериите „противоречие с актовете на СЕС“ и „очевидно неправилно прилагане правото на Съюза“?
Съдилищата на държавите-членки задължени ли са да изоставят приложението на всяка национална мярка от вътрешните закони, административна и съдебна практика, която води до дерогация на релевантността на Европейския механизъм за защита на депозитите за предявените пред тях искове за вреди от неговото нарушаване?
Ограничаването от страна на националните съдилища на държавите-членки на обхвата на извъндоговорната отговорност за вреди от нарушаване на Европейския механизъм за защита на депозитите, като отхвърлят релевантността на критериите „противоречие с актовете на СЕС“ и „очевидно неправилно прилагане на правото на СЕС“, съставлява ли достатъчно съществено нарушаване на правото на ЕС?
Допустимо ли е обхватът и съдържанието на патримониалните права от чл. 63 ДФЕС, чл. 1 и чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО, чл. 17 ХОПЕС и чл. 1 Протокол №1 от КЗПЧОС, да бъдат подлагани на ограничения по линия на национални мерки от въведения от държавите - членки механизъм за утвърждаване на Европейския механизъм за защита на банковите депозити в общността, които национални мерки не са съгласувани и противоречат на правото на ЕС; националните съдилища длъжни ли са да приложат това право независимо и въпреки националните ограничения, когато трябва да разгледат и произнесат предявената пред тях извъндоговорна отговорност за вреди от нарушаване правото на ЕС в областта на защита на банковите депозити?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Има ли сила на пресъдено нещо влязло в сила съдебно решение за действителност на текст от ипотечен договор, който не е бил включен в предмета на спора, решен с влязло в сила решение за действителност на текст от кредитен договор, изпълнението на който се обезпечава с ипотечния? Има ли сила на пресъдено нещо недопуснато до касационно обжалване въззивно решение, постановено по иск за недействителност на текстове от договор за банков кредит, предявен и приет за разглеждане с твърдение за тяхното естество на неравноправни клаузи, когато със съдебното решение искът не е разгледан поради приета негова недопустимост като подаден извън срок? Длъжен ли е въззивен съд да се произнесе по иск за оспорена действителност на текстове от ипотечен договор, предявен и приет за разглеждане с твърдение за тяхното естество на неравноправни клаузи спрямо оспорваните текстове от ипотечния договор, които препращат или възпроизвеждат текстове от договор за кредит, когато с влязло в сила съдебно решение искът за действителност на текстове от договор за кредит, предявен и приет за разглеждане с твърдение за тяхно естество на неравноправни клаузи с потребител, не е разгледан по същество поради приета негова недопустимост като подаден извън срок? Влиза ли в сила заповед за изпълнение спрямо ипотекарен длъжник от изпълнително производство, който не е бил вписан в заповедното производство и в заповедта за изпълнение и не е участвал в нейното издаване? Влиза ли в сила определение на въззивен съд, с което е прието липса на право на ипотекарен длъжник от изпълнително производство, образувано по изпълнителен лист от заповедно производство, да възрази срещу заповедта за изпълнение и да обжалва разпореждане за нейното издаване, когато не е бил вписан в заявлението от заповедното производство и в заповедта за изпълнение и не е участвал в производството по нейното издаване? Въззивен състав, решаващ иск за действителност на текстове от ипотечен договор, оспорени с твърдение за тяхната неравноправност, длъжен ли е при извършване на своята преценка за неговата допустимост за предявяване на иска в срок, започващ от връчване на заповед за изпълнение или разпореждане за нейното издаване, да зачете сила на пресъдено нещо на влезли в сила определения, в които е прието, че за ищеца не е възниквало право да оспорва тези актове и че не е бил страна в производството по тяхното издаване? Длъжен ли е въззивен съд в производство по оспорване на текстове от ипотечен договор, обезпечаващ вземания по договор за банков кредит, да обсъди оспорване истинност на текст от договор за кредит и на авторство на подпис в него, което оспорване е направено в друго съдебно производство, и след постановяване на обжалваното пред този въззивен съд първоинстанционно решение? Когато в производството по оспорване действителност на текстове от ипотечен договор, обезпечаващ вземания по договор за банков кредит, са представени и приети доказателства за вписване в имотен регистър на нов ипотекарен кредитор поради прехвърляне на вземането по кредитния договор, извършено след постановяване на първоинстанционното решение, разпоредбите на чл. 226, ал. 1, 2 и 3 ГПК следва ли да се тълкуват като задължаващи съда да уведоми новия ипотекарен кредитор и в зависимост от заявеното от него да осигури прилагането на чл. 226 ГПК между страните по делото и задължаващи съда да укаже на ищеца от първоинстанционното производство необходимост от насочване на иска към новия ипотекарен кредитор, вписан в имотен регистър? Длъжен ли е въззивен съд в производство по оспорване на текстове от ипотечен договор, обезпечаващ вземания по договор за банков кредит с потребител, да се произнесе по действителност на кредитния договор и обезпечаващия го ипотечен договор по чл. 16 ЗПК/отм./ и чл. 26 ЗПК, като провери дали кредитният договор предвижда прехвърляемост на вземането, когато във въззивното произвоство са представени и приети доказателства за вписване в Имотен регистър на новия ипотекарен кредитор поради прехвърляне на вземането по кредитния договор, извършено след постановяване на първоинстанционното решение? Възивният съд длъжен ли е да обсъди оспорването с въззивната жалба на дължимост на разноски, плащането на които са възложени с първоинстанционното решение, когато оспорваните разноски са за експертиза, която не е свързана с предмета на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли въззивният съд при изграждането на фактическата обстановка да съобрази всички представени по делото писмени и гласни доказателства, като ги съпостави едно с друго, направи оценка на съществуващите причинни връзки между тях, съобразявайки ги с обясненията и доводите на страните и едва при изяснено фактическо положение да направи своите правни изводи?
