чл. 226 ал. 3 ГПК

Следва ли въззивният съд да обезсили определение за допускане на експертиза, когато страната, която я е поискала, не е внесла своевременно депозит, когато значението на експертиза не касае случаите за които съдът може служебно да назначи експертиза?
Длъжен ли е съдът, в духа на диспозитивното начало, да се произнесе по доказателствените искания на страната, заявени като евентуални, в поредността в която са заявени и само при наличие на пречки за събирането на предпочитаните доказателствени средства, да уважи направените като евентуални доказателствени искания?
Следва ли съдът при изграждането на вътрешно си убеждение да вземе предвид всички факти и връзки между тях, както и опитните правила и логика при преценка на доказателствения материал и може ли фактическите и правни изводи на съда да са изведени стриктно на база заключението на вещото лице без съобразяване на всички факти, връзки между тях, опитните правила и логика?
Как следва да се определи действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда дял в съпричиняването на вредоносния резултат?
При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с получените суми по застрахователни договори за застраховане на работниците или служителите?
Когато в исковата молба пострадалият от трудова злополука работник или служител претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване, или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение след намаляването му според установеното съпричиняване трябва да бъде в рамките на претендираната сума?