При конкуренция на права между правоприемство по чл. 17а ЗППДОП /отм./ и реституция по ЗСПЗЗ, достатъчно ли е, за да се приеме, че спорът за собственост е бил решен със СПН, ако в преходно водените производства съдът не е обследвал актът, с който имотът е бил реституиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Разпростира ли се силата на пресъдено нещо на съдебно решение, с което е прогласена нищожност на завещание, спрямо трети лица, които не са участвали в производството, и представлява ли наличието на такова решение процесуална пречка (отрицателна процесуална предпоставка) за третите лица да предявят самостоятелен иск за нищожност на същото завещание, за да защитят своите наследствени права? Представлява ли отрицателна процесуална предпоставка за допускане на главно встъпване по чл. 225, ал. 1 ГПК липсата на висящ правен спор (противоречие) между първоначалните ищец и ответник относно конкретен правопораждащ факт (в случая - нищожността на завещание, установена с влязло в сила решение помежду им), когато встъпващото лице претендира самостоятелни права върху предмета на делото и търси защита срещу двете страни, спрямо които този факт все още не е установен със сила на пресъдено нещо по отношение на него? Кое е определящо за допустимостта на главното встъпване по чл. 225, ал. 1 ГПК -обективната несъвместимост на претендираните от третото лице самостоятелни права с правата, предмет на първоначалния иск, или допустимостта е допълнително обусловена и от наличието на висящ правен спор (противоречие) между първоначалните страни? Кой е надлежният ответник по ревандикационен иск по чл. 108 ЗС? Лицето, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, не е задължителен необходим другар на лицето, на което правото на собственост е било прехвърлено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали не е очевидно неправилен изводът, че вписването на искова молба за установяване право на собственост има оповестително-защитно действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
чл. 108 ЗС, чл. 114 ЗС, чл. 216 ал. 2 ГПК, чл. 226 ал. 3 ГПК, чл. 227 ал. 5 ЗЗД, чл. 227 ГПК, чл. 271 ал. 3 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 37 ЗН, чл. 38 ЗАдв, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 54 ЗКИР, чл. 59 ал. 1 ЗС, чл. 70 ал. 2 ЗС, чл. 80 ГПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Допустимо ли е съдът да приеме, че е налице нищожност на договор за продажба (договор за прехвърляне) на недвижим имот въз основа на установена нищожност на договора по друго дело, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 114 ЗС, чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 131 ал. 1 ГПК, чл. 145 ал. 2 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 226 ал. 3 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 298 ал. 1 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 298 ал. 3 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 78 ГПК
Тълкувателно решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е третото лице-помагач на страната на ответника да предявява преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева, съдия Камелия Маринова
чл. 10 ГПК, чл. 13 ГПК, чл. 131 ал. 2 т. 5 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 133 ГПК, чл. 174 ГПК, чл. 179 ГПК, чл. 216 ал. 2 ГПК, чл. 218 ГПК, чл. 219 ал. 1 ГПК, чл. 219 ГПК, чл. 221 ГПК, чл. 223 ал. 2 ГПК, чл. 223 ал. 2 изр. 1 ГПК, чл. 223 ГПК, чл. 226 ал. 2 ГПК, чл. 226 ал. 3 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 5 ГПК, чл. 7 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 7 ГПК, чл. 8 ГПК, чл. 9 ГПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Налице ли е прехвърляне на спорното право по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК в случаите, когато в хода на висящо делбено производство е осъществено изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на правата на праводател на страна по делото, която не е участвала в процеса по предявения конститутивен иск за изкупуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е с отрицателен установителен иск да се иска обявяване нищожност на материално удостоверяване, с което е извършена невярна констатация на правото на собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е конституиране на трето лице помагач на основание чл. 226, ал. 2 ГПК в производството пред касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК?
Разполага ли приобретателят на спорното право с право на участие в касационното производство, в случай че прехвърлянето е настъпило след постановяване на решението от въззивния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.